Решение № 444 от 23.11.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 456/2009 г.

Решение № 444 от 23.11.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 456/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 206/2009 г. на Апелативен съд гр. С. са подадени касационни жалби от подсъдимите И. Д. и И. К.

В съдебно заседание жалбите, допълнени по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се поддържат лично и от защитници.

Гражданския ищец, чрез повереникът си е на становище, жалбите като неоснователни да се оставят без уважение, а постановеното решение в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира атакуваното решение правилно и законосъобразно, а подадените жалби изцяло неоснователни.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 28.05.2009 г. постановено по внохд. № 206/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е потвърдена присъда по нохд. № 24/2007 г. на Софийски градски съд.

С посочената присъда подсъдимите И. К. и И. Д. са признати за виновни в това на 28.04.2006 г. в гр. С., като непълнолетни но можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си отнели чужди движими вещи на стойност 171 лв., от владението на св. Я, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежа е придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, поради което и на основание чл. 199, ал. 1т. 3 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 63, ал. 1т. 2 и чл. 54 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по две години, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал. 1 НК вр. с чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от две години.

С присъдата са уважени граждански искове в полза на пострадалия, за причинени неимуществени вреди в размер на по 20 000 лв., ведно със законните последици.

ПО ЖАЛБИТЕ на подсъдимия К:

Жалбите ще бъдат разгледани заедно, предвид обстоятелството, че ангажираните от двамата касационни основания са идентични.

Допуснатите от инстанционните Съдилища, съществени процесуални нарушения, според защитата са:

• незаконен състав, тъй като в протокола и присъдата на първоинстанционния Съд не е отбелязано, че участвалите в разглеждането на делото съдебни заседатели отговарят на изискването на чл. 380, ал. 2 НПК

• състава бил предубеден, тъй като преди даване ход на делото демонстрирал, формирано вътрешно убеждение за виновност на подсъдимите

• изводите на съда по фактите са изградени на предположения и са предубедени

• нарушени са правилата за формиране на вътрешното убеждение, като са игнорирани и превратно тълкувани доказателства.

• липсва отговор на съществени възражения на защитата направени пред въззивния съд.

Доводите са неоснователни.

Състава на Съда разгледал делото като първа инстанция е законен, по смисъла на чл. 348, ал. 3т. 3 НПК, тъй като "отбелязвания" от типа на претендираните от защитата на подсъдимите, не са предвидени в чл. 311, ал. 1 и в чл. 129, ал. 1 НПК. Отстраняването на съдебни заседатели, които не отговарят на изискванията на чл. 380, ал. 2 НПК става по реда на чл. 274, ал. 1 НПК, каквото искане страните не са направили.

Незаконосъобразни са и оплакванията за "предубеденост"на състава, позволил си принудително довеждане на подсъдимия в съдебно заседание и налагането на глоба по реда на чл. 271, ал. 11 НПК. За съдебното заседание на 22.02.2207 г. подсъдимия Д е редовно призован при условията на чл. 178, ал. 8 НПК, не се е явил и не е посочил уважителна причина на неявяването си. Правилно съобразно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 НПК Съда е постановил, за следващото съдебно заседание да бъде доведен принудително и на основание чл. 271, ал. 11 е наложил глоба. Забраната по чл. 178, ал. 8 НПК касае обвиняемия, а не подсъдимия. Няма как в тази връзка да бъдат споделени доводите на защитата според която- "нередовната процедура по призоваването е винаги уважителна причина за неявяване", тъй като за да се прецени налице ли е или не "уважителна причина" за неявяване подсъдимия следва да бъде призован.

Напълно неоснователни са и възраженията по оценката на доказателствата по делото и изграждане на изводите по фактите на предположения, приигнориране на доказателства и при превратно тълкуване на същите.

Изводите на инстанционните Съдилища по фактите и особено по авторството на извършеното престъпление, са направени след задълбочен и внимателен анализ на събраните гласни доказателства, протокола за оглед на местопрестъплението и другите писмени доказателства, заключенията на назначените експертизи. Подробно и задълбочено, са обсъдени показанията на пострадалия, съпоставени с цялата доказателствена съвкупност. Първоинстанционния Съд е взел предвид и това, че св. Я е "пристрастен към фактите, защото настъпването им е оставило траен отпечатък, както върху психиката му, така и върху физическото му състояние" и въпреки това изводите относно истинността на "на направеното от свидетеля установяване Съдът основава " и на експертното заключение на съдебно психологичната експертиза, според което няма основание да се счита, че състоянието на стрес, в което свидетеля се е намирал по време на самото нападение, е довело до деформации, било във възприятията му, било в способността му да съхрани спомен за събитията. Показанията са съпоставени и с останалите гласни доказателства по делото.

Няма как да бъде споделено оплакването за превратно тълкуване показанията на родителите на подсъдимия К на св. С, които са анализирани, съпоставени с останалите гласни доказателства и са изложени съображения, кои от тях се кредитират и по какви съображения.

Първоинстанционния Съд е събрал по предвидения в НПК процесуален ред достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, подробно и задълбочено, ги е обсъдил, посочил е кои обстоятелство от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Липсват претендираните от защитата пропуски при оценка на доказателствата.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивния съд проверявайки атакуваната присъда, е обсъдил доводите изложени главно в допълненията постъпили в срока по чл. 320, ал. 3 НПК и достатъчно обстойно е посочил основанията, поради които не ги приема.

При правилно и безпротиворечиво установени факти, закона е приложен правилно. Подсъдимите като съизвършители са извършили грабеж на вещи, придружен със средна телесна повреда и по този закон са осъдени.

Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания.

Инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един от подсъдимите. Наказанията от две години лишаване от свобода, определени при условията на чл. 54 НК, с приложението на чл. 69, ал. 1 НК вр. с чл. 66, ал. 1 НК са достатъчни и справедливи.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, а подадените жалби изцяло неоснователни.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение