Решение № 6224 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2020 г.

Решение № 6224 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Димово срещу Решение № 7/13.01.2020 г. постановено по адм. д. № 268/2019 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отменена Заповед № РД-02-372/15.08.2019 г. на Кмета на Община Димово. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на законовите разпоредби е приел, че има несъответствие между словесното описание за незаконността на строежа и посоченото правно основание, както и че административния орган не е изследвал въпроса за търпимостта на строежа с оглед разпоредбата на § 16 ДР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗУТ Сочи се, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което жалбата срещу заповедта на Кмета на Община Димово да бъде отхвърлена. Претендират се и съдебни разноски за двете инстанции. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител е представена писмена защита, в която излага съображения за неправилност на съдебното решение. Ответната страна не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Видин е била Заповед № РД-02-372/15.08.2019 г. издадена от кмета на Община Димово, с която на осн. чл. 225а ал. 1 ЗУТ при наличието на установен незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на същия, съставляващ "Двуетажна масивна жилищна сграда", находяща се в УПИ IV-1227 в кв. 93 по плана на [населено място]. Адресат на заповедта е жалбоподателя В. Рангелов, в качеството му на собственик, възложител и извършител на строежа. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваната заповед, като е приел че е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е развил мотиви за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изразяващо се в съдържащи в нея противоречия на фактическите основания с правните такива, което препятствало съдебния контрол. Приел е също, че административния акт е постановен в нарушение на чл. 34, чл. 35, чл. 36 и § 127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като административния орган не е провел обективно и пълно изследване на обстоятелствата дали процесният строеж е деклариран и заявен по реда и сроковете на § 127 и § 184 от ПЗР на ЗУТ, не е изследван въпроса налице ли са основания за прилагането на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ по отношение на цялата сграда или само на отделни нейни части, не е установено времето на изграждане на строежа. С тези мотиви са обосновани изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е валидно, допустимо, но неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 пр. 1 и 2 АПК. Неправилен е изведения от решаващия съд извод, че в процесната заповед има несъответствие между словесното описание на незаконността на строежа - липса на необходимите отстояния от вътрешната имотна граница със съседен имот и посоченото правно основание за незаконност по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - липса на инвестиционни проекти и/или разрешени е за строеж. Заповедта отговаря на минималните изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Волята на административния орган е конкретизирана в степен, позволяваща разбирането относно юридическите факти на упражненото правомощие. Фактическите основания за издаването й са посочени в съставения по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ констативен акт № 5/19.07.2019 г., изрично посочен в обжалваната заповед. Известно е, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая в констативния акт е посочено, че процесната двуетажна масивна жилищна сграда е изпълнена без разрешение за строеж, одобрен проект, протоколи за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво. Нарушението е определено като такова по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ-строежът е изграден без наличието на одобрени инвестиционни проекти и без влязло в сила разрешение за строеж, което е и правното основание посочено в заповедта за премахване на незаконния строеж. Позоваването в заповедта, че процесната сграда е построена в нарушение на предвижданията на ПУП - без необходимото отстояние от вътрешната имотна граница със съседен имот касае извода на административния орган относно неприложимостта на разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ, а не този относно незаконността на строежа. Решението на административния съд е неправилно и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 172а ал. 2 АПК съдът не е изложил мотиви-фактически и правни изводи относно наличието на "търпим строеж". Обстоятелството относно търпимостта на строежа задължително се установява от административния орган. Ако това не е направено от него, както се сочи в мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът е длъжен да даде указания на страните и да събере доказателства, за да установи дали строежът е търпим или не. Това обстоятелство е от съществено значение относно законосъобразността на издадения акт за премахването му. След като е констатирал, че административния орган не е посочил годината на изграждане на процесната постройка и с оглед на същата да прецени приложимостта на § 16 ДР на ЗУТ респ. § 127 от ПЗР на ЗУТ, съдът е следвало да събере релевантните доказателства и въз основа на тях сам да извърши преценка по този въпрос, след което да направи преценка и за премахването на постройката. Посоченото съставлява съществено процесуално нарушение, което обуславя неправилност на съдебното решение. Пред вид на изложеното, като е отменил оспорения административен акт на процесуално основание-поради съществени нарушения изразяващи се в противоречия в мотивите, което по същество означава липса на мотиви към административния акт, както и поради нарушаване на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На осн. чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав. След обсъждане на всички събрани по делото доказателства съдът следва да прецени наличието на предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ относно незаконността на процесния строеж и да изложи съображения относно търпимостта му, като въз основа на направените изводи да прецени законосъобразността на заповедта. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение