Решение № 130 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5036/2007 г.

Решение № 130 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5036/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. К. и П. А. К. и двамата от с. М., обл. Плевен срещу въззивно решение № 485 от 26.07.2007 г. по гр. д. № 426/2007 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Районен съд гр. Л., с което е извършена делбата по способа визиран в разпоредбата на чл. 292 ГПК (отм.). Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба И. Н. К., В. К. К., Е. Е. П., С. Е. П. и А. Н. А. изразяват становище за оставяне в сила решението като правилно. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството по делото е делбено, във фазата по извършване на делбата. С атакуваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд, като е приел, че делбата на земеделските земи следва да се извърши по способа визиран в разпоредбата на чл. 292 ГПК. Възприел е предложеният от вещото лице вариант за разпределяне на земите. Изложил е съображения, че това разпределение е съобразено с частите на съделителите в съсобствеността. Решението на въззивния съд е правилно. Нормата на закона - чл. 292 ГПК (отм.) е приложена точно. Правилно е преценено, че делбата на земеделските земи следва да се извърши по способа визиран в разпоредбата на чл. 292 ГПК (отм.), при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН. Съдът е обезпечил на всеки един от съделителите реален дял, като е съобразил квотите им в съсобствеността. С касационната жалба са въведени оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касаторите поддържат, че неправилно е допусната делбата на земеделските земи, като придобити по наследствено правоприемство от общия наследодател на страните А, тъй като с влязло в сила решение по ах.д. № 50/2001 г. на Плевенския окръжен съд решенията на поземлената комисия, с които е възстановено правото на собственост на наследници на а. К. са отменени и е възстановеното правото на собственост върху земеделските земи, предмет на делбата на жалбоподателите. С влязло в сила решение по гр. д. № 288/2004 г. на Плевенския окръжен съд по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено, че земеделските земи не са били собственост на общия наследодател А. Поради липса на съсобственост между страните делото за делба следвало да се прекрати. Тези доводи са обсъдени от въззивния съд и същият е приел че те не могат да се противопоставят на влязлото в сила решение по допускане на делбата и да променят създадената имуществена общност между страните, както и да променят установените с него права, тъй като настоящото производство е във втората фаза на делбата. С влязлото в сила решение по допускане на делбата е разрешен въпроса за съсобствеността на имотите, съсобствениците и частите им в съсобствеността. Решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) се ползва със сила на присъдено нещо и не може да се иска и да се допусне пререшаването на всички въпроси, които вече са решени с него - чл. 220, ал. 1 ГПК. В конкретния случай е допусната делбата на земеделските земи като съсобствени между наследниците на А. К. страните по делото. При наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата, правилно въззивният съд е извършил същата между съделителите, на които са признати права в съсобствеността. Наличието на противоречие на влязлото в сила решение по допускане на делбата, основано на извода, че земеделските земи са съсобствени между страните по наследствено правоприемство от общия им наследодател и друго влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е прието, че не е налице съсобственост не е основание за прекратяване на делбеното дело във втората фаза. Във втората фаза на делбата, при наличие на влязло в сила решение по допускането й, което не е отменено по предвидения за това ред, съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо, т. е. това решение е задължително за съда - чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.). По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и не са налице основания за касиране на обжалваното решение, поради което то ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.