Решение № 774 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2011 г.

Решение № 774 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ОМЕГА ТИМ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Розова долина", № 2, ет. 1, с ЕИК 121255090, подадена чрез адв. Т. Дашинов против решение № 265/18.01.2011 г. на Административен съд София - град, I отделение, 10 състав, постановено по адм. д. № 6488 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2001000466/30.04.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1118/29.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1816,85 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Административният съд игнорирал факта, че се претендира данъчен кредит за изнесени стоки във връзка с което са представени митнически документи и такива, съпътстващи износа. Установена е реалността на документираната стопанска операция, като е спазена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ППЗДДС. Официалните документи, издадени от държавни учреждения са обвързващи съда. "ОМЕГА ТИМ" ЕООД е закупило и впоследствие е изнесло за Албания процесните стоки, поради което в полза на жалбоподателя е възникнало правото на данъчен кредит. Заключението по ССчЕ е констатирало, че единствените доставчици по обсъжданите доставки са "Строй Комерс Таков" ЕООД, "Давида" ЕООД, "Аксун - АА" ЕООД. Съпоставката по износните фактури установява, че касаторът иска да си възстанови само ДДС под формата на данъчен кредит. Дебит нотата не представлява самостоятелен документ на основание на който да се поражда задължение за внасяне на ДДС. Приходният орган приел без основание за установено, че през м. август е налице облагаема доставка по дебит нота 014 от 31.08.2009 г. По тези съображения и по изложените в писмените бележки касаторът моли за уважаване на неговата жалба и присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание чрез юрисконсулт Михайлова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено следното: На "ОМЕГА ТИМ" ЕООД е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 43 744,78 лв. по доставки за които са издадени фактури от "Строй Комерс Таков" ЕООД, "Давида" ЕООД, "Аксун - АА" ЕООД и е определено допълнително задължение ДДС в размер на 15 597,59 лева за д. п. м. 08.2009 г. във връзка с издадено дебитно известие. Не е признат данъчен кредит в размер на 2 661 лв. за м. 07.2009 г. по фактури, издадени от "Строй Комерс Таков" ЕООД. Предмет на фактурите са доставки на бинт, уринаторни торбички. На основание разпоредбата на чл. 68 ЗДДС първоинстанционният съд е направил извод, че условие за признаване правото на данъчен кредит е не само издаването на фактура, но и наличието на реална доставка, което спрямо обсъждания доставчик не е доказано. Не са представени доказателства относно обезпечеността на доставката. За процесния период не са отчетени съпътстващи разходи. Изводите за липса на доставка не се опровергават и от заключението по ССчЕ. За д. п. м. 09.2009 г. е отказано правото на данъчен кредит в размер на 19804,44 лв. по доставки, за които са издадени фактури от "Давида" ЕООД, а за данъчен период м. 10.2009 г. на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 21 279,34 лева по фактури, издадени от "Аксун - АА" ЕООД. Предмет на доставките са кабели, вазелин и балон за клизма, наколенки, бандажи, еластични бинтове, пластири, патерици, биберони, шише за биберони, грейки. Според съда в случая става въпрос за родово определени вещи, тоест за да се установи настъпване на данъчното събитие е необходимо да се докаже по категоричен начин прехвърляне правото на собственост върху вещите. Видно е обаче, че транспортът не е осъществен от получателя на стоките. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стоки е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Липсват доказателства чрез които да се установи къде са получени стоките, по какъв начин те са транспортирани, каква е кадровата обезпеченост на доставката. Не е доказано настъпването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. С РА е определено допълнително задължение по ДДС в размер на 15 597,59 лв. за д. п. м. август 2009 г. За периода дружеството е декларирало износ по чл. 28, ал. 1 ЗДДС (облагаема доставка с нулева ставка), предназначена за Република Албания. Жалбоподателят е представил дебитно известие № 014/31.08.2009 г. към инвойс фактура № 001/09.06.2009 г. Според приходните органи не е осъществен износ от страна на "ОМЕГА ТИМ" ЕООД. По силата на чл. 37, ал. 1 ЗДДС е необходимо да се представят изискуемите се съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗДДС документи - митническа декларация, фактура за доставката и документ за превоз на стоката. Това изискване формално е изпълнено от жалбоподателя, но при съпоставка между дебитното известие и фактурата са установени несъответствия в количествено и стойностно изражение на фактурираните позиции. Известието е издадено два месеца след фактуриране на стоките, каквото обстоятелство е констатирано и относно двата ПКО от м. 11.2010 г. Оттук съдът е направил извода, че не е доказано основанието за издаване на дебитното известие с нулевата ставка към фактура № 01/09.06.2009 г. Не е доказано по безспорен начин, че стоките по процесната фактура и стоките, описани в дебитното известие са с предмет по една и съща доставка. Това означава недоказаност на обстоятелството, че през м. 08.2009 г. е осъществена доставка по чл. 28 ЗДДС на стоки на отразената в дебитното известие стойност, а така също, че е извършен износ. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се акцентира върху обстоятелството, че са представени митническа декларация и съпътстващи износа документи за всички стоки, относно които се претендира ДДС. В първоинстанционното решение е отбелязан факта, че от формална гледна точка са представени предвидените в нормативната уредба документи във връзка с износа на стоки. Съдът обаче е изследвал реалността на удостоверената стопанска операция, формулирайки обоснования извод, че тя не е реално осъществена. Тези изводи се основават на подробен анализ на констатираните несъответствия между данните по дебитното известие и фактурата. Несъответствието е в количествено - стойностно отношение спрямо стоката крем. Относно останалите стоки е налице разминаване в компонентата цени. Несъответствието в цените препятства възможността да се направи извод, че стоките по фактурата и тези по дебитното известие са предмет на една и съща стопанска операция. Не е доказано основанието за изменение на данъчната основа, още повече че известието е издадено два месеца след фактурирането. Не е опровергана констатацията, че дебитното известие е с поправки, липсва посочване на дата, направена е корекция на количество, а не на стойност. Не са попълнени идентификационните номера на контрагентите по инвойс фактурата. Касовите ордери също са издадени месеци след фактурата и дебитното известие. Те са представени с възражението срещу РД във вид на незаверени копия. Ордерите изрично са оспорени като документи с невярно съдържание в решението на Д "ОУИ". По-горестоящият административен орган се е аргументирал, чете са изготвени за нуждите на обжалването по чл. 152 ДОПК. Поради това е обоснован първоинстанционният извод за недоказаност на факта, че през м. 08.2009 г. е осъществена доставка по чл. 28 ЗДДС на стоки със стойност, описана в дебитното известие и осъщественият износ. Липсват доказателства също така в подкрепа на твърдението, че козметиката е била с изтичащ срок на годност. В контекста на гореизложеното приходните органи законосъобразно са приложили разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗДДС. В заключението си вещото лице Манчева е посочило, че жалбоподателят не е имал налични стоки на склад, аналогични на доставените от "Строй Комерс Таков" ЕООД, "Давида" ЕООД, "Аксун - АА" ЕООД, като през процесния период не е имало доставки на стоки от други доставчици. Тази констатация обаче не налага извод за основателност на жалбата, тъй като вещото лице е проверило само счетоводните записвания, без да е установено по делото дали жалбоподателят е разполагал със стокови наличности, счетоводно неотразени. Релевантността на този въпрос в казуса е свързана с констатираните несъответствия в количествено-стойностно съотношение и цената на стоките. Ако "ОМЕГА ТИМ" ЕООД е получило стоки само от трите доставчика и впоследствие е изнесло стоките тогава е логично да е налице съответствие между фактурираните данни, тези по дебитното известие и митническата декларация. Позоваването в касационната жалба на решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД е некоректно, тъй като разгледания в него спор е различен, същият касае начисляването на данъка, а не реалността на удостоверените стопански операции. В първоинстанционното решение се съдържат подробни мотиви относно обезпечеността на доставките, които се споделят от настоящия касационен състав. Те касаят транспорта на стоките, лицата, наети по граждански или по трудов договор, ползването на съответните помещения. Дори жалбоподателят да не е производител на стоките същите е трябвало да бъдат транспортирани и съхранявани за конкретен времеви период във връзка с което не са събрани доказателства. Решението не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1816 лв. за производството пред ВАС, осмо отделение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение