Решение № 7195 от 28.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, представлявано от доктор С. Апостолов, чрез адвокат П. Шивачева, срещу Решение 740/12.10.2022 г., постановено по адм. дело 1281/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед за налагане на санкции РД-25-1536/28.10.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение, като се присъдят и сторените съдебни разноски. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-1536/28.10.2021 г. на директора на РЗОК - Бургас, с която на жалбоподателя, на основание чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 и чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 ЗЗО и за нарушение на чл. 280 и чл. 292, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 година, изразяващо се в неспазване на изискванията на алгоритъма на клинична пътека (КП) 114, в частта дехоспитализация и определяне на следболничен режим (т.1 т. 4 от заповедта) и извършването на платен предхоспитализационен преглед в нарушение на разпоредбите на НРД за МД 2020 - 2022 г. (т. 5 от заповедта), са наложени санкции финансови неустойки в общ размер 1 000 лева, по 200 лева всяка. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед за налагане на санкции е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. По делото е безспорно установено, че при случаите по т. 1 т. 4 от заповедта са нарушени условията и реда за оказване на медицинска помощ, изразяващо се в незавършване на клинична пътека поради неспазване на алгоритъма на КП 114 в частта си дехоспитализация и определяне на следболничен режим. В т. 11.4 Дехоспитализация и определяне на следболничен режим на КП 114, е заложено изискването пациентът да постъпи в съответната клиника/отделение за лечение на основното заболяване. В конкретният случай пациентите не са преведени от КАИЛ/ОАИЛ, каквото е изискването на същата точка на КП 114. По отношение на т. 5 от заповедта е установено, че на пациент, приет с направление за хоспитализация, е извършен платен предхоспитализационен преглед. По изложените съображения първоинстанционният съд намира, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател е извършило нарушенията, визирани в оспорената заповед и наложената санкция е законосъобразна. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пазарджик, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно § 1 от ДР на Наредба 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК (Наредба 9/2019 г.) клинична пътека е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Това правило е въведено и в чл. 288, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. Обхватът на Клинична пътека 114 Интензивно лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма е очертан в Наредба 9/2019 г., която в т. 1.1. предвижда, че тя включва диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги, предоставяни на задължително здравноосигурени лица със заболявания по МКБ-10: G93.1, R40.2, R99, T68, T71, T75.1. В т. 1.5. от КП е предвидено, че диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности и услуги при дехоспитализацията се изразяват в: 1. контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и 2. липса на необходимост от прилагане на средства и методи за основното поддържане на живота. От доказателствата по делото и заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че един от задължителните компоненти на КП 114 е привеждането на ЗОЛ от ОАИЛ, което в случая не е сторено по отношение на пациентите посочени в т. 1 т. 4 от заповедта, а именно: Я. Димитров, В. Пилитова, В. Харизанов и К. Кабакова. По отношение на пациентката Т. Кехайова, която е била приета в лечебното заведение с направление за хоспитализация неправилно е бил извършен платен предхоспитализационен преглед. Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1, буква а) от НРД за МД 2020 - 2022 г. НЗОК заплаща договорената и извършена дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК съгласно Наредба 9 от 2019 г., за дейности по КП които включват медико диагностични изследвания, медицински процедури, прегледи и консултации удостоверяващи хоспитализация. Извършеният преглед е предхоспитализационни и не би следвало да бъде заплащан, както правилно е приел административния орган. Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигурено лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК (в този смисъл Решение 7482/22.06.2021 г., постановено по адм. дело 3820/2021 г. по описа на Върховния административен съд). В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед за налагане на санкции, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. 1, пр.1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение