Решение № 9582 от 27.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по две жалби:

1. Касационна жалба, подадена от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, против Решение 4546/07.07.2021 г., постановено по адм. д. 4459 по описа за 2020 г. на Административен съд София Град, с което е отменен РА Р22222518001372 091 - 001/04.11.2019 г., издаден от ТД на НАП София, в частта за допълнително начисления ДДС, на основание чл.86, ал.1 вр. с чл.25, ал.5 ЗДДС във връзка с неиздадени фактури по сключени договори за наем, общо в размер на 4010 лв. за данъчен период м.12 2017 г.; В частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 1308,25 лв. по 8 фактури, издадени от БЕНЕФИТ СИСТЕМС БЪЛГАРИЯ ЕООД, с [ЕИК]; В частта на непризнато право на данъчен кредит в размер на 408,22 лева по фактура 3000001365/16.07.2017 г. и в размер на 227,51 лв. по фактура 3000001366/16.-7.2017 г., издадена от КОРНЕР ООД; В частта на допълнително установените задължения по чл.44 ЗДДФЛ в размер на 669,86 лв. и лихви в размер на 221,44 лева. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 43 374 лева. Касаторът обжалва решението като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение наматериалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според процесуалният представител на Д ОДОП София при ЦУ на НАП първоинстанционното решение не е мотивирано, не са изложени аргументи за отмяна на установените данъчни задължения. Това обстоятелство нарушавало правото на защита на страната, който е в невъзможност да формулира конкретни доводи за неправилност. В КЖ е описана установената по делото фактическа обстановка, липсата на конкретизация в жалбата против РА, съответно правилността на обжалваното съдебно решение.

1. Частна жалба от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП срещу Определение 6356/30.08.2021 г., постановено по адм. д. 4459/2020 г. по описа на АССГ. Счита, че съдът неправилно е отказал да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, респ. не е приложил нормата на чл.161, ал.3 ДОПК. Съдът също така необосновано преценил, че липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, позовавайки се на фактическата и правна сложност на делото. Частният жалбоподател разглежда характеристиките на отговорността за разноски, сочейки, че в процесния казус дружеството е ангажирало множество писмени доказателства, кредитирани от съда и върху които е основано решението. Представени били доказателства за работата от вещото лице. Директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП моли да бъдат уважени двете жалби и претендира разноски.

СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД, притежаващо [ЕИК], с адрес в гр. София, [жк], [улица], е подало чрез адвокат пълномощник писмено възражение срещу ЧЖ. Моли да бъдат отхвърлени и двете жалба, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция.

Представителят на ВАП дава заключение за основателност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, валидността, допустимостта, правилността на решението и на определението, след служебната им проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната и частната жалби са депозирани от страна по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователни.

По делото е установено следното: През ревизираният период СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД е осъществявало частна охранителна дейност на различни обекти, за което му е издаден безсрочен лиценз от МВР, ГД Охранителна полиция . С обжалвания РА , на основание чл.68, ал.1, т.1 вр. с чл.69, чл.6 и чл.9 ЗДДС му е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 703 111,40 лева главница и лихви по фактури, издадени от Колори 1 ЕООД, Стоун Лайн 07 ЕООД, Еф Джи Ай Интернешънъл ЕООД, Кофражни системи ЕООД, Мобилтел Бг ЕООД, Корнер ООД, Бенефит Системс България ООД, Пи Мекс 2015 ЕООД; Установен е корпоративен данък за 2016 г., ведно със съответните лихви, общо в размер на 196 526,98 лева; Установени са задължения за вноски за ДОО в размер на 419 066,68 лева и лихви 110 581,71 лв.; за вноски за УПФ 43571,37 лв. и лихви 11 635,17 лв.; вноски за ЗО в размер на 156 644,07 лв. и лихви 41 635,90 лв.; задължения по ЗДДФЛ в размер на 669,86 лева и лихви 221,44 лева.

Отказът за данъчен кредит е мотивиран с неподаването на декларации по чл.92 ЗКПО от предходни доставчици за съответните периоди и с недоказана обезпеченост на доставките. Поради това е счетено, че липсват реални доставки на фактурираните стоки. Административният съд е обсъдил установените по делото факти, приложимата нормативна уредба от националното право и от общностното право, включително практиката на СЕС, цитирана в обжалвания акт. Съдът е посочил в решението си, че всички откази касаят доставка на стоки, признати за налични и използвани за независимата икономическа дейност на търговеца. Доставките са възложени писмено, документирани са с протоколи, фактури и складови разписки, налични са търговска кореспонденция и доказателства за плащане по банков път. Доставките са надлежно осчетоводени и потвърдени от доставчиците, ведно с документи от подизпълнителите. Поради това административният съд е преценил като незаконосъобразна констатацията за необходимост от доказване на кадровата и материално техническата им обезпеченост. Още повече, че при извършване на ревизията необосновано не са били съобразени документите, представени от СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД, които обаче съдът е кредитирал при своята решаваща дейност по делото. Документите са надлежно приобщени и тяхната автентичност не е подложена на съмнение в процеса.

Съдът е обсъдил и заключението по ССчЕ, включително констатацията, че единствената описана нередност е по късното начисляване на данъка, която обаче не е основание за отказ на правото на данъчен кредит. Допълнено е, че такова основание не е и произхода на стоките. Въз основа на извършения анализ, съдът е посочил в решението си, че данните, съдържащи се в РА и в РД, в решението на горестоящия административен орган, са непълни и неточни, респ. на базата на тях са направени необосновани изводи. Завършващият мотив на административния съд е, че процесните доставки на стоки, реално са извършени от Кофражни Системи ЕООД, Пи Мекс 2-15 ЕООД, Еф Джи Интернешънъл ЕООД, Колори 1 ЕООД, Мобилтел БГ ЕООД, Стоун лайн 07 ЕООД. Според съда липсва основание за начисляване на лихви, защото данъчният кредит не е ползван неправомерно, а и са издавани кредитни известия.

На основание чл.26, т.2 ЗКПО вр. с чл.10, ал.1 от този закон, приходните органи са увеличили ФР за 2016 г. общо в размер на 106 526,98 лева, които сумите съставляват непризнати разходи, осчетоводени по сметки за фактури, издадени от Колори 1 ЕООД, Пи Мекс 2015 ЕООД, Стоун Лайн 07 ЕООД. Съдът обаче, е счел, че са оборени констатациите по ЗДДС за нереалност на доставките.

В съдебното решение са формирани подробни мотиви относно подадената жалба, в частта за вноски за ДОО, за ЗО, за УПФ, обсъдени съвкупно със заключението по ССчЕ. Прието е, че размерът на осигурителния доход е неправилно определен. В обобщение съдът е аргументирал незаконосъобразност и неоснователност на РА, който е отменил.

Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства за следните разноски: Заплатен адвокатски хонорар в размер на 49 500 лева, внесена държавна такса в размер на 50 лева и заплатен депозит за хонорар на вещото лице 3024 лева. Административният съд е разгледал възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, позовал се е на чл.8, ал.1, т.6 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, ведно със значителния обем на събраните доказателства, съдът е формирал извод за уважаване претенцията за разноски, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 40 300 лева. Предвид на резултата по делото е присъдил на СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД разноски общо в размер на 43 374 лева.

С определение 6356/30.08.2021 г. по адм. д. 4459/2020 г. АССГ е оставил без уважение искането на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП за изменение в частта на разноските на Решение 4546/07.07.2021 г., постановено по адм. д. 4459/2020 г. на АССГ.

В настоящото касационно производство директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е обжалвал първоинстанционното решение и определението за изменение на разноските.

Оплакването на касатора за немотивираност на съдебния акт са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил подробни, ясни и убедителни мотиви, към които настоящата съдебна инстанция препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК.

По повод отдаването под наем на недвижими имоти на физически лица, касаторът твърди, че законосъобразно е начислен ДДС общо в размер на 4010 лева, на основание чл.86, ал.1 ЗДДСа. Доводът е обоснован обаче, според настоящият касационен състав, с два взаимоизключващи се аргумента. Това е така, защото от една страна, разпоредбата на чл.45, ал.4 ЗДДС предоставя правото на избор на РЛ за освободена доставка, ако отдава под наем сграда или част от нея за жилище на ФЛ. От друга страна страна се сочи, че за СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД не би възникнало правото да ползва данъчен кредит по доставките от предходния наемодател ПРОПЪРТИС ДИВЕЛЪПЛЪНТ ГРУП ЕАД. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че съдебното решение не може да бъде структурирано по такъв въпрос чрез предположение, още повече, че не са събрани доказателства до момента да е реализиран административен или съдебен контрол върху данъчния кредит по доставките от ПРОПЪРТИС ДИВЕЛЪПМЪНТ ГРУП ЕАД.

СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД е ползвало правото на данъчен кредит общо в размер на 1308,25 лева по 8 броя фактури, издадени от Бенефит Системс България ЕООД за данъчни периоди през 2018 година. Ревизираното дружество е депозирало писмени обяснения, съгласно които абонаментните карти са предназначени за служители от оперативна дежурна част с цел подобряване на тяхната подготовка, приложен е списък. След съпоставка на списъка с фактурите е констатирано, че ползвателите на карти са назначени по трудови правоотношения в СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД на различни длъжности. Административният орган, позовавайки се на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС е направил констатация, че предоставянето на карти на работещите в дружеството съставлява доставка на услуга, за която не е безспорно доказано, че е с възмезден характер. Поради това и на основание чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен кредит. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя първоинстанционните мотиви, че РА и потвърдителното решение на горестоящия административен орган са с непълни и неточни констатации. Това е така, защото освен събраните документи, като договор от 05.04.2017 г., фактури и справка за лицата, приходните органи са посочили за аргументиране данните касателно разплащаниятао банков път, които, обаче са относими към възмездността на доставките.

КОРНЕР ООД е издало на СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД фактура за доставка с предмет хотелско настаняване в апартхотел , с начислен ДДС 408,22 лева и фактура с предмет "доставка на храна и ресторан", предоставени на три лица/стаи, с начислен ДДС 227,51 лева. Дружеството е дало писмени обяснения, че е проведен от управителят семинар със служители от централен офис и с представители от цялата страна, на които са подсигурени храна и напитки. При направените справки, приходните органи са констатирали разминавания с данните на участниците в семинара, като са приели, че РЛ е трябвало да опровергае възникналите съмнения.

Касационната инстанция преценява като правилно съдебното решение, с което е отменен РА в горепосочената част, потвърдена по администативен ред. Необоснована е констатацията от акта, че използването на спорните услути не е свързано с икономическата дейност на СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД, респ., че не е възникнало правото на данъчен кредит. Това е така, защото с дадените и допустими от разпоредбата на чл.56, ал.1 ДОПК писмени обяснения, на семинара са разисквани въпроси, касаещи промените в Закона за частната охранителна дейност, с организацията по места, с оформянето на документи и с маркетинговите стратегии. Вещото лице Кавръкова е констатирало при своята проверка, че фактурите, издадени от Бенефит Системс България ООД и от КОРНЕР ООД са надлежно осчетоводени, отговарят на изискванията на чл.114 ЗДДС, на ЗСч. и на приложимите счетоводни стандарти. Изрично е отбелязало, че доставките по фактурите са били влагани в независимата икономическа дейност. Експертът е систематизирал следните градове, в които се намират обекти на СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД: Град София, град Провадия, град Своге, град Пирдоп, [населено място], град Тервел, град Козлодуй, [населено място] в община Каварна, град Варна к-к- Златни пясъци , град Гоце Делчев, Старозагорски бани в град Стара Загора, град Казанлък, град Кубрат, град Златица, [населено място], град Брезник, град Девня, град Силистра, [населено място], град Враца, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], град Златица, град Сливен, [населено място], град Перник, [населено място], град Пазарджик, град Хасково, [населено място], град Видин. Цитираните констатации на вещото лице потвърждават обясненията, снети от управителя на СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД и съдържащи се по делото за предмета на доставките.

Съдебното решение, отменящо РА е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

По частната жалба на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП настоящият състав на ВАС, Осмо отделение съобрази следното: С първоинстанционното решение административният съд е възложил разноските върху страната, чиито акт е отменен по същество от съда. Последният е обсъдил възражението за прекомерност, намалявайки адвокатския хонорар до трикратния размер на минималното възнаграждение, според наредбата 40 300 лева. Директорът на Д ОДОП София е поискал изменение на съдебното решение в частта за разноските, сочейки за приложима в обсъждания казус разпоредбата на чл.161, ал.3 ДОПК. За да се произнесе по това искане, първоинстанционният съд е установил, че при административното оспорване са представени много на брой документи, част от които са повтаряеми от времето на провеждане на ревизията. Документите не са представени за пръв път в съдебното производство, вследствие на което е неприложима нормата на чл.161, ал.3 ДОПК. Документите, депозирани с писмата от 13.03.2020 г. и от 13.04.2020 г. са представени преди съдебната фаза.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя първоинстанционните мотиви и преценява ЧЖ като неоснователна. Това е така, защото в съдебната фаза са депозирани малка част документи, които са били необходими на вещото лице за изпълнение на поставените му задачи.

Доказателствата, изпратени с писмо то от 14.04.2020 г. са ангажирани от дружестнвото преди на него да е било връчено решението на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Тези документи са приети от административния орган и са изпратени на съда, ведно с цялата преписка.

Доказателствата за План инструкции, приложени към писмото от 13.04.2020 г. не са изисквани по време на ревизията. Дружеството ги е представило след изготвяне на РД, когато е установило от съдържанието му, че задълженията за осигурителни вноски за определени по аналог .

Относно искането за намаляване на присъдените разноски, административният съд е изложил доводи, които касационната инстанция не счита за необходимо да приповтаря, т.к. ги възприема за обосновани.

Определението е правилно.

В производството по адм. д. 10585 по описа за 2021 г. на ВАС, Осмо отделение, СИРИУС СЕКЮРИТИ ООД е поискало да му бъдат присъдени разноски в размер на 9200 лева. Същите са установени чрез приложените към списъка договор, протокол за разпределение, банково извлечение и фактура. С огдел на резултата по делото, искането на тази страна за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение