Решение № 3680 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2023 г.

Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искания на Екопак България АД, чрез адвокат Н. Димитрова и на Булекопак" АД, приподписана от адвокат М. Кънчева, за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на влязлото в сила решение 1745 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело 10365/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Искателите заявяват, че като трети лица по чл. 31, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) са изразили несъгласие за предоставяне на търсената от Еко Партнърс България АД информация. След обжалване, постановеният отказ за предоставянето й е бил отменен от АССГ и преписката е била върната на органа за произнасяне. Съдебното производство е протекло без тяхно участие, тъй като те не са били конституирани като страни, макар да считат, че имат качеството на заинтересовани лица. Последното обосновават с твърдения, че предоставянето на исканата информация от Еко Партнърс България АД за тяхната дейност, води до нелоялна конкуренция. Искат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Не претендират разноски. Ответникът Еко Партнърс България" АД, чрез прокуриста А. Спасова - лице с юридическо образование, в представен писмен отговор по отношение искането на Булекопак" АД - го оспорва, като пледира за оставянето му без разглеждане, тъй като искателят няма качеството на заинтересовано лице. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - главен секретар на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Петков, пледира в съдебно заседание за оставяне на исканията без уважение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, установи, че двете искания за отмяна са постъпили в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, приложим и в случаите по чл. 247 АПК, поради което и предвид направените твърдения за наличието на основанията по чл. 246, ал. 1 АПК, са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С решение 1745 от 20.03.2023 г. по адм. дело 10365/2022 г. на АССГ, влязло в сила в деня на постановяването му на основание чл. 40 ал. 3 ЗДОИ, е отменено решение ЗД-193/01.11.2022г. на главния секретар на МОСВ, в частта му, с която е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление на Еко Партнърс България АД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението в частта му относно търсения достъп до обществена информация, представляваща данни по одиторските доклади на Екопак България АД, Екобулпак България АД и Булекопак АД за 2021 г. относно изградените системи за разделно събиране - брой на обхванато население, брой разположени контейнери, обхванати населени места, пуснатите на пазара и предадени за рециклиране отпадъци от опаковки. Като страни в производството пред АССГ са участвали Еко Партнърс България АД - оспорващ и главният секретар на МОСВ, като издател на атакувания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, на която се позовават искателите, право да иска отмяна има всяко лице, за което съдебното решение или споразумението пред съда има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Отмяната по този ред касае задължителната процесуална легитимация на неучаствало в делото лице. Правото на такова лице за отмяна на влязлото в сила решение, възниква от кумулативното наличие на три предпоставки - решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Искателите Екопак България АД и Булекопак" АД твърдят, че след като отказът за предоставяне на обществена информация е отменен от съда и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, то при новото разглеждане на заявлението главният секретар на МОСВ предоставя исканата обществена информация за тяхната дейност, за което те изрично са изразили своето несъгласие, защото предоставянето й води до нелоялна конкуренция чрез разкриване на търговска тайна. На това обстоятелството базират твърденията си, че решението, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно за тях. Тези техни аргументи не могат да бъдат споделени. Страни в съдебното производство по оспорване на отказ за достъп до обществена информация са заявителят и задълженият субект по чл. 3 ЗДОИ. Постановеният отказ засяга единствено заявителя, чието искане не е удовлетворено и не се явява благоприятен акт за лицата, които биха били непосредствено засегнати от издаването или неиздаването му. Третото лице по чл. 31, ал. 2 ЗДОИ, каквито са били Екопак България АД и Булекопак" АД, няма качеството на заинтересована страна с правата по АПК, регламентирани в чл. 26, 27 и др. АПК. Ролята на третото лице по чл. 31, ал. 2 ЗДОИ се изчерпва само със запитването, което отправя до него задълженият субект по ЗДОИ и отговора на запитването и то само когато не е налице надделяващ обществен интерес в хипотезата чл. 31, ал. 4 и 5 ЗДОИ. Ето защо, предоставянето от страна на административния орган, на обществена информация относно дружествата - искатели, не прави същите заинтересовани лица по смисъла на закона. Екопак България АД и Булекопак" АД не са заявители в производството, още по-малкото са задължен субект, поради което нямат право да оспорват издадения отказ, нито пък имат право на участие в производството по делото. Поради тези причини искателите правилно не са конституирани като страни по делото пред АССГ. С оглед горното исканията на Екопак България АД и Булекопак" АД за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на влязлото в сила решение АССГ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Предвид изхода на спора по делото, право на разноски имат ответниците. Главният секретар на МОСВ не е поискал присъждането на такива. Искането на "Еко Партнърс България" АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, като в тежест на искателите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение,