Решение № 99 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1292/2015 г.

Решение № 99 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1292/2015 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С. агроинвест" ЕООД - гр. Несебър чрез пълномощника адв. А. К. срещу решение № 1912/14.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2744/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 021301015/6.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 326/24.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит, вследствие на което е определен за внасяне ДДС в размер 40 990,57 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба представлява повторение на констатациите в ревизионния акт и цитиране на практика на СЕС - решение по дела С-642/11 и С-643/11, според които действителното извършване на сделка и признаване правото на данъчен кредит следва да се установи на базата на всички обективни данни, установени в хода на ревизията, а не само въз основа на издаден ревизионен акт на доставчика. Касационният жалбоподател е цитирал и решения по дела С-354/03, С-355/03, С-484/03, С-80/11 и С-142/11, С-285/11. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Т. И., преупълномощен от адв. А. К., който е представил и писмено становище. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните събражения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са констатирали, че доставките по издадените фактури от "Булагра 2005" ЕООД за изработка и доработка на интернет сайт по 2 бр. фактури през данъчен период на месец октомври 2012 г. и от "Дорина и фамилия" ООД за СМР по договор по 8 бр. фактури за данъчен период на месец октомври 2012 г., не са реално извършени. За доставките от "Булгара 2005" ЕООД съдът е установил, че фактурите не са отразени в отчетните регистри на дружеството по реда на чл. 124 ЗДДС и в справка-декларация за съответния данъчен период и се е позовал на писмени обяснения на управителя на дружеството-жалбоподател, че доставки не са извършвани, а е допусната счетоводна грешка. По фактурите, издадени от "Дорина и фамилия" ООД първоинстанционният съд е установил, че е сключен договор № 136/1.09.2012 г. с предмет "изкопно-монтажни работи на обект в с. Порой, Община Поморие" на стойност 96 000 лв. и със срок на изпълнение 2 месеца и договор № 145/10.09.2012 г. за "строително-монтажни работи на зърнохранилище и селскостопански двор в с. Порой, Община Поморие" на стойност 240 000 лв. и срок на изпълнение 3 месеца. Установено е от съда, че от писмени обяснения на ревизираното дружество доставките са осъществени чрез подизпълнител - "Денис и Крис" ЕООД и с него е бил сключен договор № 148/10.09.2012 г. на обща стойност 367 956 лв. с ДДС за обект "Зърнохранилище и селскостопански двор в с. Порой, Община Поморие". Според съда правилно ревизиращите органи са установили несъответствие между датите на издаване на процесните фактури стойностите по договорите с прекия доставчик и с подизпълнителя и промяната на наименованието на подизпълнителя на "Дикей - СИ" ЕООД. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, която е описала доказателствата, събрани по делото относно процесните СМР - количествено-стойностни сметки и актове, обр. 19 с описание на извършените СМР и издадени от подизпълнителя фактури от месеците септември октомври 2012 г., както и е налице описание от експерта на извършените СМР на посочените в договорите обекти, но от това съдът е направил извод, че част от договорените и фактурирани СМР действително са извършени, но не са налични данни за техния обем, както и момента на изпълнението. Освен това според съда дружеството-подизпълнител на "Дорина и фамилия" ООД е фактурирало определен обем от СМР на по-висока стойност от стойността, на която са престирани строителните дейности на жалбоподателя. Наред с това е и установеното от С. Н. - управител на правоприемника на подизпълнителя, че фактури за подизпълнителска дейност с посочените номера не са издавани на "Дорина и фамилия" ООД, което е обусловило у съда извод за нереалност на процесните доставки. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит е обусловено от реалността на доставката на стоки и/или услуги. като се има предвид, че получателят по фактурите претендира правото на данъчен кредит, то негово е задължението да установи наличието на всички предпоставки по чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 9, ал. и чл. 25 ЗДДС. При непредставяне на убедителни доказателства за реално изпълнение на доставките и при наличие само на осчетоводяване на фактурите, е налице основанието за отказ от посоченото материално право по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, както е сторено в процесния случай от органите по приходите и от съда. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че фактурираните доставки от Булгара 2005" ЕООД за изработка и доработка на интернет сайт по 2 бр. фактури през данъчен период на месец октомври 2012 г., са нереални и затова правилно с ревизионния акт на касационния жалбоподател е отказано правото на данъчен кредит. По дефиницията на доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 ЗДДС се изисква действително осъществяване на услугата, за да се признае материалното право на приспадане на ДДС като данъчен кредит, а не само неговото фактуриране. При установеното по време на ревизията признание на управителя на "С. агроинвест" ООД, че фактурираните доставки от "Булагра 2005" ЕООД фактически не са извършвани, а е допусната счетоводна грешка, е достатъчно за да се потвърди извода на първоинстанционния съд. Относно фактурираните доставки за СМР от "Дорина и фамилия" ООД по време на ревизията е установено, че този доставчик е използвал подизпълнител "Денис и Крис" ЕООД, чийто правоприемник е "Дикей-СИ" ЕООД. Управителят на "Дикей-СИ" ЕООД е дал обяснение, че на са издавани фактури на "Дорина и фамилия" ЕООД, находящи се на стр. 130 и сл. от делото. При проверка в Търговския регистър се установява, че посочения във фактурите ЕИК 119503340 не е на "Денис и Крис" ЕООД, а на друго дружество - "Сталпром 99" ЕООД. Освен това е установено от ревизиращите органи, че "Денис и Крис" ЕООД са прехвърлили дружествените си дялове на С. Н. и е вписана промяна на дружеството в "Дикей и СИ" ЕООД на 14.03.2012 г. Това означава, че "Денис и Крис" ЕООД не са могли да издават фактури на "Дорина и фамилия" ЕООД през септември и октомври 2012 г., а с оглед изявлението на С. Н., че "Дикей-СИ" ЕООД не е издавало фактури, то правилен е изводът на първоинстанциониня съд, че доставките не са извършвани реално, а само е налице формалното им документиране. При установеното, не може да се приеме, че представените протоколи за установяване и извършване на видовете строителни и монтажни работи и количествено-стойностни сметки не отразяват реално изпълнени дейности. Обстоятелството, че вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установило, че СМР са изпълнени, не доказва твърдения факт, че изпълнението на тези СМР е от доставчика на фактурите "Дорина и фамилия" ООД или от неговия подизпълнител "Денис и крис" ЕООД, респ. правоприемника му "Дикей и СИ" ЕООД. В този смисъл обосновани са изводите на съда, че констатираното от съдебно-счетоводната експертиза осчетоводяване на процесните фактури е без значение, след като не е установено, че те действително са извършени от доставчика, неговия подизпълнител или правоприемника му. Не може да се даде и вяра и на обясненията, дадени пред ревизиращите органи от издателя на фактурите, че за изпълнение на процесните СМР е ползван ресурс на подизпълнителя, както и за негова сметка били материалите, влагани в обектите. Такива доказателства, установяващи закупуване на материалите, транспортиране до обектите и влагането им в тях липсват по делото, а и не е имало дори твърдения в тази насока. Правилно е установено от съда, че посочените в договорите с "Дорина и фамилия" ООД стойности на договорените СМР са по-малки от тези с подизпълнителя, което обсъдено наред с останалите несъответствия по датите на издаване на фактурите, грешни ЕИК на доставчиците, липса на фактури, издавани от "Дикей и СИ" ЕООД, находящи се в делото - стр. 131 и сл., правилно е мотивирало съда да постанови обжалвания пред настоящия съд резултат. Налице е основанието за отказ от право на данъчен кредит за касационния жалбоподател по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Цитирането в касационната жалба на решения на СЕС е неотносимо към спора, тъй като и в тези решения, както и в Директива 2006/112/ЕО се изисква реално изпълнение на фактурираните доставки, за да се признае правото на получателя на данъчен кредит. Освен това в касационната жалба не са посочени никакви нарушения на първоинстанционния съд, а само е преразказано какво е прието от органите по приходите като констатации и изводи, обусловили определянето на данъчно задължение за ДДС, вследствие отказания данъчен кредит. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,