Решение № 15632 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2887/2010 г.

Решение № 15632 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2887/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите против Решение № 71/14.01.2010 г. по адм. д. 944/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, Първо отделение, четиринадесети състав, в частта, с която са присъдени разноски в размер на 1215 лв. на Иван Кънчев Василев от гр. Пазарджик след като е отменен РА № 1300-801 от 16.01.2008 г. на ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 889/19.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението поради незаконосъобразност, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Касаторът счита, че административния съд неправилно го е натоварил с разноски, тъй като физическото лице е представило нови доказателства едва в съдебната фаза на атакуване на акта, а е могъл да ги представи своевременно. Ответникът по касационната жалба Иван Кънчев Василев от гр. Пазарджик - не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С Решение № 71/14.01.2010 г. по адм. д. 944/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, Първо отделение, четиринадесети състав е отменен РА № 1300-801 от 16.01.2008 г. на ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 889/19.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С Решението Дирекция "ОУИ" - Пловдив е осъдена да заплати на Иван Кънчев Василев разноски по делото в размер на 1215 лв. Съдът се е мотивирал с изхода от спора и обстоятелството, че по време на ревизията от данъчните органи са допуснати процесуални нарушения. По водене на делото пред административния съд Иван Кънчев Василев от гр. Пазарджик е направил разноски в размер на 1215 лв., които са му присъдени с оглед крайния изход на спора. Настоящата касационна инстанция намира, че решението на ПАС в атакуваната част е незаконосъобразно. Административният съд с решението си е отменил РА № 1300-801/16.01.2008 г., с който е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 28479.10 лв. и лихви в размер на 3037.68 лв. За да отмени РА, съдът е признал доходи, реализирани от жалбоподателя за периода 2000 г. - 2002 г. в Кралство Великобритания в размер на 121878.94 лв., за които са заплатени и съответните данъци. До този извод съдът е стигнал, като е ценил представени от жалбоподателя в хода на делото документи, приложени към писмо на "Ейч Ем Ревъню енд Кастъмс" /Данъчна агенция/ при Кралство Великобритания, отдел "Жалби" до жалбоподателя въз основа на издадено от съда Удостоверение, в това число и три броя данъчни декларации на лицето за 2000 г., 2001 г. и 2002 г. Тези писмени документи не са представени от жалбоподателя нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА. Същите са представени едва в хода на съдебното обжалване. Според съда, независимо че са налице новопредставени документи, претенцията на ответника за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК не била основателна, тъй като при ревизията били допуснати процесуални нарушения относно уведомяването на лицето за нейното извършване и поради това то било възпрепятствано да ангажира доказателства в своя полза. Тези мотиви са неправилни и несъобразени с наличните по делото доказателства. Дори и да са допуснати процесуални нарушения при уведомяването на лицето, това по никакъв начин не е накърнило правото му на защита поради факта, че същото е знаело за нейното извършване. Доказателство за знанието на лицето се явява Обяснение от Иван Кънчев Василев вх. № 6795/21.06.2007 г. в ТД на НАП - Пазарджик, в което посочва, че за ревизирания период е живял и работил във Великобритания, но не може да представи доказателства за това във връзка с извършваната ревизия. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, изр. 1 от ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. В този смисъл неправилно се явява становището на съда, че ревизиращите органи са имали задължението да изискат съответната информация от Кралство Великобритания във връзка с твърденията на ревизираното лице. Цитираната правна норма предвижда тъкмо обратното. В тежест на ревизирания е било да ангажира доказателства за получени доходи и платени данъци в чужбина. След като лицето не е представило доказателства за доходите си, получени в Кралство Великобритания, като е знаело, че му се извършва ревизия, което е видно от представеното от него Обяснение по време на извършването й, то същото следва да понесе и разноските по делото. Още повече, че такива доказателства не са представени и с подадената до Дирекция "ОУИ" - Пловдив жалба вх. № 20-12-101/10.05.2008 г. Ето защо, в случая е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. По изложените съображения съдът намира, че атакуванато Решение следва да бъде отменено в частта за разноските, като такива не следва да се присъждат на ревизираното лице. Липсват данни Дирекцията да е направила разноски по водене на делото, а юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция не следва да се присъжда, тъй като тя не се е представлявала от юрисконсулт. За производството пред ПАС, независимо от изхода от спора, на Дирекцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо "А" отделение