Решение № 12193 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2015 г.

ВАСVII отделение17.11.2015 г.докладчик Мирослава Керимова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 15.01.2015 г. на Административен съд Русе по административно дело № 215/2014 г. ОСЪЖДА Димитър Николов Попниколов, ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ж. к. "Трошево", бл. 55, вх. А, ап. 9 да заплати на община Русе сумата от 611,87 лева (шестстотин и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки), представляващи разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12193 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Димитър Николов Попниколов от гр. Варна срещу решение № 22 от 15.01.2015 г. на Административен съд Русе по административно дело № 215/2014 г. Въвеждат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за дължимост на такса битови отпадъци /ТБО/ и данък недвижим имот /ДНИ/ за 2012 г. и 2013 г. по отношение на поземлен имот /ПИ/ № ПИ-22Р, м. Сръбчето, гр. Русе. Твърди, че като съсобственик на 22/84 идеални части от земята не я декларирал. За същата не се дължал ДНИ, тъй като дори и да е в строителните граници на населеното място, не й било променено предназначението, поради което била земеделска. Ответникът по касационната жалба, Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Русе представя писмено становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от страна с правен интерес, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно. Производството пред Административен съд Русе е образувано по жалба на Димитър Николов Попниколов от гр. Варна срещу Акт за установяване на общински публични вземания № СУД000078/27.01.2014 г. за данък върху недвижим имот (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), издаден от главен инспектор в отдел "КСМДТ" към отдел Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Русе на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и въз основа на данни в информационния масив на Дирекция "МДТ" при Община Русе от данъчни декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, потвърден мълчаливо при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от Директора на Дирекция "МДТ" при Община Русе. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, Административен съд Русе е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. По делото не се спори, че Димитър Николов Попниколов от гр. Варна е съсобственик при 22/84 идеални части от поземлен имот /ПИ/ № ПИ-22Р, м. Сръбчето, гр. Русе. По възражението на Попниколов, че същият не е подавал декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти: Декларацията по чл. 14 ЗМДТ за поземлен имот /ПИ/ № ПИ-22Р, м. Сръбчето, гр. Русе е приета като доказателство по делото. Видно от съдържанието й, същата не е подадена и подписана от Попниколов. Тази констатация не обосновава извод за недължимост на ДНИ и ТБО за имота по отношение на Попниколов. Действието на управление е извършено от друг съсобственик, а дължимостта е по силата на нормативен акт. С АУОПВ № СУД 000078/27.01.2014 г. на жалбоподателя са определени задължения за ДНИ и ТБО за период от две години 2012 - 2013 г. за притежаваните от него 22/84 (0,2619) идеални части от недвижим имот с адрес гр. Русе, местност Сръбчето, планоснимачен № 22Р, представляващ УПИ 4Р-22/5Р-22КВ. 2-6Р-22/7Р-22 с площ 22145 кв. м., за който в отдел МДТ е създадена партида 2312035287/010. Задължения са в общ размер на 684,67 лв. - главница и лихва към 27.01.2014 г. за ДНИ и ТБО, поотделно изчислени за 2012 и 2013 г. (таблица на л. 3 от преписката). Безспорно е по делото, че в определения размер на ТБО е включен само компонент "поддържане чистотата на териториите за обществено ползванеы. По делото са представени копия от сключени от Община Русе договори за обществени поръчки с предмет "поддържане чистотата, в т. ч. снегопочистване и зимно поддържане на улици, тротоарни площи и територии за обществено ползване на гр. Русе" за процесния период 2012 г. и 2013 г. (л. л. 70 - 80), Заповеди № РД01/3298/31.10.2011 г. и № РД-01-2496/22.10.2012 г. на Кмета на Общината (л. л. 15 - 18 от преписката), определящи границите на районите, в които през 2012 г. и 2013 г. Община Русе организира услугите по събиране и извозване на битови отпадъци; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, посочени в самите заповеди. По делото е назначена и извършена съдебно - икономическа експертиза, чието заключение е кредитирано от административния съд. В заключението си (л. л. 89 - 124) вещото лице е изчислило данъчната оценка на процесния имот въз основа на данните за имота по реда на Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ. Размерът на данъчната оценка на притежаваните от жалбоподателя 22/84 идеални части от имота е определен на 96527,40 лв. Въз основа на тази данъчна оценка вещото лице е изчислило дължимия ДНИ и ТБО и лихви върху тях за всяка от процесните години. Конкретните суми са посочени в табличен вид в част IV от заключението. При така установената фактическа обстановка, Административен съд Русе е приложил правилно материалния закон: Оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При издаването му са спазени процесуалните правила и материалния закон. По отношение на задължението за данък върху недвижимите имоти: И пред касационната инстанция, основното възражение на жалбоподателя е, че имотът представлява земеделска земя, за която процедурата по промяна на предназначението не е приключила, поради което не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ в редакция след допълнението, обнародвано в ДВ, бр. 39/2011 г. Твърди, че по отношение на процесния имот е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, според която не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. В тази насока, касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд: Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с която се определят, подлежащите на облагане имоти, предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съответстващ на приложимата норма е изводът на съда, че нормата определя две групи имоти: 1. сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и 2. поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Правилен е извода на съда, че въведеното с § 30 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 39/2011 г.) допълнение към текста на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - "и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон" касае единствено втората група поземлени имоти, които са извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Имотите, включени в строителните граници на населените места, т. е. в урбанизираните територии, не се считат за земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, според който земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. В действителност, по делото няма спор, че поземлен имот № 22 по кадастралния план на гр. Русе, от 1950 г. попада в строителните граници, определени от Общ градоустройствен план (ОГП) на гр. Русе, одобрен с Решение № 231 по протокол № 15/12.06.2008 г. на Общински съвет - Русе, видно от приложената комбинирана скица за този имот на л. 56 от делото. Не се спори и относно обстоятелството, че имотът е възстановен на собствениците по реда за възстановяване на земеделски земи, както е отразено и в служебно попълнената от общината част от данъчната декларация (л. 26 - гръб). Горното установяване не се променя от факта, че ПИ № 22 все още не е отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/, а същият попада в границите на ПИ 63427.80.29 като е отразено, че видът на територията е "Земеделска", а конкретното предназначение - "Пасище" (л. 54). Описаният ПИ не отговаря на кумулативно дадените от закона предпоставки за земеделски земи. Същият се явява ПИ, който не е земеделска земя, независимо от начина на фактическото му ползване, поради факта, че попада в строителните граници на населеното място. Правилен е изводът на съда, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Съгласно същата разпоредба, не се облагат с данък земеделските земи и горите с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. В случая имотът, тъй като няма характер на земеделска земя, се облага с ДНИ. Правилно първоинстанционният съд е възприел заключението на вещото лице: Данъчната оценка на земята следва да бъде определена по чл. 13 на Приложение № 2 от ЗМДТ - като за земя изцяло в строителните граници, при приложения от вещото лице при определяне на данъчната оценка на целия имот коефициент КМ (коефициент за местоположение) по табл. № 3 от Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ - 18,7, приложим за имоти в строителни граници. Въз основа на така определената данъчна оценка на целия имот, респективно на притежаваните от жалбоподателя идеални части, съдът правилно е приел, че дължимият ДНИ е в размерите, изчислени от вещото лице по т. 1 от заключението. По отношение на дължимата такса за битови отпадъци: Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Страните не спорят, че в процесния случай с оспорения в настоящото производство акт са определени задължения за ТБО само за компонент "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в гр. Русе. По делото са представени Заповед № РД01/3298/21.10.2011 г. и Заповед № РД-01-2496/22.10.2012 г. на кмета на общината (л. л. 15 - 18 от преписката), чрез които са определени границите на районите, в които съответно през 2012 г. и през 2013 г. Община Русе е организирала услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като в т. А Граници на районите, за гр. Русе безспорно се включва и процесният имот, в границите на посочената местност "Слатина" (бивша местност "Сръбчето"). Правилен е извода на съда, че и в двете заповеди изрично се посочва, че услугите по т. 1 Събиране и извозване на битови отпадъци и т. 2 Обезвреждане на битови отпадъци в депо, не се извършват за възстановените имоти по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които са с непроменено предназначение. И в тази част първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон: С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, съдът правилно е приел, че единствената възможност данъчно задължените лица да не заплащат ТБО в частта за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места е, такава услуга въобще да не се предоставя от общината, тъй като същността на услугата не е свързана с обслужването на конкретен имот, а с предоставяне на възможности за използване на имота при подходящи условия чрез поддържане на чистотата на територията на цялата община. Касационната инстанция споделя извода на Административен съд Русе, че по делото безспорно се установява, че Община Русе предоставя услуга поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Нормата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе предвижда, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя пропорционално на данъчната оценка на имота. Правилни са изводите на съда в частта относно размера на таксата, базирани върху заключението на експертизата в тази част. Правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че определеното общо задължение (главница и лихва) за ДНИ върху недвижимия имот за 2012 г. следва да бъде намалено от 134.50 лева на 132.48 лева, а за 2013 г. - от 122.51 лв. на 120.65 лв., а определеното общо задължение (главница и лихви) за ТБО за 2012 г. следва да бъде намалено от 223.45 лева на 220.80 лева, а за 2013 г. - от 204.21 лева на 201.91 лв. В частта относно извършеното намаление, решението е влязло в сила като необжалвано от административния орган. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на Административен съд Русе, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявените от ответника по касационната жалба претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на същия следва да се присъди такова в размер на 611,87 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд

Цитирани разпоредби

2