Решение № 3582 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12956/2020 г.

Решение № 3582 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12956/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – София, срещу решение № 4239 от 28.07.2020 г. постановено по адм. д. № 2990 по описа на Административен съд София град за 2020 г. С атакуваното решение по жалба на "Г." ООД е отменен ревизионен акт № Р-22221718007021-091-001 от 1.07.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 141/27.01.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС, както следва: доначислен е ДДС в размер на 18 371, 94 лв. и не е признато право на данъчен кредит в размер на 81 888. 69 лв., като са начислени лихви за забава в размер на 7 394. 20 лв. Според твърдението на касатора решението е неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и същото е необосновано. Твърди се, че решението е немотивирано, като само на страница 6 в един абзац – трети, се съдържат конкретни мотиви, които касаят спорните по делото въпроси. Съдебният акт не съдържа конкретни основания за отмяна. Доказателствената тежест е у жалбоподателя, който следва да докаже наличието на всички предпоставки за осъществяване на ВОД по чл. 7 от ЗДДС. Ревизираното лице следва да действа с грижата на добър търговец, да е проучил чуждестранното дружество, за което твърди, че му е клиент, неговата репутация и платежоспособност, а вземе всички разумни и необходими мерки, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участие в измама. Решението се оспорва и в частта, с която е признато право на приспадане на данъчен кредит по издадени фактури от "Дан Кар Спед 2016" ЕООД. Неправилно съдът е приел, че е доказана основната предпоставка за упражняване на това право- реалност на доставките. В хода на ревизионното производство по отношение на издателите на спорните фактури е установено, включително чрез данните в информационната система на НАП, че не е възможно да се установи реално извършваната търговска дейност, мястото на изпълнение, използвания персонал и техника. Следователно, липсват обективни доказателства за възможността на доставчика да осигури действителното и реално изпълнение на отразените във фактурите доставки на биомаса. Въз основа на горното се иска да бъде отменено решението, като се претендира и присъждане на разноски. Ответникът – "Г." ООД, чрез адв. В., оспорва касационната жалба и намира същата за основателна. Не отговаря на истината твърдението поддържано от касатора, че в решението са изложени мотиви. Позовавайки се на всички доказателства по делото, съдът е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Неоснователно е и твърдението, че не са доказани предпоставките за наличието на ВОД по чл. 7 от ЗДДС. Представените по делото доказателства не са оспорени от органите по приходите. Същите отговарят на изискванията на международните стандарти. Неправилно органите по приходите са приели, че гръцкият контрагент е дерегистриран и само въз основа на това са направили извод, че доставката не е осъществена. В рамките на ЕС не може една и съща доставка да бъда обявена за нереална в една държава членка, а в друга да се облага като осъществена. Правилно АССГ е приел, че са осъществени реални доставки на биомаса. Събрани са достатъчно доказателства в подкрепа на това твърдение. Следователно не може да се приеме, че РЛ не е изпълнило задължението си да установи с надлежни доказателства, че е реализирало процесните доставки. Заявява искане касационната жалба да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага постановеното решение да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, която неблагоприятно е засегната от съдебния акт и същият подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА №Р-22221718007021-091-001/1.07.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 141/27.01.2020 г. от Директорът на Дирекция "ОДОП"-София, въз основа на който по реда на ЗДДС, на "Г." ООД е до начислен ДДС в размер на 18 371. 94 лв. и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 81 888. 69 лв. и лихви за забава в общ размер на 7 394. 20 лв. Ревизираното лице за процесния период извършва спедиция на стоки и товари в рамките на Европейската общност и застрахователно агентство. За осъществяване на спедиторската дейност е използвало лицензирани транспортни дружества. При проверка на доставките с място на изпълнение извън страна е установено, че Golden Eagle Mon. Ike /Гърция/ е дерегистрирано на 26.09.2018 г., а за периода от 01.04 - 30.06.2018 г. не е декларирало получени от "Г." ЕООД услуги. Според приложената по делото информация от SCAC, дружеството не е намерено на адреса по регистрация, подало е нулеви ДДС декларации и не е подало обобщени VIES декларации за вътреобщностни придобивания. Въз основа на тези доказателства органите по приходите приели, че информацията по SCAC потвърждава изводите им, че гръцкото дружество не е получило декларираните от "Г." ЕООД услуги, тъй като не е установено да е осъществявало реално дейност. Изводите има са, че с издадените фактури се целяло избягване на облагането с ДДС, тъй като реално са извършени спедиторски услуги на българското дружество - "Енерджи Екстрийм" ЕООД. На основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 4 536. 61 лв по процесните фактури върху данъчна основа 22 818. 03 лв. При тези факти, АССГ е приел, че облагането се основава на предположения, а това е недопустимо. Ревизираното лице по занятие извършва спедиторска дейност и поради тази причина префактурира извършения транспорт, а след приключване на курса издава инвойс, с касов бон за платения курс. Според решаващият състав плащането на цената по доставката е пряко и сигурно доказателство за тяхната реалност. С ревизионния акт, неправилно според първоинстанционния съд, е отказано право на данъчен кредит по фактури издавани от "Дан Кар Спед 2016" ЕООД с предмет закупуване на биомаса. Същата била добивана от доставчика по договор сключен между него и "Г." ЕООД. Ревизираното лице не разполага с техническа възможност само да почиства и извозва биоразградими отпадъци по договори сключени с "Напредък 2000" ООД; "Еутонс Агро" ЕООД и ЕТ "С. И.", поради което възложило тази дейност на "Дан кар Спед 2016" ЕООД. Още в хода на ревизията били представени копия на фактурите и придружаващите ги документи – приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листове. От доставчика не били ангажирали доказателства за това кои негови работници са добили биомасата, с каква техника и кои са площите от които е събирана фактурираната биомаса. За да приеме, че РА е незаконосъобразен в тази част, първоинстанционният съд се е позовал на практика на СЕС и ВАС, съгласно която органите по приходите не могат да изискват от получателите по доставките доказателства, касаещи възможността на техните доставчици да осъществят услугите и при липса на такива да отказват правото му на данъчен кредит. Поради липсата на доказана измама или нарушение и след като не е доказано, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае за евентуална измама или нарушение, то съобразно практиката на Съда на ЕС, следва да се признае правото на данъчен кредит, дори ако ревизираното лице разполага само с фактура за доказване на наличието на доставка. В конкретния случай освен фактурите са представени договори, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и доказателства за последваща реализация на биомасата. Установени са според решаващият състав предпоставките за признаване право на данъчен кредит, поради което и като е достигнал до други изводи ревизиращият екип е издал незаконосъобразен РА, който следва да бъде отменен. Решението е частично неправлино. Първият спорен въпрос по делото е налице ли са реално извършени вътреобщностни доставки към гръцки контрагент - Golden Eagle Mon. Ike. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът следва да представи, за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В конкретния случай, в хода на ревизията са извършени насрещни проверки и запитвания за обмен на информация до данъчната администрация на Гърция, като събраните във връзка с процесните доставки доказателства са обсъдени и анализирани от органите по приходите, въз основа на което правилно с РА е прието, че не са налице ВОД за процесния период. Според получените отговори по изпратения обмен на информация, гръцкият контрагент нямат отразени сделки "Г." ЕООД, няма подадени декларации като липсват констатации, че дружествата са имали взаимоотношения по между си. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са доказани ВОД. Само наличието на плащане не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на спедиторска услуга. В приложените по делото ЧМР в кл. 2 като получател е посочено гръцкото дружество, а в кл. 24 българското дружество "Енерджи Екстрйм" ЕООД. Касационната жалба в тази част е основателна, поради което решението на АССГ, ще следва да се отмени и жалбата срещу РА, по фактурите на Golden Eagle Mon. Ike следва да бъде отхвърлена. В останалата част решението е правилно. При преценката относно наличието на реални доставки, решаващият състав не е допуснал нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба по същество представляват несъгласие с направените фактически и правни изводи на съда относно спорните по делото въпроси. Според касатора необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда във връзка с приетата от него реалност на осъществени доставки по процесните фактури. Излага съображения за това, че не е установена кадровата и техническата обезпеченост на доставчика за изпълнение на догореното. Касационните оплаквания са идентични с изложените в РА и решението на директора на дирекция "ОДОП"-София твърдения. Фактическите и правни основания мотивирали издаването на РА, са обсъдени от съда при постановяване на решението му. Изложени са мотиви защо същите не се възприемат като такива, които обосновават вменяване на задължения на дружеството и отказ да му бъде признато право на данъчен кредит по фактурите издадени от "Дан Спед Кар 2016" ЕООД. Обемът на изложените мотиви не е касационно основание, поради което неоснователно касаторът твърди, че само на стр. 6 са изложени собствени мотиви от решаващия състав. Това твърдение не отговаря на истината. Съдът е изяснил фактическата обстановка по спора, като освен събраните доказателства в хода на ревизионното производството, е обсъдил и представените в хода на съдебното производство. Определил е правилно спорния по делото въпрос - наличие на реално изпълнена доставка по процесните 17 бр. фактури. Приел е, че е налице такава реалност, като същата представлява абсолютна предпоставка за признаване на правото на припадане на данъчен кредит. Посочил е, че останалите изисквания са безспорно налице. Неправилно касаторът мотивира изводите си за липса на действително осъществена стопанска операция с липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. В решенията си по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО за общата система на ДДС, СЕС последователно приема, че ревизираното лице не може да бъде държано отговорно за извършени от доставчика нередности и нарушения на трудовото, осигурителното или данъчното законодателство. Съгласно трайната съдебна практика на Върховният административен съд, отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тази практика е съобразена при постановяване на решението от АССГ. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а и не е поддържано такова твърдение. Липсата на представени доказателства в тази насока, сочена като недостатък от касатора, не води до извод за липса на реално изпълнена услуга, доколкото се установяват лицата, които са я осъществили, а спазването на законодателството при осъществяваната от тях дейност не е предмет на настоящия спор. Реалното изпълнение на доставките се потвърждава от осъществените от ревизираното лице последващи доставки на биомаса. Констатирано е, още в хода на ревизионното прозиводство и разплащане по фактурите, което преценено съвкупно с останалите доказателства е допълнителна индиция за действително осъществена стопанска операция от сочения по фактурите доставчик. С оглед изложеното правилен и съответен със събраните доказателства е изводът на съда за доказано действителното изпълнение на фактурираните услуги от сочения във фактурите доставчик, както и че са налице и останалите кумулативно изискуеми условия, регламентирани в чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС за възникване право на приспадане на данъчен кредит, поради което същото незаконосъобразно е било отказано с процесния ревизионен акт. Споделят се и изводите относно начисления ДДС за данъчен период 07.2019 г. Данъчната администрация е уведомена надлежно за възникналия технически проблем при подаване на справката декларация, като при издаване на РА не са анализирани конкретни покупки и продажби, а данъкът е определен върху за периода. По горните съображения, решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата от 149. 75 лв., с оглед уважената част от касационната жалба. Разноски следва да се присъдят и в полза на ответника, който е представил доказателства за техният размер и заплащане, като с оглед уважената част от оспорването същите се определят на 3 255. 87 лв. Мотивиран така Върховният административен съд, състав на осмо отделение,