Решение № 14451 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2016 г.

Решение № 14451 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. И., гр. С. ж. к. О. К., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., против решение № 1377 от 29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 12147/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 3286з-1527/10.11.2015 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР за отказ за снемане на полицейска регистрация № 15938/9.04.1999 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът е отказал да уважи заявено от жалбоподателя доказателствено искане, свързано с прилагане преписката по създаване на полицейска регистрация. Навежда доводи, че АССГ неправилно е оценил нарушенията на законовите срокове от страна на ГДНП и необосновано е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменена оспорената заповед на Директора на ГДНП. Подробни съображения излага в писмена защита. Не претендира разноски. О. Д. на главна дирекция "Национална полиция" чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган без да са налице нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Обоснован е извода на АССГ, че в настоящия случай по отношение на жалбоподателя не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за заличаване на полицейска регистрация. От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че В. С. И. има извършена полицейска регистрация № 15938/9.04.1999 г. в 06 РУ-СДВР по преписка ЗМ 878/99 сл. д. № 224/99, за престъпление по чл. 354а от НК, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда. Наложено му е наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, като на осн. чл. 302 от НПК съдът го оправдава за престъпление по чл. 345а, ал. 1, пр. 2 от НК, и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Жалбоподателят е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, но независимо от този факт не са налице предпоставките на закона за заличаване на полицейската му регистрация. Полицейската регистрация не е последица от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършено инкриминирано деяние. Следователно този вид регистрация няма общо с реабилитацията и с нейните цели като институт на наказателното право, поради което и настъпването на реабилитация по право или абсолютна реабилитация по см. на чл. 88а от НК не е основание за снемане на полицейска регистрация. Регистрацията по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР е вид правомерно обработване на специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване на престъпления. Тези цели са достатъчно значими с оглед защита обществения ред и на националната сигурност, поради което и обработката на личните данни следва да продължи и след настъпване на реабилитация по отношение на лицата извършили деяния, представляващи престъпления, установени с влязла в сила присъда. В този смисъл законодателя е последователен в приетите разрешения както в сега действащата разпоредба на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, така и в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Предвидените хипотези за снемане на полицейска регистрация в цитираните разпоредби са лимитативно изброени, но нито една от тях не е налице по отношение на оспорващия. Както се отбеляза по-горе именно факта на деянието а не осъждането е предпоставка за обработване на този вид лични данни, като при надделяващ обществен интерес е законодателната преценка, че реабилитацията/ заличаваща осъждането и отменяща за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане/ не следва да е основание за заличаването на полицейската регистрация. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Не са налице процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел доказателственото искане на оспорващия за събиране на писмени доказателства- преписката по създаване на полицейска регистрация за неотносимо, предвид установените факти съобразно представената от административния орган административна преписка. Правилен е извода на АССГ, че непроизнасянето на административния орган в срока по чл. 57, ал. 5 вр. чл. 36, ал. 2 изр. първо и второ от АПК не води до отмяна на оспорения акт. Налице е изричен отказ за снемане на полицейска регистрация, обективиран в оспорената заповед, издаден след като оспорващия е представил доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от АПК. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение