Решение № 14259 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11307/2012 г.

Решение № 14259 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11307/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет чрез неговия пълномощник и от Председателя на Районен съд гр. Пловдив срещу решение № 10338/16.07.2012 г. по адм. д. № 1361/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Виделина Пенчева Очева лично и чрез своя процесуален представител намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалвания съдебен акт. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение по т. 47 по протокол № 1 от заседанието на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 12.01.2012 г., с което на Виделина Пенчева Очева като съдия в Районен съд Пловдив е наложено дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Прието е, че неоснователни се явяват изводите на дисциплинарния състав, че съдия Очева е решила извън разумните срокове голяма част от делата си, както и че направените констатации за забавяне на дела не водят до извода за системно неизпълнение на служебните задължения. На второ място е прието, че посочените нарушения не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Третият аргумент на първоинстанционния съд е, че след като е установено, че жалбоподателката е със заболяване "множествена склероза", което може да понижи ефективността на работата й, дисциплинарно наказващият орган е следвало да вземе предвид, че не е доказано виновно неизпълнение на служебните задължения. Съгласно чл. 307, ал. 3 ЗСВ дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Прието е, че не са доказани и обосновани основания, предвидени в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. На последно място, според съда, дисциплинарнонаказващият орган не е посочил приетите нарушения конкретно коя от посочените хипотезите на чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 4 осъществяват, незаконосъобразно е прието, че посочените нарушения осъществяват всички посочени дисциплинарни нарушения едновременно. Така постановеното решение е правилно по следните съображения: На първо място настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че посочените нарушения не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Дисциплинарният състав е допуснал нарушение при преценката си за определяне вида и размера на наложеното наказание предвид визираните в чл. 309 от ЗСВ обстоятелства и не може да бъде споделен крайният извод, че така изследваните данни за дисциплинарни нарушения налагат прилагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - освобождаване от длъжност. Не може да се приеме, че с налагането на това наказание ще бъде постигнат целеният резултат - постигане на превантивен и възпиращ ефект за магистрата. От липсата на данни за друго наложено дисциплинарно наказание на същия магистрат, наличието на тежка диагноза, приетата констатация на дисциплинарния състав, че "значителният обем на работа на съдиите в Пловдивския районен съд е безспорен факт", следва да бъде направен изводът, че тежестта на наложеното наказание се явява прекомерно и несъответно на извършените нарушения, нарушен е принципът за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. Дисциплинарният състав не е изследвал формата на вината, която има значение за определяне на размера на наказанието и неизлагането на мотиви и непосочването на доказателства в тази връзка, при положение, че се налага най-тежкото наказание, правят решението в частта, досежно субективната страна на деянието и съответно досежно размера на наложеното наказание необосновано. На второ място дисциплинарнонаказващият орган, на когото е доказателствената тежест в спора за незаконност на уволнението, не е доказал нарушението по чл. 307, т. 4 от Закона за съдебната власт, а именно накърняване престижа на съдебната власт. Фактът, че по няколко конкретни дела - 9 /девет/ на брой, а не 12 /дванадесет/, както е записано в решението на дисциплинарния състав, при разпределени за проверявания период 334 /триста тридесет и четири/ броя за 2010 и 137 несвършени от 2009 г./ - са постъпили молби за определяне на срок при бавност съгласно чл. 255 от ГПК, не може да доведе до автоматичния извод, че е налице накърняване престижа на съдебната власт. Противното води до неприемливото и крайно становище, че със самото допускане от съответния магистрат да бъде подадена такава молба, то същият вече е накърнил престижа на съдебната власт. Относно твърдените обстоятелства в жалбата на адв. Илчев с вх. № 28016/4.12.2009 г., които са извършени близо година преди подаване на жалбата /съдебно заседание от 15.12.2008 г./ и на която се е позовал дисциплинарния състав при обосноваването на извода си за накърняване престижа на съдебната власт, то по същата е извършена проверка, видно от писмо изх № П-14 260/8.12.2009 /л. 74 от д. д./, от което е видно, че "верността на изложеното в жалбата не може да бъде установено". На трето място фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт. Налице са случаи, които не са анализирани от дисциплинарния състав, които доказват обективни причини за разглеждане на делото извън разумните срокове - забавено изпълнение на съдебна поръчка, упражняване на процесуални права от страните и техните пълномощници, несвоевременно внасяне на такси от тяхна страна - така и дело № 1149/2004 г. /л. 78 - 92 от дисциплинарното дело/. Поради това постановената от първоинстанционния съд отмяна на наложеното наказание е правилна, при съобразяване на гореизложените допълнителни мотиви. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,