Решение № 10412 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3562/2020 г.

Решение № 10412 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3562/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение № 7724/9.12.2019 г. по адм. дело № 7290/2019 по описа на Административен съд - София град, с което съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-416 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се от направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 1456/2015 г. на Районен съд - Габрово и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-416 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 98/2016 г. на Административен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г., както и осъдена КЕВР да заплати разноски по делото в размер на 553, 81 лева. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че съдът не е съобразил, че ищецът е разполагал с 8 юрисконсулти и ангажирането на адвокатска защита по оспорване на наказателните постановления по сходни дела, не е било необходимо и смята, че ТР № 1/2017 г. на ОССК на ВАС не следва да се следва да се абсолютизира. Излага, че плащането на адвокатско възнаграждение във връзка с отмененото наказателно постановление не съставлява пряка и непосредствена последица. Излага също, че в касационното производство по ЗАНН не се присъждат разноски, поради и което не могат да се присъжда адвокатско възнаграждение за това производство като вреди. Излага също, че неправилно са присъдени и сумите за платена държавна такса по съединени производства. Иска, да бъде отменено обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез пълномощник адв. Н. Георгиева, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението в обжалваната част и претендира разноски за касационната инстанция.

Подадена е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез пълномощник адв. Н. Георгиева, против определение № 1299 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 7290/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение и допълване на решение № 7724/9.12.2019 г. по адм. дело № 7290/2019 по описа на Административен съд - София град, в частта за разноските. Излага, че определението е неправилно, поради това, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която се дължи отделно възнаграждение по всеки от предявените искове. Иска, да се отмени обжалваното определение и се присъди пълния размер на претендираните разноски по първоинстанционното производство.

Ответникът по частната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Д. Дуевски, с писмен отговор и в съдебно заседание чрез юриск. Лефтерова, оспорва частната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното определение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилността на съдебното решение. Излага, че съдът правилно е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване исковата претенция на ищеца, предвид на това, че в производството по нахд ищецът "Електроразпределение север" АД /с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи"/, в качеството си на жалбоподател, е упражнил правото си на процесуална защита чрез адвокат и че разходът за адвокатски хонорар е пряка вреда, която подлежи на обезвреда. Смята, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на наказателните постановления, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Смята, че не са налице касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Излага доводи, че частната жалба е неоснователна, поради което определението следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната и частната жалби за допустими като предявени срещу обжалваеми съдебни актове от надлежни страни, за които атакуваните решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, съответно по чл. 230 от АПК.

1. По касационната жалба:

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-416 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от дружеството разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 1456/2015 г. по описа на Районен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356 лв., считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-416 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от дружеството разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КНАХД № 98/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356 лв., считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553, 81 лв. съдебни разноски. С решението си АССГ е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. като неоснователна.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление

№ НП-416/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на "Енерго-Про мрежи" АД- гр. Варна (сега "Електроразпределение Север" АД), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 45 от 8.02.2016 г., постановено по НАХД № 1456/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, е отменено изцяло. Решението на РС Габрово е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 133 от 16.05.2016 г. постановено по КНАХД № 98/2016 г. по описа на Административен съд Габрово е оставено в сила.

В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представени пълномощни (л. 41, л. 220 и л. 221) в производството по НАХД № 1456/2015 г. по описа на РС Габрово. АССГ е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие (л. 34 и л. 34 от присъединеното адм. дело № 7291/2019 г. по описа на АССГ), по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № 416/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка (л. 35-37 от адм. дело № 7290/2019 г. по описа на АССГ и л. 35-37 от присъединеното адм. дело № 7291/2019 г. по описа на АССГ) с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната инстанция.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че фактическият състав на предявените главни искове, в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Така мотивиран и при съобразяване на фактите и доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

По горните съображения, както и базирайки се на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС и Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427 и С- 428/2016 г. на СЕС, АССГ е уважил предявения от "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна иск в пълен размер и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 2712 лв., представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, както и разноски по делото в размер на от 553, 81 лв. Съдът е уважил своевременното направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото производство и е отхвърлил претенцията за разноски за разликата от 553, 81 лв. до пълния предявен размер от 842 лв. като неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.

Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

На следващо място, независимо че в производството пред РС Габрово и пред АС Габрово договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация).

Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено.

С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги." Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) сума в общ размер над 1000 лв. (т. е. над 500 лв. за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване по съдебен ред на процесното НП № НП- 416/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР) до пълния предявен общ размер от 2712 лв. главница за двете инстанции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, а в останалата присъдена част от общо 1000 лв. главница (500 лв. за РС - Габрово и 500 лв. АС - Габрово), ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до размер от 260 лв.

1. По частната жалба:

Предявената от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу Определение № 1299 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7290/2019 г. по описа на Административен съд София-град частна жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение и допълване на решение № 7724 от 9.12.2019 г. постановено по адм. дело № 7290/2019 г. по описа на АССГ в частта за разноските.

За да стигне до този правен извод, АССГ, позовавайки се на установената до този момент практика на ВАС, е приел, че, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ (явяваща се специална по отношение разпоредбата на чл. 78 от ГПК) e неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 396 лв., платено за защита по адм. дело № 7291/2019 г. по описа на АССГ (прекратено и присъединено към адм. дело № 7290/2019 г. по описа на АССГ), тъй като двете искови молби за разгледани в едно съдебно производство.

С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е отхвърлил искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение и допълнение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на ответника и частен жалбоподател не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,