Решение № 3446 от 3.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Ветрино, чрез проц. представител адв. Р. Ангелова, против решение 1149/21 септември 2022 г., постановено по адм. д. 383/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Йорданова, подадена чрез адв. П. Тихчева, срещу Решение 389 по Протокол 32/31.01.2022 г. на Общински съвет Ветрино, с което не се приема Предложение на кмета на Община Ветрино с вх. 0бс. 0800-200/09.12.2021 г. относно одобряването на задание и даване на разрешение за изработване на частично изменение на ОУП, обхващащо поземлени имоти с идентификатори 10865.24.15, 10865.39.41 в землището на [населено място], поземлени имоти с идентификатори 21645.4.184, 21645.12.30, 21645.12.52, 21645.17.48, 21645.20.82, 21645.20.172, 21645.34.1, 21645.34.57, 21645.38.47, 21645.40.54, 21645.40.55, 21645.43.58, 21645.45.53, 21645.46.129, 21645.46.160 /за ел. подстанция/, 21645.46.195, 21645.49.22, 21645.49.75, 21645.50.49 в землището на [населено място], поземлени имоти с идентификатори 49000.2.39, 49000.3.98, 49000.15.28, 49000.18.36, 49000.21.15 и 49000.31.16 в землището на [населено място], поземлени имоти с идентификатори 68480.3.13, 68480.18.46, 68480.18.47 в землището на [населено място] село, и поземлени имоти с идентификатори 87206.5.12, 87206.7.45 в землището на [населено място]. Съдът е отменил решението като незаконосъобразно, обхващащо поземлени имоти с идентификатори 10865.24.15, 10865.39.41 в землището на [населено място], поземлени имоти с идентификатори 21645.4.184, 21645.12.30, 21645.12.52, 21645.17.48, 21645.20.82, 21645.20.172, 21645.34.1, 21645.38.47, 21645.40.54, 21645.40.55, 21645.43.58, 21645.45.53, 21645.46.129, 21645.46.160 /за ел. подстанция/, 21645.46.195, 21645.49.22, 21645.49.75, 21645.50.49 в землището на [населено място], поземлени имоти с идентификатори 49000.3.98, 49000.15.28, 49000.18.36, 49000.21.15 и 49000.31.16 в землището на [населено място], поземлени имоти с идентификатори 68480.3.13, 68480.18.46, 68480.18.47 в землището на [населено място] село, и е върнал преписката на Общински съвет Ветрино за ново произнасяне в тази част. Прекратил е производството по делото против Решение 389 по Протокол 32/31.01.2022 г. на Общински съвет Ветрино, в частта обхващащо поземлени имоти с идентификатори 21645.34.57, 49000.2.39, 87206.5.12, 87206.7.45 в землището на [населено място]. Решението е недопустимо. Видът на оспорения акт, с оглед съдържанието на посоченото решение, е именно акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който не се приема предложение на кмета на община Ветрино относно одобряване на задание и даване на разрешение за изработване на проект за частично изменение на действащия общ устройствен план (ОУП) на община Ветрино за определени поземлени имоти, а не акт по чл. 124б, ал. 5 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 124б, ал. 5 ЗУТ е неотносима в случая, тъй като същата регламентира друга хипотеза отказ за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5, докато с процесното решение е отказано даване на разрешение за изработване на проект за частично изменение на действащия общ устройствен план. Съдебното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба, предявена от лице без правен интерес. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че К. Йорданова има правен интерес да оспори решение 389 по протокол 32 от 31 януари 2022 г. на Общински съвет Ветрино в лично качество като физическо лице. Право да оспори решението на Общински съвет Ветрино, съдържащо отказ да се допусне изработване на проект за изменение на ОУП има само дружеството заявител Добротич Уинд АД, но не и лицето К. Йорданова, независимо, че има вещни права върху имотите, предмет на заявлението. Инвестиционните намерения са на дружеството и само то е било страна в провелото се административно производство, респективно само в неговата правна сфера са настъпили негативни последици от отказа. Към момента на подаване на жалбата К. Йорданова е представлявала дружеството Добротич Уинд АД, но я е подала в лично качество, а не от името на дружеството. На следващо място видно от служебно извършена справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията е, че в хода на съдебното производство и към датата на постановяване на съдебното решение, К. Йорданова дори вече не е била законен представител на дружеството. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 2 АПК, решението като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото прекратено. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Общински съвет Ветрино следва да се присъдят направените по делото разноски - съответно 470 (четиристотин и седемдесет) лева общо, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение и 70 лева държавна такса за касационната инстанция. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав