Решение № 9620 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5975/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. Петрова, срещу решение № 15555/22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 11460/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира изводите на първоинстанционния съд за противоречащи на установените факти и събраните доказателства. Поддържа становище за липса на самостоятелни мотиви по същество. Твърди че от значение за преценката относно реалността на процесните доставки е условието доставчикът да е разполагал с необходимите стоки от същия вид и количество, които физически са предадени на получателя. Отправя искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което ревизионният акт (РА) да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция и внесените държавни такси за касационно обжалване. Ответникът – „Перфект офис" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Р. Кечев, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор от 10.06.2026 г. и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното съдебно решение е постановено след като с решение № 10453/28.10.2025 г. по адм. д. № 7579/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 7750/06.06.2024 г. по адм. д. № 12145/2023 г. по описа на Административен съд София – град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е бил РА № Р-22220223000667-091-001/29.08.2023 г., потвърден с решение № 1614/14.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Перфект офис" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 235 928,59 лв. и законна лихва в размер на 63 497,45 лв. По фактите съдът е установил, че дружеството-жалбоподател извършва търговия на едро и дребно с канцеларски стоки и разполага с книжарница в гр. София, ул. „Странджа“ № 33, както и с офис със склад на бул. „Климент Охридски“ № 132. В хода на ревизията са били изискани документи и писмени обяснения от задълженото лице и са извършени насрещни проверки на неговите доставчици. Предвид констатациите направените изводи от органите по приходите, с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС, по фактури, издадени от „БГ Офис Експерт“ ЕООД, „Рекламна Къща - Спектър Бен“ ЕООД и „Евро Бг Трейд 1950“ ЕООД. При осъществената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила За да уважи жалбата и да отмени РА, съдът е достигнал до заключение, че изводите на органите по приходите са в противоречие с изискванията на материалноправната уредба и събраните доказателства по делото. Ограничил е спора върху преценката за изпълнение на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „БГ Офис Експерт“ ЕООД, „Рекламна Къща - Спектър Бен“ ЕООД и „Евро Бг Трейд 1950“ ЕООД. Според мотивите, събраните в ревизионното производство доказателства покриват изискванията на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. В случая са налице редовни фактури, придружени от приемо-предавателни протоколи, фискални бонове, международни товарителници и съпътстващи документи, представени от ответника и от жалбоподателя, а предметът на доставките е свързан с основната дейност на „Перфект офис“ ЕООД. Видни от товарителниците и опаковъчните листове са мястото на натоварване и разтоварване на стоките - гр. Любек, Германия и техният изпращач - Halex Trade and Transport Ltd., регистрирано във Великобритания. В подкрепа на изводите е причислено влязлото в сила решение на ВАС по адм. д. № 12336/2023 г. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съвкупната преценка на ангажираните доказателства потвърждава крайното му заключение за незаконосъобразност на РА. След извършената проверка настоящият касационен състав приема, че не са допуснати наведените с касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Административният съд се е произнесъл по валидността на РА съгласно указанията, дадени с решението на ВАС по адм. д. № 7579/2024 г. и по същество. В тази насока е изложил собствени мотиви във връзка с предпоставките за възникване и упражняване на данъчен кредит от страна на „Перфект офис" ЕООД по процесните данъчни фактури, издадени от „БГ Офис Експерт“ ЕООД, „Рекламна Къща - Спектър Бен“ ЕООД и „Евро Бг Трейд 1950“ ЕООД. Тълкуването на закона относно правото на приспадане на данъчен кредит е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на Съда на ЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Между страните по делото не са спорни предметът на фактурите – различни видове канцеларски материали, както и връзката му с основната стопанска дейност на „Перфект офис" ЕООД. В хода на ревизията от дружеството са представени процесните фактури, отговарящи на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС, договори и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за предаване на посочените видове и количества стоки (родово определени вещи), фискални бонове към всяка фактура, международни товарителници и др. съпътстващи документи. Фактурите и приемо-предавателните протоколи са представени и при извършените насрещни проверки от органите по приходите на „БГ Офис Експерт“ ЕООД и „Рекламна Къща - Спектър Бен“ ЕООД, докато от „Евро Бг Трейд 1950“ ЕООД на този етап са представени писмени обяснения. Сочените обстоятелства от касатора, свързани с непредставяне на изискани от преките доставчици счетоводни и търговски документи за разплащане или произход на стоките, както и с получената декларация от собственика и представляващ на изпращача - Halex Trade and Transport Ltd, не могат да бъдат разглеждани като обективна предпоставка, за да не бъде признато правото на приспадане на данъка. Доколкото предмет на доставка в случая са родово определени вещи, то за реалното изпълнение следва да бъде доказано предаването на стоките от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без предаването да бъде извършено не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т.е. липсва осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. В тази част на спора съдът правилно е приел, че представените приемо-предавателни протоколи установяват благоприятните за жалбоподателя юридически факти по действителното изпълнение на доставките, което е оспорено в РА. Съгласно т. 30 от решение от 09.12.2021 г. на Съда на ЕС по дело С-154/20, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произходът на стоката, съответно за липса на складов и кадрови ресурс от доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в цитираната от административния съд практика на Съда ЕС - решение по дело С-324/11 и решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Неоснователно е възражението, че в решението не са изложени самостоятелни мотиви, а е направено препращане изцяло към решение № 4699/15.04.2024 г. по адм. д. № 12336/2023 г. по описа на ВАС (неточно посочена 2026 г. в касационната жалба), както и към практиката на Съда на ЕС. Въпросът за правилното приложение на материалния закон при издаването на процесния РА № Р-22220223000667-091-001/29.08.2023 г. не е обусловен по какъвто и да е начин от постановеното между същите страни със сходен предмет решение от касационната инстанция, с което е потвърдена отмяната на РА № Р-22220222003298-091-001/31.01.2023 г. и установените задължения за ДДС за данъчни периоди, извън обхвата на ревизираните. Първоинстанционният съд е отделил спорните факти от безспорните, разпределил е надлежно доказателствената тежест в процеса и съобразно първичните документи към процесните фактури, представени с административната преписка и допълнително ангажирани от двете страни в хода на делото, е обсъдил нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от „Перфект офис" ЕООД за периодите от м. 04.2020 г. до м. 07.2021 г., вкл. Като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения РА, Административен съд София – град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременното искане и представените доказателства, на ответната страна „Перфект офис" ЕООД, следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 8 500 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.06.2026 г. и платежно нареждане от 09.06.2026 г. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, тъй като същото не е мотивирано съобразно изискването по чл.161,ал.2 ДОПК, приложим на осонвание чл.228 АПК и пар. 2 ДР ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,