Решение № 3399 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2013 г.

Решение № 3399 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Аз и Ти 681" ООД Шумен срещу решение от 11.07.2013 г. по адм. д. № 81/2013 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ за категоризиране на заведение за хранене и развлечения Кафе-аперитив "Аз и Ти", находящо се в гр. Шумен, бул. "Мадара" кв. 291, обективиран в писмо № 26-00-3954/27.02.2013 г. на Кмета на Община Шумен. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че теренът, върху който се намира посочената сграда, е частна общинска собственост, съгласно акт № 2451/19.02.2007 г., че този терен е отдаден под наем с договор за наем № 25-01-42/22.02.1996 г. на ЕТ "Венелин Стефанов" - гр. Шумен, за поставяне на обект по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) за кафе, хр. магазин и склад. С анекси общината неколкократно е променяла наемателите по този договор, размера на отдадения под наем терен и срокът на действие на договора, като с Анекс № 15-01-65/17.09.2011 г., наемател по този договор на общински терен от 90 кв. м. е Магдалена Кирилова Вълчанова, а срокът на договора за наем, съгласно решение № 909 по протокол № 50 от 23.06.2011 г. на ОбС-Шумен, е определен до 1.07.2014 г. Съгласно т. 1 на Раздел III от този договор, наемателят се задължава да използва предоставения му общински имот за поставяне на обект по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) за кафе, хр. магазин и склад. Посочено е, че общинският имот е предоставен на наемателя за да бъде ползван за поставяне на търговска сграда, в т. ч. и на туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗТ /отм./ и съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗОбС предоставените имоти и вещи - общинска собственост не могат да се преотстъпват за ползване и да се ползват съвместно по договор с трети лица. Изложени са мотиви, че в случая, между наемателката на общинския имот Магдалена Вълчанова и оспорващото дружество е сключен договор за съвместна дейност, от което следва, че общинският имот ще бъде ползван съвместно от тях, което е недопустимо съгласно установената с чл. 11, ал. 2 от ЗОбС забрана за съвместно ползване на предоставения общински имот. За неоснователно е прието възражението на оспорващото дружество, че в случая разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗТ (отм.) изключва установената в чл. 11, ал. 2 от ЗОбС забрана за съвместно ползване на предоставения общински имот. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредбата за категоризиране, към заявлението за категоризиране на търговския обект, лицето, което ще извършва ресторантьорство следва да приложи и копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта. В случая дружеството-заявител е приложило договор за съвместна дейност, сключен между него и наемателката на общинския имот в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗОбС. След като съгласно тази разпоредба, дружеството не може да ползва общинския имот, то в случая за него не са налице условията за извършване на тази дейност. Съдът правилно е приел, че представеният договор за съвместна дейност, сключен между касатора и наемателя на общински имот - М. Вълчанова, е в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗОбС. Не е налице нередовност на заявлението, а липса на условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта. Правилно е прието от съда, че липсата на наименование на акта, след като съдържа изричното волеизявление на органа за отказ на исканата категоризация, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Актът е подписан от кмета на общината, с посочване на неговото име и длъжност, издаден е от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗТ (отм.), в него са изложени и фактическите и правни основания, мотивирали органът да откаже да определи категория на процесния обект, органът е посочил фактите и правното основание, поради които следва да откаже да определи исканата категория. Не са налице сочените в жалбата касационни основания. Не намират основания доводите на жалбоподателя, че административния акт не отговаря на целта на закона. Неоснователно се счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗОбС и се твърди незаконосъобразност на акта, с доводи, че договорът за наем е само са общинския терен, а не и за сградата върху терена. Както е посочил съдът, наемателят се задължава да използва предоставения му общински имот за поставяне на обект по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), като временна постройка. В този смисъл е без значение прехвърлянето на собствеността върху временната постройка, във връзка с доводите на жабоподателя, че през 2008 г. Магдалена Вълчанова е придобила в съсобственост сградата. Жалбоподателят не може да черпи права и от договора за съвместна дейност, сключен с Магдалена Вълчанова и другия съсобственик на сградата, по силата на който дружеството се е задължило да осигури кухненското обзавеждане на сградата и да снабди обекта с необходимите документи и разрешителни за да функционира като кафе-аператив. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение