Решение № 4247 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП против Решение 1373/22.10.2024г., постановено по адм. дело 159/2024г., на Административен съд Шумен, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П-03002723240398-004-001/19.01.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с Решение 25/27.03.2024г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е постановил своето решение предимно на заключенията на допуснатите ССЕ, без да извърши собствен анализ на фактите и събраните по делото доказателства. Липсва спор по фактите, като от тях се установява по безспорен начин, че на лицето са издадени множество АПВ с които са му били възстановени всички изискуеми се суми по издадени РА и не са налице подлежащи на прихващане и/или възстановяване суми по СД за ЗДДС от 11.02.2016г. и по СД за ЗДДС от 09.03.2017г., ведно със съответните лихви за забава. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АС Шумен и за отхвърляне жалбата на Н. П. срещу процесния АПВ. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Н. К. П. оспорва същата като неоснователна чрез процесуален представител. По подробно изложени доводи в писмен отговор моли за оставяне в сила на оспореното първоинстанционно решение. Директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП е подал и частна жалба срещу определение 1577/28.11.2024г., постановено по адм. дело 159/2024г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноски. С доводи за неправилност моли за отмяна на съдебното определение. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС шумен е АПВ П-03002723240398-004-001/19.01.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с Решение 25/27.03.2024г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, относно отказано възстановяване на сума в размер на 287.42лв. по СД за ЗДДС с вх. 27001235564/1.02.2016г. и сума в размер на 621.60лв., по СД за ЗДДС вх. 27001284034/09.03.2017г. АС Шумен приема, че АПВ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и има изискуемото от същия съдържание. Приема, че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. За да отмени акта като материално незаконосъобразен, съдът е изложил следното от фактическа и правна страна: На 11.09.2019г., с вх. 11848 лицето Н. П. е подал искане за възстановяване на сума в размер на 287.42лв., ведно със законната лихва за периода 13.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, както и искане за възстановяване на сума в размер на 621.61лв., ведно със законната лихва за периода 28.09.2017г., до окончателното изплащане на сумата. На 19.12.2017г. е депозирано ново искане от жалбоподателя П. с вх. 15337 за възстановяване на ДДС по изтекла процедура за периода 11.2015г. 01.2016г. в общ размер на 318.97лв., по което искане е издаден АПВ П-03002718002593-004-001/17.01.2018г., с който е отказано възстановяване на сумата, тъй като тя е била възстановена и прихваната с предходен АПВ. Въз основа на подаденото искане от 11.09.2019г., с резолюция за извършване на проверка П-03002723240398-0РП-001/28.12.2023г., е била възложена проверка по отношение претендираните суми. Въз основа на горното е издаден и оспорения АПВ П-03002723240398-004-001/19.01.2024г., с който е прието, че в резултат на извършен анализ на ДОС на проверяваното лице по повод подадено искане по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, липсват основания за прихващане и/или възстановяване на суми по СД за ЗДДС от 11.02.2016г. в размер на 287.42лв. и по СД за ЗДДС от 09.03.2017г. в размер на 621.60лв. При съдебното оспорване на издадения АПВ е назначена ССЕ и допълнителна такава експертиза, чиито заключения са приети от съда, като са подробно изложени в съдебния акт. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и заключенията на ССЕ, АС Шумен е приел за установено следното: С ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. от 12.03.2013г., жалбоподателят П. е декларирал дължим годишен данък 2 042лв., внесен и преотстъпен данък от 3 063.39лв. Последния е бил внесен на 07.02.2014г. на по-късен етап е подадена коригираща ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. която е отразена в ДОС на ЗЛ и следствие на извършена корекция в ДОС е формирано и задължение за дължим данък за 2012г. в размер на 3 063лв. и лихва от 570.40лв., като с АПВ П-03002716027191-004-001/01.03.2016г. подлежащия ДДС за възстановяване в общ размер на 318.97лв. е прихванат за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012г. по подадената коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е възстановен. Установено е, че жалбоподателят П. е подал на 24.03.2016г. искане за прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми за ДОО и НЗОК в размер на 551.04лв., по което искане е издаден АПВ 1601129/28.03.2016г., с който са установени надвнесени суми в размер на 551.04лв. и с тази сума е извършено прихващане. Този АПВ е бил отменен с решение на Административен съд Варна и е издаден нов АПВ ПО-03002717003438-004-001/31.03.2017г., с който са възстановени надвнесени суми в общ размер на 551.04лв. Въз основа на подадено искане за възстановяване на ДДС по Справка за извършено приспадане на ДДС от 09.03.2017г., за периода 01.12.2016г. 28.02.2017г. е издаден АПВ П-03002717040644-004-001/28.03.2017г. с който са прихванати задълженията по коригиращата ГДД от 12.02.2016г. в размер на 856.77лв. и не е възстановен. Невъзстановената сума от 856.77лв. е прихваната за: 260лв. главница данък доход за 2012г. и 596.77лв. лихва върху несвоевременно внесен данък доход за 2012г. С РА Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г. са определени следните задължения на П.: данък върху годишната данъчна основа в размер на 5 105.65лв; дължим годишен данък от 5 105.65лв., внесен на 01.05.2013г. и на 07.02.2014г; начислена лихва за невнесени в срок суми в размер на 3 063лв. за периода 01.05.2013г. 07.02.2014г. Сумата от 355.48лв. е приета за недължимо събрана от НАП, поради което е установена, че подлежи на връщане, ведно със законната лихва. С РАПРА П-03002717165793-003-001/25.09.2017г. за 2012г. отново са прихванати дължими към 12.09.2017г. данъчни задължения на РЛ лихви по ГДД за 2016г. в размер на 70.46лв., лихви за ЗО в размер на 0.43лв. и ЗО за 08.2017г. в размер на 24.00лв. След извършване на поправка на процесния РА останалите суми за възстановяване са: 260.59лв. и лихва в размер на 15.50лв. Видно от заключението по ССЕ сумата от 3 063.39лв. е била внесена на 07.02.2014г. от П. в бюджета и от тази сума са покрити нововъзникнали след датата на внасянето и задължения за ДОО и ЗО за 2014г., 2015г. и 2016г. Видно от заключението по ССЕ е, че със сумата за възстановяване в размер на 318.97лв. са погасени задължения за данък по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г., а със сумата за възстановяване в размер на 826.77лв. са погасени задължения за данък по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. Сумата в размер на 318.97лв. е възстановена на лицето с АПВ от 01.03.2016г. и е била прихваната със задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена ГДД от 12.02.2016г. Сумата в размер на 11 459.34лв. е възстановена на лицето с АПВ от 28.03.2017г. и с нея са прихванати задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена ГДД от 12.02.2016г. Въз основа на горните установявания, АС Шумен е приел, че при издаване на оспорения АПВ органа по приходите не се е съобразил с решение 23/10.01.2017г. на АС Варна постановено по адм. дело 1857/2016г., вкл. и с издадения РА Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г. Според първоинстанционния съд подлежащия на възстановяване общо в размер на 318.97лв. ДДС е прихванат за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012г., но по подадената коригираща данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от 02.12.2016г., поради което и не е възстановен. Сумата от 318.97лв. е възстановена с АПВ от 01.03.2016г. като е била прихваната със задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена ГДД от 12.02.2016г. в размер на 575.97лв. Аналогичен е случая и с издаден АПВ от 28.03.2017г. за сума от 856.77лв. След извършен анализ на събраните доказателства, вкл. и заключенията на ССЕ и решението на АС Варна и РА от 12.09.2017г., съдът е приел, че не се установява по безспорен начин, че претендираните суми са възстановени и/или съответно прихванати с дължими задължения. Предвид горното АС Шумен е отменил оспорения АПВ и е върнал преписката на компетентния орган по приходите с указания за произнасяне по искането с вх. 11848/11.09.2019г., съобразно наличните данни в приходната администрация и съобразно влязлото в сила решение 23/10.01.2017г., допълнено с решение 91/27.01.2024г., по адм. дело 1857/2016г. на АС Варна и съобразно РА от 12.09.2017г. Решението е правилно. Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. В тази връзка не са налице допуснати съществени процесуални нарушения от съда при постановяване на съдебния акт, както се сочи в касационната жалба. Съдът не се е позовал само и единствено на заключенията на ССЕ, а ги е обвързал и с останалите доказателства, особено с постановените решения на АС Варна и и издадения РА от 12.09.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Според чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Съобразно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4 от същия член. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В конкретния случай АПВ е издаден при спазване на предвидената в чл. 129 от ДОПК процедура, в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК., след извършена проверка, въз основа на подадено от лицето искане. Въпреки обаче извършената проверка, данъчния орган не е съобразил констатациите и мотивите на решение 23/10.01.2017г., допълнено с решение 91/27.01.2014г., по адм. дело 1857/2016г. на Административен съд Варна с което е прието, че коригиращата декларация от 02.02.2016г. касаеща задължение от 3 063лв. и съответна лихва е анулирана. Издадения АПВ влиза и в противоречие с РА Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г. са определени задължения за данък по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г., които също не са взети от органа по приходите при постановяване на оспорения АПВ. Несъобразяването от страна на данъчния орган при издаване на настоящия оспорен АПВ с влезли в сила съдебни решения и РА, които го обвързват, тъй като имат съществено значение за установяването на суми подлежащи на прихващане и/или възстановяване, е довело до издаване на порочен акт, който не удостоверява безспорно, че претендираните от П. суми са му били възстановени и/или с тях са прихванати други негови задължения. Във връзка с гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение като правилно постановено следва да се остави в сила. Частната жалба на Директора на дирекция ОДОП Варна против Определение 1577/28.11.2024г. на АС Шумен, постановено по адм. дело 159/2024г. е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество е основателна. Съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител в размер на 500лв., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004г. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатът или адвокатът от ЕС може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. С ал. 2 от посочената норма е прието, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена да заплати разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба 1/2004 година. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, следва да е доказано твърдението, че лицето попада в категорията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. материално затруднено лице. По делото не са представени надлежни писмени доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин пред съда, че безплатната адвокатска помощ се предоставя на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено, за да възникне правото му за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, още повече че ответник в настоящото производство е търговско дружество. Ето защо, след като не са налице предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ, с оглед цитираната хипотеза не е следвало се присъжда адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд при разглеждане на спора пред него. Предвид горното определението като неправилно следва да се отмени, като следва да се отмени и решението в частта за присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя П.. При този изход на спора в полза на касационния ответник не се присъждат разноски, тъй като такива нито са претендирани, нито са представени доказателства за извършени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение