Решение № 10621 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2143/2018 г.

Решение № 10621 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2143/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. Т. срещу Решение № 569 от 28.11.2017 г. по адм. д. № 765/2017 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1/30.06.2017 г. (АПВ) на началник отдел "Местни приходи" при община Г., потвърден с Решение изх. № 9400-986/21.08.2017 г. на кмета на община Г.. Касационният жалбоподател сочи, че с нотариален акт (НА) № 113 от 05.09.2007 г., том Х, рег. № 6367, дело № 2759/2007 г., е придобила недвижими имоти – сгради, находящи се на територията на община Г.. За същите имоти е подала декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 04080003011 от 12.07.2012 г., като е заплатила данък при придобиването на недвижимите имоти по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2007 г. до 2012 г. С влязло в сила Решение № 28 от 03.02.2015 г. по в. т. д. № 104/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, горепосоченият НА е прогласен за нищожен. Органът по приходите неправилно е приел, че едва с влизане в сила на решението процесните имоти са се върнали в патримониума на "Мартекс фрут" ЕООД (в несъстоятелност), респективно, че към момента на плащане на публичните задължения М. Т. е била собственик на имотите. Твърди, че нищожните актове не пораждат правно действие, поради което НА никога не е пораждал транслативен ефект по отношение на посочените в него недвижими имоти, в резултат на което никога не е придобивала собственост върху тях. В посочения период те не са излизали от патримониума на посоченото дружество и с прогласяването на нищожността за нея с обратна сила отпада задължението за плащане на ДНИ и ТБО за имотите, независимо дали ги е платила доброволно или същите са събрани принудително. Твърди, че посочената в АПВ разпоредба на чл. 129, ал. 5 от ДОПК не е относима в случая, направеното искане е по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, а основанието за прихващане или възстановяване произтича от чл. 128, ал. 1 ДОПК, като сумата следва да се възстанови по реда на чл. 129, ал. 4 ДОПК. Неправилни са мотивите, че исканията следва да бъдат насочени към "Мартекс фрут" ЕООД (в несъстоятелност), като се твърди неоснователно обогатяване от негова страна. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците, като съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ същите дължат ТБО. Разпоредбите на ДОПК, уреждащи прихващане и възстановяване, са специални спрямо разпоредбите на Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на неоснователното обогатяване. Липсва произнасяне по искането за възстановяване на недължимо платения данък по чл. 44 от ЗМДТ, поради което е налице необоснованост. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови решение за отмяна на АПВ. Моли да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът – кметът на община Г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. По съществото касационната жалба е неоснователна. Страните не спорят по фактите. С нотариален акт № 113 от 05.09.2007 г., том Х, рег. № 6367, дело № 2759/2007 г. М. Т. е придобила недвижими имоти – сгради, находящи се на територията на община Г.. За същите имоти е подала декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 04080003011 от 12.07.2012 г., като е заплатила данък при придобиването на недвижимите имоти по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2007 г. до 2012 г. С влязло в сила Решение № 28 от 03.02.2015 г. по в. т. д. № 104/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, горепосоченият НА е прогласен за нищожен. След влизане в сила на горното съдебно решение М. Т. е подала искане за възстановяване на сумата от 6 325, 42 лв., заплатена от М. Т. за данък по чл. 44 от ЗМДТ, ТБО и ДНИ за периода 2007 г. – 2013 г. по отношение на процесните недвижими имоти. Производството е приключило с Акт за прихващане или възстановяване № 1/30.06.2017 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Г., потвърден с Решение изх. № 9400-986/21.08.2017 г. на кмета на община Г., с който е постановен отказ за възстановяване на посочената сума. От правна страна съдът е приел, че оспореният пред него АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което актът е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ГПК решението гражданският съд не обвързва общината, тъй като тя не е била страна по делото. За целите на данъчното облагане от значение е единствено представеният от М. Т. - приобретател на недвижимите имоти документ за собственост, съгласно който през процесния период същата се е легитимирала като собственик на имотите. Обстоятелството, че установената от съда нищожност на сделката има за правна последица връщане на имота в патримониума на "Мартекс фрут" ЕООД (в несъстоятелност), не произвежда ефект в отношенията между М. Т. и общината, защото за процесния период носител на задълженията по ЗМДТ е бил приобретателят по сделката в качеството му на деклариран собственик. В този контекст решението на съда по чл. 26 ЗЗД не засяга административното правоотношение между данъчнозадълженото лице и общината за процесния период. Не е налице неоснователно плащане на процесните публични вземания (в този смисъл Решение № 9360 от 09.07.2018 г. по адм. дело № 9063/2017 г. на ВАС, седмо отделение и Решение № 1099 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 12904/2017 г. на ВАС, седмо отделение). До същия извод е стигнал и административният съд в обжалваното решение, поради което не е налице твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лв. платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение