Решение № 579 от 8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1991/2008 г.

Решение № 579 от 8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1991/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . Б. Б. Й. е подал касационна жалба срещу решение от 3.12.2007 г. по гр. д. № 1795 от 2005 г. на С. градски съд, IV"б" отделение, с което е оставено в сила решение от 12.01.2005 г. по гр. д. № 1406 от 2004 г. на С. районен съд, 79 състав и е отхвърлен предявеният от Б. Б. Й. против С. Б. Й. иск по чл. 69, ал. 1 ЗН за делба на УПИ IХ -1284 от кв. 118, местността "Р. -с." по плана на[населено място], кв. "Д. " целия с площ от 1150 кв. м. В касационната жалба се прави оплакване за материална неправилност на решението и необоснованост на фактическите и правни изводи. Ответника С. Б. Й. не е депозирал възражение, но в съдебно заседание декларира, че желае да се допусне делба, но подържа, че квотите са различни от тези, определени в закона. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. С. градски съд е споделил изводите на първостепенният съд и е отхвърлил предявеният от касатора иск за делба защото е счел, че съсобственото дворно място не е индивидуализирано по съответния начин, тъй като към двете цитирани по-горе решения на Поземлената комисия не са приложени скици, а липсват други индивидуализиращи белези. Страните са братя и наследници на своите родители Б. Й. Ф., починал на 3.04.1961 г. и Н. Т. Ф. - починала през 1984 г. Б. Ф. с н. а. № 162, т. 09, рег. № 1929, н. д. № 1357 от 1937 г. е закупил ливада с площ от 3 100 кв. м. в местността "К. ", землището на с. "Д. ". С решение № 379 от 22.06.1993 г. на ПК"Витоша" тази нива им е била възстановена в реални граници по ЗПСЗЗ като е посочено, че тя се ситуира върху няколко имота. С допълнително решение № 379а от 20.03.1995 г. на ПК"В. " е допълнено, че реално се възстановява земя с площ от 1 011 кв. м. заснета като им. пл. № 203 от к. л. № 681 по кадастралния план на м. "К. " от 1960 г. като е постановен отказ за възстановяване на 0, 612 кв. м. В у-ние № 94-00-107 от 11.02.2005 г. на "Географска информационна система" - С. ЕООД се отбелязва, че този имот попада в няколко парцела . Изслушана е експертиза, депозирана от в. л. И. Д. Вещото лице е установило, че със заповед № РД-09-50-196 от 1.04.2001 г. е одобрен ЗРП за кв. 118, м. "Д. - р. - с.". Спорният имот е бил нанесен в кадастралната карта под № 1284 и за него е отреден УПИ IХ-1284 с площ от 1 150 кв. м Тези данни се потвърждават и от експертизата, депозирана във въззивната инстанция, която е изготвена от в. л. Р. П., който категорично установява, че урегулираният поземлен имот е идентичен с имота, който е описан в н. а. № 162, т. 09, рег. № 1929, н. д. № 1357 от 1937 г. и възстановен в полза на съделителите с цитираните по-горе решения. Между страните е бил сключен договор за доброволна делба от 15.07.1996 г. и е поделен друг съсобствен жилищен имот, находящ се в[населено място], [улица] . Всеки от съделителите е получил по един етаж от двуетажната постройка като за уравнение на дела на С. Й., неговия брат Б. Й. се е задължил да му прехвърли 200 кв. м. от имота, които се възстановяват с решение № 379 от 22.06.1993 г. Следователно имота е собствен между страните. Основният спорен въпрос е за квотите при които следва да се допусне делбата. Настоящия състав намира, че страните са съсобственици при равни квоти съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството. Извършената уговорка в договора за доброволна делба както основателно е посочил пълномощника на ответника представлява предварителен договор и сключването му не се отразява върху квотите от наследствения имот. По делото е представена скица № СТ-94-Б-80 от 2003 г., от която се вижда, че имота тангира с улица от двете страни, същия е с площ от 1 150 кв. м., поради което според критериите на чл. 19, ал. 1 ЗУТ може да бъде реално поделен на два самостоятелни имота като е допустимо в хипотезата на чл. 138, ал. 2, т. 7 ЗУТ да се допусне и изменение на подробния устройствен план. В тази насока е и заключението на в. л. И. Д., което е изслушано пред първата инстанция. Необходимо е обаче да бъде проведена процедурата по чл. 201 от Закона за устройство на територията, което не е сторено, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на С. градски съд. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.