Решение № 556 от 18.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1959/2012 г.

Решение № 556 от 18.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1959/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 189/2012 г. на Районен съд гр. Стара Загора, отмяна на постановената по него присъда с която Д. С. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се изтъкват доводи за нарушение на материалния закон, изразено в неправилна правна квалификация на деянието по чл. 209, ал. 1 НК, вместо по чл. 211, предл. 3-то, вр. чл. 209, ал. 1 НК, и поради неправилно приложение на чл. 66, ал. 1 НК относно начина на изпълнение по отношение на осъдения на наложеното му за това престъпление наказание лишаване от свобода. И двете материалноправни разпоредби са приложени неправилно, поради игнорирането на съдебното минало на осъдения, който е извършил деянието при опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК. Осъденият Д. С. М. не се явява в съдебното заседание пред ВКС. В лично връчената му призовка заявява, че не желае да участва лично при разглеждането на делото. За него се явява и назначеният служебен защитник на М. - адвокат С. от САК. Защитата на осъдения счита искането за основателно. Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от легитимирана страна, срещу акт, влязъл в сила на 05.04.2012 г. и непроверен по касационен ред, който е от кръга на подлежащите на възобновяване. Спазен е шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, тъй като искането е подадено на 13.09.2012 г. Разгледано по същество, искането на Главния прокурор Е ОСНОВАТЕЛНО. Доводът за допуснато съществено нарушение на закона намира опора в материалите по делото. С присъда № 48/20.03.2012 г. по нохд№ 189/2012 г. на Районен съд гр. Стара Загора видно подсъдимият Д. С. М. е признат за виновен за извършено във времето от 08.08.2011 г. до 28.09.2011 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и във вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което наказание е отложено за изпълнение по чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. От съдържанието на приложената справка за съдимост на осъдения М., приложена на досъдебното производство, актуализирана към датата 16.03.2012 г., в хода на съдебното следствие, проведено на 20.03.2012 г. от първостепенният съд, е видно, че за времето от 2000 до 2011 г. е осъждан многократно за престъпления от общ характер. От съдебните актове по които е извършено групиране на наложените на М. наказания за извършени престъпления в съвкупност и в рецидив е видно следното: С определение от 20.02.2006 г. по чнд№ 100/2006 г. на РС гр. Ст. Загора, в сила от 08.03.2006 г. е определено по чл. 25, вр. чл. 23 НК общо най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода, от наложените по нохд№ 800/03 г. РС гр. Ст. Загора за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и по нохд№ 1203/05 г. РС гр. Ст. Загора за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК. Данните са, че наказанието е изтърпяно в периода 23.06.2005 г. - 08.04.2007 г. Със същото определение съгл. чл. 25, вр. чл. 23 НК е определено общо най-тежкото наказание от наложените по нохд № 961/05 г. на РС гр. Ст. Загора и по нохд№ 433/05 г. на РС гр. Ст. Загора за престъпления по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК на М. - от четири месеца лишаване от свобода, което наказание е било изтърпяно в периода 08.04.2007 г. - 06.07.2007 г.; по чл. 25, вр. чл. 23 НК е определено и общо най-тежкото наказание по нохд № 1092/05 г. РС гр. Ст. Загора и по нохд№ 167/06 г. на РС гр. Ст. Загора за престъпления по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК - от пет месеца лишаване от свобода, изтърпяно за времето от 06.07.2007 г. до 02.11.2007 г. Деянието по нохд№ 189/12 г. на РС Стара Загора, за което М. е признат за виновен, е извършено за времето от 08.08.2011 г. до 28.09.2011 г. Към този момент М. е бил осъден по нохд№ 1203/05 г. на РС гр. Ст. Загора на две години лишаване от свобода, т. е. "за тежко умишлено престъпление, което е за срок, не по-малко от една година лишаване от свобода" и наказанието "не е било отлагано по реда на чл. 66, ал. 1 НК". От справката, приобщена като доказателство по делото е видно, че изтърпяването на това наказание е приключило на 08.09.2007 г., т. е. деянието по нохд№ 189/12 г. на РС Стара Загора е извършено преди да е изтекъл петгодишният срок от тази дата / спр. чл. 30 НК /. Справката за съдимост сочи още, че както разследващият орган и прокурорът, така и съдът, са имали на разположение необходимите доказателствени източници с данните, че осъденият е извършил деянието по процесното дело, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за не по-малко от една година, което наказание не е било отлагано за изпълнение, и е извършено още, след като той вече е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за част от които изпълнението на наказанията не е отлагано по чл. 66, ал. 1 НК. Очертаните обстоятелства категорично сочат на извода, че процесното деяние изпълва признаците на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК и в двете му хипотези, която квалификация не е приложена от прокурора в досъдебната фаза, нито по реда на изменение на обвинението в съдебната фаза. Поради това, неправилно осъденият е признат за виновен за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, вместо по чл. 211, предл. 3-то, вр. чл. 209, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Допуснатото неправилно приложение на закона съставлява особено съществено нарушение, което е основание за възобновяване на делото по чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено. Нарушението е извършено на досъдебното производство, поради което делото следва да бъде върнато в стадия, в който е допуснато нарушението и новото му разглеждане да започне от този стадий, който е: "Действия на прокурора след завършване на разследването". Воден от тези мотиви, ВКС, III н. о., в настоящият съдебен състав