Решение № 10168 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 966/2012 г.

Решение № 10168 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 966/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решението от 16.11.2011 г. по адм. дело № 94/2011 г. по описа на Административен съд - Кюстендил в частта, в която е била осъдена да заплати на Бисер Николов Манолов сумата 1000 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоснователно използване на помощни средства на 13.02.2011 г. от длъжностни лица на Затвора - Бобовдол, ведно със законната лихва, както и в частта, в която е била осъдена да заплати на Бисер Николов Манолов 700 лева обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в резултат на неправилно използване на помощни средства - усмирителен колан на 13.02.2011 г. от длъжностни лица от Затвора - Бобовдол ведно със законната лихва. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост Срещу решението в осъдителните му части е подаден и касационен протест и от прокурор при Окръжна прокуратура - Кюстендил с твърдение за неправилност поради нарушение на материалния закон. Поискана е отмяната на решението на административния съд и решаването на делото по същество от касационната инстанция. Ответникът Бисер Николов Манолов е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Бисер Николов Манолов е предявил пред Административния съд - Кюстендил искове за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, всеки за сумата 3000 лева, за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители в администрацията на Затвора - Бобовдол, изразяващи се в ползване на помощни средства за времето от 8.08.2010 г. до 1.04.2011 г., в болки и страдания, причинени за времето от 13.02.2011 г. до 27.02.2011 г. в резултат на охлузвания от носенето на белезници за крака, както и от използването на 13.02.2011 г. на усмирителен пояс по начин, затрудняващ дишането, ведно със законната лихва. Административният съд приел за установено, че Бисер Николов Манолов изтърпявал наказание "доживотен затвор без замяна" при строг режим в Затвора - Бобовдол. На 13.02.2011 г. между Бисер Манолов и майка му Невена Стаменкова било проведено свиждане. Свиждането протекло в обособено помещение, с двойна метална преграда за изолация на посетителите, в присъствието на длъжностни лица от администрацията на затвора. На Бисер Манолов били поставени белезници на ръцете и краката, както и колан, към който били закрепени белезниците за ръце. По време на свиждането помощните средства не били отстранени, а коланът бил стегнат по начин, че затруднявал дишането на лишения от свобода. На 17.02.2011 г. по искане на Манолов било издадено медицинско свидетелство от лекар в Медицинския център в Затвора - Бобовдол за наличието на точковидни ранички в областта на десния медиален глезен. Според заключението на изслушаното по делото вещо лице, описаната в медицинското свидетелство точковидна раничка се причинява от действие на предмет с остър или тънък леко заоблен връх - игла, шило, пирон и не може да се причини от белезници. При нормално поставяне на технически изправни и съвместими по размер белезници и при поведение на задържаното лице без силни и резки движения се изключват травматичните увреждания. Помощното средство колан служи за допълнително ограничаване на движенията на крайниците чрез свързване към него на белезниците за ръце и/или крака. Коланът обикновено се поставя на талията и при прекомерна стегнатост с притискане на корема е възможно да настъпи чувство на задух, страх и паника, замайване и главоболие. От правна страна съдът приел, че част от предявените искове са основателни поради наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Длъжностните лица, с чиито действия ищецът свързва настъпването на вредоносните последици, са държавни служители, включени в администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Според изложените в решението мотиви, използването на помощни средства по отношение на лишения от свобода Бисер Манолов при провеждането на свиждане е несъвместимо със забраните по чл. 36, ал. 2 от Наказателния кодекс, чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Тези действия на длъжностните лица ограничавали правната сфера на осъдения повече от дължимото съгласно чл. 75 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и уронвали човешкото му достойнство. В мотивите съдът посочил, че използването на помощни средства, без да са налице предпоставките за това, е всякога противоправно. Последица от този вид действия е създаването на чувство за безпомощност и засягане на достойнството на осъдения, при наличието на пряка причинна връзка между вредоносните действия и резултата. Според съда, справедливият размер на обезщетението е в размер на 1000 лева, като се отчете продължителността на неправомерното въздействие и условията, при които е извършено. Административният съд приел, че освен засягане на достойнството при неправомерно ползване на помощни средства, на лишения от свобода са били причинени страдания с използването на колан, за който са били закачени белезниците за ръце. Затрудненото дишане на лицето в резултат на стегнатото поставяне на колана се установявало от показанията на свидетелката Стаменкова. Пропускът на лицето да съобщи на охраната или на майка си, която е била на свиждане, бил отчетен от съда като съпричиняване, поради което размерът на обезщетението подлежал на редуциране. При справедлив размер на обезщетението от 1000 лева, на ищеца следвало да се присъдят 700 лева. Съдът счел за неоснователен предявения иск за присъждане на обезщетение за причинено от поставените белезници травматично увреждане на десния глезен на ищеца, като се позовал на заключението на вещото лице и описанието на увреждането в представеното медицинско удостоверение. С решението съдът осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Бисер Николов Манолов сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователно използване на помощни средства на 13.02.2011 г. от длъжностни лица в администрацията на Затвора - Бобовдол, ведно със законната лихва от 13.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 3000 лева, както и за заплащане на обезщетение за периода 8.08.2010 г. - 1.04.2011 г. Административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Бисер Николов Манолов сумата 700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправилно използване на помощни средства на 13.02.2011 г. от длъжностни лица в администрацията на Затвора - Бобовдол ведно със законната лихва върху сумата от 13.02.2011 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен бил иска за заплащане на обезщетение от 3000 лева за вреди, представляващи болки и страдания от неправомерно използване на белезници за крака от длъжностни лица на администрацията на Затвора - Бобовдол. В подадената от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" касационна жалба се правят оплаквания, че съдът не приложил материалноправните разпоредби, уреждащи статута на ищеца с оглед наложеното му наказание "доживотен затвор без право на замяна", както и тези, предвидени с подзаконовите нормативни актове - Правилник за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип и Методически указания за използването на различни видове помощни средства, технически характеристики и правила за безопасност при съхранението им от полицейски органи. Не било съобразено, че дейността на администрацията в пенитенциарно заведение не е типичната административна дейност по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът погрешно приел, че конвоирането на лицето, при което се допусна употребата на помощни средства, включва само принудително водене при определен маршрут и че то е приключило с отвеждането му в помещението за свиждане. При положение, че наказанието се изтърпява при строг режим, осъденото лице се настанявало в заключено помещение, при засилен надзор и охрана. В жалбата се твърди, че съдът не обсъдил всички, приети по делото доказателства и мотивирал решението си само със заключението на вещото лице и показанията на свидетелката Стаменкова, майка на ищеца. Съдът погрешно обявил за безспорна фактическата обстановка, позовавайки се на липсата на процесуална активност на ответника. По делото не били установени реално претърпени вреди, както и пряка причинно - следствена връзка между действията на служителите в Затвора - Бобовдол и вредите, които лишеният от свобода Бисер Манолов твърдял, че са настъпили. Според подадения от прокурор от Окръжна прокуратура - Кюстендил протест съдът допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбите на чл. 114, ал. 1, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. При провеждане на свиждането на лишения от свобода Бисер Манолов длъжностните лица изпълнявали правнорегламентирана дейност. Бисер Манолов изтърпявал присъда доживотен затвор без замяна при строг режим, което обуславяло употребата на помощни средство при конвоиране. Помощни средства се използват и с оглед личността на лишения от свобода. Всяко извеждане на лишен от свобода от зона със специален режим се извършвало по начина, посочен в чл. 113, ал. 1, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл. 72, ал. 2 ППЗИНЗПС, свиждането се провеждало по ред, определен от началника на затвора. С оглед на тези разпоредби исковете на Бисер Манолов следвало да се отхвърлят. Върховният административен съд намира, че оплакванията в касационната жалба и касационния протест за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост не се оправдават. Не може да се приеме и оплакването, че по делото не е било установено основание за прилагането на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нарушенията, извършени от длъжностни лица в Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като служителите от надзорно-охранителния състав на дирекцията са на държавна служба и са ангажирани с изпълнението на функции на държавата, съставляващи част от изпълнителната дейност. Административният съд е направил законосъобразен извод за наличие на фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на юридическото лице, чиито служители са допуснали нарушения на реда. Събрани са били доказателства за неправомерни действия от страна на длъжностни лица от Затвора - Бобовдол, териториална служба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които са приложили помощни средства по отношение на лишения от свобода Бисер Манолов по време на свиждане. Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража изброява изчерпателно случаите, при които се допуска употребата на оръжие, помощни средства и физическа сила /раздел III, глава девета/. Провеждането на свиждане на лишените от свобода с техни близки не попада сред тези случаи, общото между които е необходимостта от прилагане на засилени предпазни мерки и овладяване на ситуация, възникнала в отклонение от установения ред. Свиждането е право на лишените от свобода и те трябва да могат да се ползват от него в нормална за условията среда. Административният съд правилно е приел, че само отиването и връщането от помещението за свиждане представлява конвоиране на лицето. Престоят му в помещението за свиждане не може да се приеме за такова действие. В подкрепа на това разбиране е разпоредбата на чл. 214 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл. 214 ППЗИНЗПС изолацията на осъдените на доживотен затвор от останалите лишени от свобода се спазва и при конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и други случаи на напускане на помещението. Текстът ясно разграничава действията, с които се извършва конвоиране, от тези при свиждане. Конвоирането се свързва с преместването на осъденото лице от едно на друго място, при което е възможно да се използват помощни средства. По правило, провеждането на свиждането не предполага помощни средства за охрана на лишения от свобода. Прилагането на помощни средства по отношение на осъденото лице пред негови близки, както законосъобразно е приел административният съд, е довело до ограничаване на правото му на свиждане, причинило му е неприятни преживявания, както и страдания - при употребата на колан за закрепване на белезниците за ръце. Настъпилите вреди в личната сфера на осъденото лице са в пряка причинна връзка с допуснатото от длъжностни лица нарушение на правилата за провеждане на свиждане. Административният съд обосновано е приел, че събраните по делото доказателства установяват наличието на вреди за осъденото лице. Ответникът не е проявил процесуална активност и не е представил доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест. Съгласно чл. 73, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, свиждането се провежда по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Нито пред първата, нито пред касационната инстанция, е била представена заповед на началника на затвора, от която да се установи какъв е установения ред за свиждания. От страна на ответника не са били въведени твърдения и не са били представени доказателства за наличието на извънредна ситуация по време на свиждането, наложила употребата на помощни средства. В касационната жалба се съдържат твърдения за наличието на необходимост от прилагането на помощни средства спрямо лишения от свобода. Тези твърдения обаче не са подкрепени с доказателства, поради което не могат да бъдат взети предвид при проверката на решението. Позоваването на документи, съдържащи вътрешни правила, е неудачно, при положение, че документите не са представени на съда. Представената с касационната жалба заповед № 23/2.06.2000 г. на началника на Затвора - Бобовдол, издадена на основание чл. 56а ППЗИН (отм.), която разпорежда настаняването на Бисер Манолов в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана, не регламентира реда на свиждане, нито може да се отнесе към разглеждания случай при положение, че е издадена преди 12 години. Върховният административен съд намира, че решението на административния съд противоречи на материалния закон по отношение на размера на присъденото обезщетение по предявените искове за неимуществени вреди в резултат на неправомерно ползване на помощни средства. При определяне на размера на обезщетението следва да се преценят характера на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, продължителността и интензивността на незаконното действие или бездействие. Съдът, който определя обезщетението за неимуществени вреди, е длъжен да обоснове решението си с обективни, а не със субективни критерии. В случая, административният съд не е преценил конкретните обстоятелства, поради което е присъдил обезщетения в по-висок размер от този, който отговаря на обществените очаквания за справедливост. Основно задължение на служителите в местата за лишаване от свобода е осъществяването на контрол върху поведението на осъдените лица. Ищецът е лице, осъдено на доживотен затвор без замяна, което предполага повишен риск за сигурността. По делото не е установено, че осъденият е бил поставен умишлено в неблагоприятни условия, а при липсата на други данни, следва да се приеме, че нарушението, продължило в рамките на свиждането от 40 минути, представлява еднократен акт с неголяма продължителност. Поради това обезщетението за вреди от неоснователно ползване на помощни средства следва да се намали от 1000 лева на 300 лева, а обезщетението за вреди от неправилно ползване на помощни средства - от 700 лева на 200 лева. Решението следва да се отмени за разликата над присъдения размер на обезщетенията за вреди от 300 лева и от 200 лева и вместо него да се постанови друго, с което исковете в тази част да се отхвърлят. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд