Решение № 6796 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2017 г.

Решение № 6796 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. К. М., от гр. С., чрез пълномощника и адвокат Е. П., срещу решение № 1125 от 23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11106/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорена пред съда заповед за изземване и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - кмет на район "Л.", Столична община, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Колев, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на М. К. М. срещу заповед № РЛН-16-РД48-37 от 14.10.2016 г. на кмета на район "Л.", Столична община, с която е наредено да бъде иззета, обитавана от нея къща, частна общинска собственост, находяща се в гр. С., ж. к. "Л.", като държана без правно основание. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, като съдът е обсъдил и наведените от страните доводи. Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на страната с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без законово основание. Имотът, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване, е недвижим имот, като собствеността на Столична община върху него е доказана по делото с акт за частна общинска собственост. При безспорно установеното право на собственост на общината, правилен е и извода на съда в обжалваното решение, че този имот се държи без правно основание от касационната жалбоподателка. Правото и да държи имота е възникнало по силата на наемен договор и е отпаднало след прекратяването му по установения в закона ред. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не са налице доказателства, обосноваващи извода на административния орган за нарушение на добрите нрави при ползването на предоставения и под наем общински имот. Тези доводи са относими към заповедта за прекратяване на наемното правоотношение между страните, която заповед е влязла в сила и са неотносими към конкретния спор, касаещ изземване на имота, предмет на прекратеното наемно правоотношение. В този смисъл неоснователно е и соченото в касационната жалба нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената пред съда заповед, основани на неустановяване на факти относно начина на ползване на общинския имот от касационната жалбоподателка и семейството и. Твърденията за невъзможност за осигуряване на жилищните нужди са недоказани по делото. Правилно е прието в обжалваното решение, че не е нарушен и принципа на съразмерност. В изпълнение на закона общинския имот е бил представен под наем, като наемното правоотношение е прекратено единствено и само поради неправомерното поведение на наемателите, нежелаещи да се съобразят със законовите и етични норми при ползването му, а никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. При установените по делото предпоставки, основаващи приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС правилно с обжалваното решение е приета законосъобразност на оспорената пред съда заповед. По така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение