Решение № 13505 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2012 г.

Решение № 13505 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Галина Иванова Стоянова срещу решение № 115 от 19.09.2012 г. по адм. д. № 162/2012 г. на Административен съд Ямбол с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Община "Тунджа" гр. Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлен като неоснователен иска на Галина Иванова Стоянова срещу Община "Тунджа" гр. Ямбол да й заплати сумата 5280 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и в размер до 1/2 идеална част имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт и фактическо бездействие на административния ораган касателно отказа да издаде заповед на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземването на ПИ № 012012 и ПИ № 008018 по КВС на с. Кабиле, Община "Тунджа" гр. Ямбол, както следва: А/ 1520 лева за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД-0042/22.01.2010 г. на Кмета на Община "Тунджа", което включва 1020 лв за вреди и пропуснати ползи от неупражнено право на собственост в пълен обем и 500 лв., представляващи разходи за пътувания от гр. Пирдоп до гр. Ямбол и престой по повод незаконосъобразния акт. Начален момент на възникването на вреди е датата на издаване на незаконосъобразната заповед - 22.01.2010 г. и краен момент - 28.01.2011 г., влизане в сила на Решение № 292/10.01.2011 г. по адм. дело № 344/2010 г. на ЯАС, с което е обявен акта за незаконосъобразен; Б/ 1760 лева за имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на административния орган, което включва 1260 лв за вреди и пропуснати ползи от неупражнено право на собственост в пълен обем и 500 лева, представляващи разходи за пътувания от гр. Пирдоп до гр. Ямбол и престой по повод незаконосъобразно бездействие на административния орган. Начален момент на възникване на деликта от незаконосъобразното бездействие - един месец след влизане в сила на Решение № 292/10.01.2011 г. по адм. дело № 344/2010 г. на ЯАС - 28.02.2011 г. и краен момент-датата на завеждане на настоящата искова молба; В/ Обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2000 лева, в т. ч. 1000 лева за вреди от незаконосъобразния административен акт и 1000 лева за вреди от незаконосъобразното бездействие. Спорът е разгледан и решен при наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено и са направени обосновани и законосъобразни изводи. По делото правилно е прието, че видно от влязлото в сила съдебно решение, доколкото съдът не се е произнасял по съществото на спора и не е било установено право на ищцата да й бъде предадено владението върху двата имота, заповедта и мълчаливия отказ на кмета на общината не са били отменени като материално незаконосъобразни, поради което и за административния орган не е възникнало задължението да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ в искания смисъл. Ето защо в случая липсва установено защитимо материално право на ищцата, което да е било накърнено от отменените заповед и мълчалив отказ, за да са произтекли от последните имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка и понастоящем при наличието на висяща преписка по заявление вх. № 9400-1539/21.06.2011 г., за кмета на общината съществува възможност, след изпълнението на указанията на съда за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, както да уважи искането за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, така и да го отхвърли. Изводът е, че правото на ищцата да й бъде предадено владението върху имотите не е безспорно и евентуалното накърняването на едно неустановено право не може да е основание за присъждане на обезщетение за причинени вреди. Исковата претенция е недоказана по основание и затова обсъждането на писмените и гласни доказателства относно нейния размер и евентуалната причинна връзка е безпредметно. Материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са налице и затова правилно съдът е отхвърлил иска изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно и по тези съображения следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение