Решение № 2192 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, срещу решение 3715/22.04.2024 г., постановено по адм. дело 2973/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба Х. И. С. и М. П. К., чрез пълномощника им адвокат М. Зенкова, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Решение 2153-15-283/10.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане РО-5-15-01419390/13.09.2023г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив. За да стигне до този извод първоинстанционния съд е установил, че с ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД с 90002 от зас. 34 от 17.02.2022г. за В. В. К. [ЕГН], са определени 71% ТНР по ч. IX, р.1, т.2.2.2 от НМЕ/2017 - 71% ТНР за [заличен текст], за срок - пожизнен и дата на инвалидизиране - 09.04.2021г., съгласно чл.70, ал.4 от НМЕ/2017 г. С разпореждане [номер], протокол 01149/19.04.2022 г. на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО от 21.03.2022 г. в минимален размер съгласно чл.98, ал.7 от КСО, въз основа на ЕР 90002/17.02.2022 г. С решение 03520, зас. 176 от 22.03.2022 г. на Медицинската комисия на ТП па НОИ - Пловдив е обжалвано Експертно решение 90002 от 17.02.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив АД пред НЕЛК по отношение оценката и срока на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. С ЕР 90796 от зас. 92 от 08.08.2022 г. на МЗ-НЕЛК - Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ болести е отменила ЕР 90002/17.02.2022г на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив АД, поради съществени нарушения на чл. 62 от НМЕ/2017 г. и на основание чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ/2010 г. го е върнала за ново освидетелстване. НЕЛК по психически, вътрешни и сърдечно-съдови болести е приела, че е необходимо уточняване на типа [заличен текст] с цел прецизиране на оценката по ч. 9 р.1 от НМЕ. В тази насока НЕЛК по хирургични, ортопедични и ССЗ болести е приела, че при пациентката има наличие на [заличен текст], заболявания, които не са коментирани и оценени в ЕР на ТЕЛК. На основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО е постановено разпореждане [номер], протокол 2146-15-969/21.09.2022 г., с което е спряна личната пенсия на В. В. К., считано от 15.09.2022 г.. С последващо ЕР 91222 от зас. 223 от 21.11.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив АД на В. В. К. е определена трайно намалена неработоспособност - 83% с дата на инвалидизиране 09.04.2021 г., мотивирана като - датата на медицинското направление за ТЕЛК, като неработещ и съгласно чл.70, т.4 от НМЕ/2017г. и срок 1 година. Крайният % ТНР е получен от: ч.IХ, р.I, т.2.2.2 от НМЕ/2017 - 71% ТНР за [заличен текст]; по ч.VIII, р.II, т.2.2.1 от НМЕ/2017 - 50% ТНР за ХАН на [заличен текст]; ч.VIII, р.III, т. 1.1.1 от НМЕ/2017 - 10% ТНР за [заличен текст]. С писмо изх. 10299-15-123/03.01.2023 г. горецитираното ЕР на ТЕЛК е върнато на ТЕЛК от МК при ТП на НОИ - Пловдив, за уточняване на т.4 трудова заетост , и възможността лицето да продължи да изпълнява възложената му работа и датата на инвалидизиране. В писмото е посочено, че ДИ е определена по реда на чл. 70, т. 4 от НМЕ/2017, но при извършена справка в Регистъра на осигурените лица в ТП на НОИ, е установено, че към датата на освидетелстване в ТЕЛК 21.11.2022 г. няма данни за прекратяване на трудовия договор на лицето. ТЕЛК е издала ново ЕР 91353 от зас. 63 с дата 30.03.2023 г. като за дата на инвалидизиране е определила - 21.11.2022 г. мотивирана като "датата на освидетелстване в ТЕЛК като работещ съгласно чл.70, т.5 от НМЕ/2017 г., което е влязло в сила на 10.05.2023 г. С разпореждане [номер], протокол 01185/18.05.2023г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл.74, ал.1 от КСО на В. В. К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 21.11.2022 г. На база издаденото и отменено ЕР 90002/17.02.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД, и постановеното последващо решение на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД 91353/30.03.2023г., от ТП на НОИ Пловдив е прието, че неправилно е изплатена сума за пенсия на В. В. К., за периода от 21.03.2022 г. до 30.09.2022г. в размер на 1696,32 лв. - главница. Посочената сума представлявала щета за ДОО, която е приета, че е в пряка причинна връзка с издаденото и отменено експертно решение на ТЕЛК. На основание чл. 110, ал. 1 от КСО, е издаден Ревизионен акт за начет РМ-5-15-01514472/29.08.2023г., с който на ревизираните лица Х. И. С. и М. П. К. е установено задължение за възстановяване в размер на 1920,09 лв., от които главница 1696,32 лв. и лихва в размер на 223,77 лв., начислени към 29.08.2023г., произтичащи от неправилно изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като с влязло в сила решение на НЕЛК е отменено Експертно решение на ТЕЛК, издадено от посочените лекари. След връчване на РА за начет, от страна на жалбоподателите е подадено възражение вх. 1012-15-333/04.09.2023г. по описа на ТП на НОИ Пловдив. Ревизиращият орган е изготвил в тази връзка Мотивирано заключение изх. 4022-15-228#3/ 13.09.2023 г. Въз основа на посочения РА за начет, е издадено Разпореждане РО-5-15-01419390/13.09.2023г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено Х. И. С. и М. П. К. да внесат определената с ревизионния акт сума по сметка на ТП на НОИ гр. Пловдив. Това разпореждане е оспорено от страна на жалбоподателите пред Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, който с Решение 2153-15-283/ 10.11.2023 г. е оставил без уважение жалбата им и е потвърдил процесното разпореждане. Търсената за възстановяване сума е приета за недължима от съда със съображенията, че членовете на комисията не са допуснали нарушения на нормативните изисквания при определяне отправната точка за ТНР в отмененото решение на ТЕЛК, а са обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при правилно прилагане на отправна точка от Приложение 1 към НМЕ. Съобразени са представените данни при определяне началната дата на инвалидизирането. Посочено е, че при регламентиране на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение. Такива нарушения не били установени. В случая нямало спор, че са направени осигурителни разходи, но тези разходи били направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, във връзка с предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт предвидено в закона, поради което осигурителните разходи за изплатената пенсия, не били причинени пряко от отменените експертни решения на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК. При тези съображения е прието че, решението и разпореждането са незаконосъобразни и като такива са отменени. Решението е правилно. Предметът на спора е по приложение на материалния закон. В случая едно и също е заболяване е установено от два различни състава на ТЕЛК, като в решението на НЕЛК, с което е отменено първото решения са изразени съображения за необходимост от допълнително уточняване на типа на заболяването [заличен текст] и несъобразено заболяване при първото освидетелстване. В това решение НЕЛК е отбелязал, че неуточнеността касае не наличието на заболяването, а установяването чрез ново събиране на доказателства на типа заболяването [заличен текст] съобразяване на приложената документация за [заличен текст], заболявания, които не са коментирани и оценени в ЕР на ТЕЛК. В този смисъл първоинстанционният съд е извел обоснованият извод, че е налице различна преценка на медицинската документация на освидетелстваното лице на база специалните знания на членовете на ТЕЛК и НЕЛК. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Така цитирана разпоредбата относно медицинската експертиза означава, че следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки, както е приел и съдът. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка, която при наличието на определени факти следва определен точен извод (оценка) по съдържание, определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице, от които факти следва и законовата оценка. Както правилно е посочил и съдът в настоящия случай е налице първата от описаните хипотези, в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР съобразно предвиденото в съответната отправна точка. В случая не е установено неправилно определяна на приложима отправна точка. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно датата на инвалидизиране. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ предвижда, че експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а съгласно ал. 2, т. 4, експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на дата на инвалидизиране. Начините за определяне на датата на инвалидизирането са предвидени в нормата на чл. 70 от НМЕ, като съгласно ал. 1, дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). Съгласно ал. 4, когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК. Съгласно ал. 5, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. При тази законова регламентация е обоснован изводът на АдмС Пловдив, че въз основа на наличната към датата на освидетелстване документация е направен изводът за дата на инвалидизиране, съгласно чл.70 ал.4 от НМЕ. В тази разпоредба е посочено, че тази преценка се извърша въз основа на медицинската документация, като не е въведено задължение за органа на МЕ да проверява представените му данни чрез допълнителни справки, като например такива в регистъра на осигурените лица. В случая правомощията на ТЕЛК са посочени в Раздел III от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) в относимата редакция към ДВ бр. 59 от 16.07.2021 г. Разпоредбата на чл.39 от ПУОРОМЕРКМЕ, разграничава задълженията на председателя на ТЕЛК от тези на лекарите в ТЕЛК, но в случая административния орган не е изследвал тези правомощия, за да определи има ли конкретно длъжностно лице, което не е изпълнило вменени му задължения, Следва да се посочи, че възможност за получаване на справка за осигурителите на освидетелстваното лице е предвидена едва с изменението на чл.36 от ПУОРОМЕРКМЕ ДВ бр. 23 от 19.03.2024 г. Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК и възложената им дейност в това качество. В настоящия случай административният орган не е доказал виновно поведение на ответниците като членове на ТЕЛК, не е изложил и мотиви относно това, в какво се изразява "нарушаването на нормативните разпоредби" при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. Общото посочване на разпоредбата на чл. 62 и чл.70 ал.5 от НМЕ (в относимите редакции), не може да се посочи за такова мотивиране. В случая съдът е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна за незаконосъобразност на решението и разпореждането за реализиране на имуществената отговорност за вреди, причинени на ДОО и е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответниците не са правили искания за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение