Решение № 11890 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7149/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), срещу Решение 3967/08.04.2025 г. на Административен съд (АС) - Варна, постановено по адм. дело 3049/2024 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г. изх. 02-250-2600/2449 от 15.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на Къневи Комерс ДС ЕООД гр. Варна, ЕИК 201703103 са прихванати оторизираните суми по СЕПП в размер на 6953.64 лв.; по подмярка 13.1 в размер на 3892.63 лв. и по подмярка 13.2 в размер на 392.14 лв. или общо в размер на 11238.41лв. С решението ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като представеното по първоинстанционното дело Становище с изх. 20-250-2600/2449#3 от 10.12.2024г. съдържало подробни мотиви за издаване на процесното писмо, с което по същество се изпълнявало изискването на ТР 16/1975г. за мотивираност на административния акт. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касаторът се представлява от юрк. Марчева. От ответника по касация Къневи Комерс ДС ЕООД е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал е относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че дружеството жалбоподател подало Заявление за подпомагане с УИН 25/300522/25266 за кампания 2022 г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършването на задължителни административни и/или проверки на място на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. с изх. 02-250-2600/2449 от 15.11.2024 г., с което, в обжалваната му част, са извършени прихващания на оторизираните със същото суми, посочени в таблица 2, в размер на 6953,64 лв. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), 3892,63 лв. по Подмярка 13.1/НР 1 и 392,14 лв. по Подмярка 13.2/НР2. Прихващането е обективирано в Таблица 2, колона 4. В пояснението към таблицата е посочено, че: Колона Прихваната сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ. Установено е, че след депозиране на жалбата, от ответника е изготвено Становище изх. 20-250-2600/2449#3 от 10.12.2024г. (представено с преписката). Според съдържанието му, прихванатите суми по СЕПП, подмярка 13.1 и подмярка 13.2 за кампания 2022 г. са удържани на база наложена санкция за бъдещ период/неудържани санкции на Къневи Комерс ДС ЕООД за кампания 2019. Същата е описана в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. 01-2600/6992 от 05.12.2022 г., получено лично от Д. С. Д. - управител на 12.12.2022 г. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. В тази връзка е изложил съображения, че в административния акт, в обжалваната му част, липсват фактически и правни основания, въз основа на които да стане ясно на база на какво конкретно основание е извършено процесното прихващане. Посочил е още, че за прихванатата сума в размер на общо 11 238.41 лв. не са изложени каквито и да е било мотиви. Налице са само общи изявления, че възможността за това произтича от приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки администрирани от ДФЗ и/или Удържан данък общ доход. Така от съдържанието на уведомителното писмо остава напълно неясно от какво произтича това прихващане, като същевременно изброените основания за извършеното прихващане не са подкрепени с никакви доказателства, които евентуално биха допринесли за някаква конкретизация в тази насока. Установено е още, че уведомителното писмо не съдържа препращане към друг подготвителен документ по издаването му, в който да е налице надлежна конкретна мотивировка, от която да станат ясни съображенията на органа за постановеното прихващане. Предвид това е приел, че административният акт в оспорената му част, като немотивиран подлежи на отмяна само на това основание. По отношение на представеното Становище изх. 20-250-2600/2449#3 от 10.12.2024 г. е съобразено, че същото е издадено след уведомителното писмо, по повод постъпилата срещу него жалба, поради което и не може да коригира допуснатия съществен порок по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В тази връзка са обсъдени разясненията, дадени с Тълкувателно решение 16/1975г. на ОСГК на ВС и е изведено, че е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Липсата на мотиви е съществен порок на акта, който обуславя неговата незаконосъобразност само на това основание. По отношение на материалния закон АС Варна е посочил, че разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) 908/2014г. урежда възможността държавите членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство. В този смисъл било съображение 24 от същия регламент, където е посочено, че един от начините за събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство. Направен е извод, че прихващането по реда на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) 908/2014г. е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за извършеното прихващане. От изложеното в таблица 2 Извършени плащания (в лева) и поясненията под тази таблица на процесното уведомително писмо не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено прихващането на сумата в общ размер на 11 238,41 лв. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания при постановяване на административния акт, в случая дължи мотиви за извършеното прихващане. Наличието на мотиви е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на основание на кои документи е извършено прихващането. Становище изх. 02-250-2600/2449#3 от 10.12.2024г. е издадено след оспореното уведомителното писмо. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АСВарна е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 2000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от адв. Стоянова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение