Решение № 7442 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2017 г.

Решение № 7442 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Х., гражданка на Афганистан, срещу решение № 519 от 31.07.2017 г., постановено по адм. дело № 610/2017 г. от Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на касаторката против решение № 8467 от 10.04.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Редовно призована за датата на съдебно заседание, Н. Х. не се явява. За нея се явява адв. Педев, който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът - председателят на ДАБ, представляван в открито съдебно заседание от юрк. Христова оспорва касационната жалба. Иска обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба Н. Х., гражданка на Афганистан, непълнолетна, действаща със съгласието на баща си К. Х., против решение № 8467 от 10.04.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателката на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденката било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език. Съдът е констатирал, че при провеждане на интервюто не е присъствал социален работник от отдел "Закрила на детето", доколкото към датата на същото жалбоподателката била непълнолетна, но това процесуално нарушение не било отстранимо към дата на постановяване на съдебното решение, предвид това че към тази дата Н. Х. е навършила пълнолетие и нарушението не се явявало самостоятелно основание за отмяна на атакувания административен акт. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателката да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В случая били заявени конкретни обстоятелства, от които не можел да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група на жалбоподателката. Споделеното от Х., че не можела да живее в родината си поради това, че баща й и братята й са психически нестабилни и това предизвиквало у нея чувство на самота и уязвимост, правилно не били кредитирани като преследване поради някое от изброените по-горе основания. Заявлението, че жените в Афганистан са уязвима група, без да са изложени конкретни твърдения относно собственото положение на търсещата закрила и как лично е засегната от статута на жените в Афганистан, също не можело да се приеме за основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като молителката не изтъкнала каквито и да било доводи в тази насока, същата не сочела наличието на каквито и да било действия срещу личността й само поради факта, че е жена. Основно в изложената пред органа бежанска история, жалбоподателката споделяла липсата на добри възможности за развитие в страната си по произход, съчетано с тежестта да се грижи за цялото семейство, като мотив да напусне същата. Впоследствие с жалбата срещу решението развивала доводи за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по специално на принадлежността й към определена социална група, тъй като е жена и предвид етническата й принадлежност, но бежанската история на чужденката не съдържала твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на нея поради етническата й принадлежност, раса, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Нямало обективирани данни и затова жалбоподателката да е чл. на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито да били заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на нея не били налице и условията на чл. 8, ал. 9 и на чл. 9, ал. 8 и ал. 9 от ЗУБ. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се твърдели от оспорващата и не се установявало в държавата й по произход същата да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Не били налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Приел е за правилна преценката на административния орган за страната по произход, направена въз основа на информацията, обективирана в справка вх. № МД-1431/02.12.2016 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Афганистан, от която е констатирал, че действително в страната има конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Съдът е споделил преценката на административния орган, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като се е позовал и на представената пред него справка, в която е приел, че не се съдържат данни за безогледни проблеми, свързани с нарушаване на човешките права и за осъществявана в страната терористична дейност. Данните по справката не разкривали наличието на безогледно насилие на територията на страната. Отразявало се наличие на отделни проблеми, свързани с правата на човека, но не и наличието на такива които да правят невъзможно съществуването на гражданите в спокойна среда. Обжалваното решение е правилно. Обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Н. Х. причини да напусне страната си - че баща й и братята й били психически нестабилни и че тя и сестра й трябвало да се грижат за цялото семейство, правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Правилно не е прието като основание по този текст от закона и опасението, че търсещата закрила може да бъде отвлечена от талибаните. Законът изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденката, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо нея. Същото се отнася и до сочената като причина за предоставяне на статут принадлежност към определена социална група, тъй като касаторката е жена и етническата й принадлежност - таджик. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са изложени конкретни твърдения как лично е засегната от тези обстоятелства. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/ или заплахи лично към кандидатката за закрила, не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на Хасковския административен съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Н. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан от 08.06.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденката. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо до американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. Организацията на талибаните в момента била разпокъсана и фрагментирана, като в справката подробно са описани отделните нейни части, както и районите на влиянието им. Наблюдавал се и по-голям икономически растеж през последните години, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. Според съветника по въпросите на сигурността в международното сътрудничество за развитие, конфликтът в Афганистан бил с нисък интензитет - ситуацията ескалирала спорадично и в отделни провинции имало единични инциденти. Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Х. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,