Решение № 3039 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сами мийт БГ ЕООД, ЕИК 200303323, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя Ц.Димитрова, чрез процесуален представител Т.Златева, срещу Решение 6600 от 03.11.2023 г., постановено по адм. дело 6227/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлен иска на дружеството, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 605 244,92 лв. /4 213 007,79 лв. преки вреди и 2 392 237,13 лв. пропуснати ползи/, претендирани като настъпили в резултат на отменено на 03.12.18 г. Разпореждане 04/29.11.16 г. за спиране експлоатацията на животновъден обект, издадено от гл.инспектор в ОДБХ - София област, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 30.10.20 г. до окончателно й изплащане. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че дружеството само се е поставило в положение да не функционира животновъдния му обект /не е обжалвало и не е изпълнило издаденото Предписание 18 от 29.11.2016 г., както и че жалбата срещу Разпореждане 4 от 29.11.2016 г. е спряла изпълнението му/ и че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото Разпореждане и претърпените вреди. Обосновава основателност и доказаност на претенциите за присъждане на обезщетение за: пропуснати ползи от нереализиране на печалба по проект Изграждане на птицеферма за отглеждане на патици с административно-битова част в землището на с.Живково по ПРСР 2007-2013 г., Мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства ; реално претърпените вреди, представляващи загуби от заплатени неустойки по неизпълнени договори; реално претърпените вреди, представляващи заплатени лихви за неразрешен овърдрафт по Договор за овърдрафт с ПИБ; пропуснати ползи от отказано финансиране на заявление за подпомагане УИН 23/04/1/0/02200 от 07.12.2016 г., подадено от дружеството с обект на инвестицията Разширение на комплекс от птицеферми за отглеждане на патици с битово-административна сграда ; реално претърпените вреди, представляващи разлика между отчетната стойност на притежавани от дружеството сгради и оборудване и стойността, по която същите са възложени в изпълнително производство. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се уважи предявеният иск. Претендират се направените пред всички инстанции разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Областната дирекция по безопасност на храните - София област, представлявана от директора д-р И.Кузманова, чрез процесуален представител адв.Г.Христов, с писмен отговор и в с.з. оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. Производството пред АССГ се е развило в изпълнение на Решение 6892 от 23.06.2023 г., постановено по адм.д. 7380/2022 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение 4499/01.07.2022 г., постановено по адм.д. 10717/2020 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно дадените от ВАС указания. Административният съд е сезиран с искова молба на "Сами мийт БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление София срещу Областната дирекция по безопасност на храните - София област, с която се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 605 244,92 лв., от които 4 213 007,79 лв. преки вреди и 2 392 237,13 лв. пропуснати ползи, настъпили пряко и непосредствено в резултат на отменено на 03.12.18 г. Разпореждане 04/29.11.2016 г. за спиране експлоатацията на животновъден обект - собственост на дружеството, издадено от главен инспектор в ОДБХ - София област, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Преките вреди се претендират като: заплатена неустойка в размер на 632 080 лв., за периода от 18.02.2017 г. до 03.12.2018 г. по договор от 13.05.2016 г. сключен със ЗС С. К. С.; заплатена неустойка в размер на 1 298 440 лв., за периода от 18.02.2017 г. до 03.12.2018 г. по договор от 17.05.2016 г. сключен с Ависпал ООД; сумата от 2 265 649,13 лв., представляваща разликата между отчетната стойност на притежавани от дружеството сгради и оборудване и стойността, по която същите са възложени в изпълнително производство, във връзка с неизпълнен договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка на дружеството, с цел реализиране на обекта, от 26.04.2016 г. с Първа инвестиционна банка АД и сумата от 16 838,65 лв. заплатени лихви за просрочие на вноските по Договора за овърдрафт с ПИБ за периода м.11.2016 г.-м.06.2018 г. Пропуснатите ползи се претендират като: нереализирана печалба, за периода от 18.02.2017 г. до 03.12.2018 г., в размер на 1 436 791,03 лв., съгласно одобрения от ДФЗ бизнес-план; отказано от ДФЗ финансиране по заявление за подпомагане УИН 23/04/1/0/02200 от 07.12.2016 г., подадено от дружеството с обект на инвестицията Разширение на комплекс от птицеферми за отглеждане на патици с битово-административна сграда в размер на 950 987,16 лв. и сумата от 4 458,94 лв., представляваща законна лихва върху платените на ПИБ лихви за забава по Договор за овърдрафт с ПИБ, за периода 01.01.2017 г. - 30.10.2020 г. Административният съд е установил, че въз основа на договор 23/121/05720/26.04.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година, сключен с Държавен фонд "Земеделие", "Сами мийт БГ" ЕООД е получило финансова помощ в размер на 1 415 976,46 лева. С анекс II от 26.06.2015 г. страните по договор 23/121/05720/26.04.2013 г. са изменили размера на одобрените за финансиране разходи и на одобрената субсидия. С анекс от 29.03.2016 г. страните са постигнали договореност, според която към датата на подаване на заявката за окончателно плащане ползвателят на помощта се е задължил да насели стопанисвания от него животновъден обект с 300 броя патици, а в срок до 31.03.2016 г. - да увеличи броя на животните с още 13 200 патици до запълване на капацитета на животновъдния обект от 13 500 броя патици. В срок до 31.03.2017 г. ползвателят се е задължил да достигне заложените в бизнес плана 108 000 броя патици годишно, като запази в животновъдния обект този брой животни за всяка година до 31.03.2021 г. Съгласно одобрения бизнес план на "Сами мийт БГ" ЕООД, по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. се предвиждала инвестиция от 2 840 497,50 лева. В птицефермата следвало да се отглеждат патета, пекинска порода. За шест седмици всяко пате трябвало да достигне живо тегло от 3,551 кг. При едно зареждане с 13 500 патета, при 8 цикъла годишно, отгледаните живи патета щели да достигнат 105 300 броя, с общо живо тегло 373 920,30 кг. Като бъдещ доставчик на еднодневни патета, порода пекинска, при годишни продажби, възлизащи на 1 233 936,99 лева, било посочено дружеството "Агровал" ЕООД със седалище и адрес на управление София, а като клиент на продукцията - "Ависпал " ЕООД със седалище и адрес на управление София. На 28.04.2016 г. "Сами мийт БГ" ЕООД сключило с "Първа инвестиционна банка" АД договор 000LD-L-000723/28.04.2016 г. за овърдрафт по разплащателна сметка. Съгласно договора банката приемала да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка, при максимално допустим размер на кредитното салдо в размер на 650 000 лв., предназначен за оборотни средства и заплащане на текущи задължения. Срокът на овърдрафта бил уговорен до 27.04.2017 г. За обезпечаване на вземанията на банката - главница, лихви, такси, комисионни и разноски кредитополучателят учредявал първа по ред договорна ипотека върху собствения си имот, представляващ поземлен имот 052169, с площ 23 896 дка, находящ се в землището на с.Живково, ведно с построения в имота комплекс от птицеферми за отглеждане на патици, първи по ред особен залог върху машини и съоръжения, с местонахождение в комплекса, и първи поред залог върху съвкупността от бъдещи и настоящи вземания на кредитополучателя. Кредитополучателят се задължавал да подпише застрахователен договор преди първото усвояване на средства по кредита. С анекс 1/26.04.2017 г. към договор 000LD- L-000723/28.04.2016 г. страните се съгласили, че крайният срок за усвояването на средства по разплащателната сметка на предоставения овърдрафт се удължава до 31.05.2017 г., а крайният срок за погасяване на всички задължения на кредитополучателя - до 31.05.2017 г. С анекс 2 от 26.05.2017 г. страните се договорили, че срокът за усвояване на средствата се удължава до 29.04.2018 г., а срокът за погасяването на задълженията - до 30.04.2018 г. С последващ анекс 3/10.05.2018 г. "Първа инвестиционна банка" и "Сами мийт БГ" ЕООД изменили крайният срок за погасяване на всички задължения до 30.05.2019 г. На 01.03.2016 г. между "Сами мийт БГ" ЕООД като купувач, и "Ависпал" ООД като доставчик, се сключил договор за срок от една година, според който "Ависпал" ООД се задължавало да излюпи и продаде на "Сами мийт БГ" ЕООД, считано от 01.05.2016 г., 13 500 броя еднодневни патета "мюлари" срещу задължение на купувача да му предостави патешка продукция. По този договор страните не договорили неустойка в случай на неизпълнение, нито договорили вида и количеството на продукцията. На 13.05.2016 г. между земеделският стопанин /ЗС/ С. К. С., като купувач, и "Сами мийт БГ" ЕООД, като доставчик бил сключен договор за доставка на отгледани птици. Доставчикът се задължавал да отглежда и доставя на земеделския стопанин по 34 476 отгледани патици за угояване годишно на приблизително равни партиди, през 15 календарни дни, считано от 18.02.2017 г., при единична цена 15,20 лв. без ДДС и средно живо тегло на отгледана патица 3,550 кг. Договорът бил сключен за срок до 31.03.2021 г., като доставките следвало да се осъществяват, считано от 01.03.2017 г. За всяка недоставена патица доставчикът дължал на купувача неустойка в размер на 10 лв. На 17.05.2016 г., между "Ависпал" ООД със седалище и адрес на управление София като купувач и "Сами мийт БГ" ЕООД като доставчик, се сключил договор, според който доставчикът се задължавал да отглежда и доставя по 70 824 отгледани патици за угояване годишно през 15 календарни дни, считано от 18.02.2017 г. съгласно уговорен график, при единична цена на отгледана патица 15,20 лв. без ДДС и средно тегло 3,550 кг. При неизпълнение доставчикът дължал неустойка в размер на 10 лв. за всяка незакупена патица. Договорът се сключил със срок до 31.03.2021 г. При повторното разглеждане на делото от АССГ са представени нотариално заверени на 10.06.2016 г. преписи на двата договора. На 29.11.2016 г. в птицефермата на "Сами мийт БГ" ЕООД била извършена проверка, приключила с издаването на предписание 18/29.11.2016 г. на главния инспектор при Областната дирекция по безопасност на храните - София област, доктор Г. Генадиев. В предписанието е отразено, че при извършена проверка в животновъден обект с регистрационен номер 2065-0082, находящ се в с.Живково, общ. Ихтиман, са констатирани следните нарушения: оградата на обекта е прекъсната и не е обособен вход, който да е единствен за обекта, животновъдният обект не разполага с обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, металните силози за съхранение на фураж и пелети, както и сградите за отглеждане на патиците, не са обозначени. На основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ (отм.) били дадени предписания: да се обособи място за временно съхранение на тор и силозите за съхранение на фуражи и пелети да бъдат обозначени, а сградите за отглеждане на патици да бъдат номерирани. На същата дата главният инспектор при Областната дирекция по безопасност на храните-София област издал и разпореждане 04 за спиране на експлоатацията на животновъдния обект с регистрационен 2065-0082 до изпълнението на предписание 18/29.11.2016 г. В разпореждането е посочено, че в момента на проверката в обекта не се отглеждат патици. С уведомления от 30.11.2016 г. "Сами мийт БГ" ЕООД уведомило ЗС С. С. и Ависпал ООД, че отказва да доставя патици по график, съгласно сключените с тях договори, тъй като обектът е спрян от експлоатация. С решение 229/22.03.2017 г., постановено по адм. дело 1144/2016 г. по описа на Административния съд-София област, влязло в сила на 03.12.2018 г., разпореждане 04/29.11.2016 г. за спиране експлоатацията на животновъден обект, собственост на "Сами мийд БГ" ЕООД, било отменено. С уведомление от 04.12.2018 г., получено на 06.12.2018 г., дружеството предложило на ЗС С. С. да започне доставки по договора. С уведомление от 07.12.2018 г. земеделският стопанин поискал разваляне на договора и претендирал заплащането на неустойка по него без да посочи нейния размер. С последващо уведомление от 12.12.2018 г. ЗС С. С. поискал да му бъде заплатена неустойка за 2017 и 2018 година, в размер на 632 080 лв., която му била платена на 28.02.2020 г. чрез прихващане на задължения на С. С. към "Сами мийт БГ" ЕООД в размер на 700 000 лева по договор за цесия на 20.02.2020 г. С уведомление от 10.12.2018 г. "Ависпал" ООД поискало разваляне на договора с дружеството-ищец и заплащане на неустойка в размер на 1 298 440 лева. Неустойката била платена на 11.03.2020 г. чрез прихващане на задължения на "Ависпал " ООД на стойност 1 200 000 лева по договор за цесия от 20.02.2020 г., договор за цесия от 17.09.2018 г. и договор за заем от 27.08.2019 г. Договорите за доставка на отгледани патици от 13.05.2016 г. и от 17.05.2016 г. с двамата съконтрахенти, както и изпратените уведомления и споразумителни протоколи за изплащане на неустойките по договорите, били оспорени от ответника, при първоначалното разглеждане на делото от АССГ, като нищожни /симулативни по чл.26, ал.2, изр.5 от Закона за задълженията и договорите/. Съдът е установил, че до 30.06.2018 г. ищецът е заплащал вноските си по договора за овърдрафт със закъснение, а след 30.06.2018 г. задълженията по кредита не били погасявани. За времето от ноември 2016 г. до юни 2018 г. дружеството заплатило лихви за забава по договора за овърдрафт в размер на 17 018,21 лева, видно от заключението на назначената по адм.д. 10717/2020 г. по описа на АССГ съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно същата към ноември 2016 г. "Сами мийт БГ" ЕООД е имало задължения към бюджета, към клиенти и доставчици, както и по договора за овърдрафт, общо в размер на 2 322 728,76 лева. По-голямата част от кредита по договора за овърдрафт не била ползвана за закупуване и отглеждане на патици, а за погасяване на задължения на дружеството. По счетоводни данни за цялата 2016 година общият брой отгледани патици в обекта е 18 948 бр., на стойност 280 314,81 лева. След 30.06.2018 г. "Сами мийт" ЕООД преустановило плащанията по договора за овърдрафт. На 26.02.2019 г. "Първа инвестиционна банка" АД изпратила до дружеството покана за доброволно изпълнение. Със съобщение от 31.07.2019 г. на частен съдебен изпълнител дружеството било уведомено, че банката се е присъединила като взискател по вече образуваното изпълнително дело 135/19 г. във връзка със задължения на "Сами мийт БГ" ЕООД по друг договор за овърдрафт от 26.06.2015 г., по който е било заложено цялото търговско предприятие на ищеца. Тъй като дружеството не платило задълженията си, имуществото му било изнесено на публична продан. На проданта недвижимото имущество било възложено на банката-кредитор за 894 000 лева, а движимото имущество ( съоръжения и машини за ЗЗ 600 лева). Разликата между отчетната стойност на имуществото, възлизаща на 3 038 640,13 лева, и стойността, на която било възложено, е 2 265 649,13 лева. От назначените по делото съдебно-зоотехническа и съдебно-счетоводна експертизи се установяват следните обстоятелства: към 03.05.2016 г. обектът на касатора е обезпечен с необходимите технологични изисквания, функционално надежден, гарантиращ успешно производство и Бизнес плана е напълно изпълним; до проверката на ОДБХ / от 22.04.2016 г. до 01.09.2016 г./ са преминали две зареждания в обекта, като са доставени еднодневни патета 31 860 бр. и са продадени охранени патици 18 948 бр. /поради ограничителни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците до 22.04.2016 г. дружеството не е имало доставка на еднодневни патета, за да зареди птицефермата и да постигне пълен капацитет по плана, но капацитетът е бил постигнат и обектът е функционирал от 09.05.2016 г./; размерът на заплатените от дружеството лихви до договора за овърдрафт за периода ноември 2016 г.- юни 2018 г. възлиза на 17 018,21 лв.; заложената печалба по бизнес-плана за периода 2017 г.-2018 г. е в размер на 908 802 лв. и може да бъде реализирана в пазарни условия; дружеството-касатор е имало финансова /разполагал е с необходимите парични средства/, материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на Анекс от 29.03.2016 г., сключен с ДФЗ и на договорите от 13.05.2016 г. и от 17.05.2016 г. за доставка на отгледани птици, като по предоставените баланс и ОПР на дружеството за периода м.март м.ноември 2016 г. балансовото число не е отрицателна величина и е в размер на 3 268 хил.лв.; претендираните неустойки от ЗС С.С. и Ависпал ООД, в размер съответно на 632 080 лв. и на 1 298 440 лв. са погасени /разплатени/ от дружеството касатор, същите са отразени в съответните счетоводства, като вземанията на дружеството спрямо посочените контрахетни, описани в споразумителните протоколи, са реални; след извършените прихващания задълженията на дружеството касатор към ЗС С.С. и Ависпал ООД са погасени изцяло, като погасените суми са отразени в счетоводството на дружеството и общата сума е намерила отражение в годишната оборотна ведомост и в годишния отчет ОПР ; разликата между отчетната стойност на активите и сумата, за която същите са възложени в хода на изпълнителното дело е 2 265 649,13 лв. ; към 29.11.2016 г. задълженията по договор за банков кредит с ПИБ от 26.06.2015 г. са били платени /договорът е погасен чрез банкови преводи от 23.12.2015 г. и 12.01.2016 г./ и към края на 2016 г. дружеството няма задлъжнялост ; Разпореждането за спиране експлоатацията на животновъдния обект от 29.11.2016 г. е оказало въздействие върху спиране дейността на дружеството и реализирането на приходи от продажба на отгледани птици негова основна дейност; към датата на публичната продан 2019 г. дружеството не е имало други изискуеми задължения, освен изискуемостта по договора за предоставяне на овърдрафт от 28.04.2016 г. Съдът е установил и че със заявление за подпомагане от 07.12.2016 г. ищецът е кандидатствал за финансиране по мярка 4 - "Инвестиции в материални активи" по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 година. Със заповед 03-РД/2613/27.06.2018 г., изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал финансиране в размер на 950 987,16 лева по съображения, че към датата 07.12.2016 г. в обекта не се отглеждат животни. Подадената от дружеството жалба до съда е била отхвърлена с влязло в сила решение. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни, макар по делото да е била установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на държавата издаден по отношение на стопанската дейност на ищеца и впоследствие отменен като незаконосъобразен административен акт. Съдът е изтъкнал, че ищецът сам се е поставил в положение да понася вреди от незаконосъобразния акт, тъй като не е поискал спиране на предварителното изпълнение на разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта, не оспорил пред съда предписанието и то е влязло в сила, като ищецът не е предприел неговото изпълнение, дори и след посочения в него срок 01.02.2017 г. Съдът е изложил подробни съображения, че претендираните вреди са доказани частично, но не е налице пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото разпореждане за спиране на експлоатацията на обекта и доказаните вреди. По отношение на договорите с двамата съконтрахенти и бизнес плана съдът е посочил, че макар принципно последният да е можел да се изпълни в пазарни условия, икономическите загуби са в резултат на ирационалното стопанско поведение на ищеца. Този извод е обоснован с установеното, че от 20.09.2016 г. до издаване на отмененото разпореждане не е имало изходящо движение на животни, че даденото предписание не е било изпълнено и че сключените договори не са били своевременно прекратени. По отношение на плащанията по договора за овърдрафт, съдът е посочил, че малка част от отпуснатите средства са били използвани за производствени нужди, както и че ищецът е плащал вноските си по договора за овърдрафт до 30.06.2018 г., макар и със закъснение, от което можело да се предположи, че е реализирал печалба от други свои дейности. Съдът е отчел и общата задлъжнялост на дружеството, което сочело, че финансовите му проблеми са съществували още преди издаването на разпореждането за спиране на дейността на обекта, както и че ищецът е имал задължения по друг, предходно сключен договор за кредит. Отразил е и че продажната цена, на която банката е придобила имуществото на ищеца е зависела от условията на търга и от участниците в него, поради което няма връзка с отмененото разпореждане. Същият извод е обосновал и по отношение на претендираните лихви. По отношение на отказаното от ДФЗ финансиране по заявление за подпомагане УИН 23/04/1/0/02200 от 07.12.2016 г., съдът е посочил, че ищецът е кандидатствал с ясното съзнание че не отговаря на изискванията на ДФЗ - към момента на кандидатстване за помощта и към 09.03.2017 г., когато служители на фонда извършили нова проверка, в обекта не са се отглеждани патета и дружеството е имало висока задлъжнялост. Освен това, съдът е отразил че жалбата срещу заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е била отхвърлена от съда, поради което пропуснатите ползи, които се претендират са претърпени от нея, а не от процесното разпореждане. По изложените съображения съдът отхвърлил предявените искове. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неправилно съдът е приел, че предмет на разглеждане е един иск за сумата от 6 605 244,92 лева. Предявени са обективно съединени искове, всеки с различна цена на иска и с различен предмет, като основанието на претендираните вреди е едно, а именно: отменен като незаконосъобразен административен акт. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. По делото не се оспорва наличието на първата предпоставка на визираната в чл. 1, ал.1 ЗОДОВ хипотеза, а именно незаконосъобразен административен акт - разпореждане 4/29.11.2016 г. за спиране експлоатацията на обекта на дружеството, надлежно отменен като такъв, по съответния ред. Настоящият състав не приема тезата на ответника, възприета и от първоинстанционния съд, че разпореждането нямало допуснато нито по закон, нито с разпореждане, предварително изпълнение, поради което не е произвело своето правно действие. Разпореждането за спиране на работата на обекта по своята правна природа представлява принудителна административна мярка, имаща временен характер, с която се цели да се отстрани някакво несъответствие на обекта със закона или пък допуснато нарушение и същата действа до настъпва на определено условие. В този смисъл, макар и това изрично да не е посочено в разпореждането, същото е издадено на основание чл. 253, ал.1, т.4 /отм./ ЗВМД. Тази ПАМ има допуснато по силата на закона предварително изпълнение, /чл. 253, ал.5 отм. ЗВМД/, което не е спряно и съответно спирането дейността на обекта е произвело своето действие, като работата в обекта действително е била спряна. Не може да се приеме, че разпореждането за спиране на обекта е издадено на основание чл. 131 ЗВМД /отм./, в каквато насока са изводите на решаващия съд. Разпоредбата на чл. 131, ал.1 ЗВМД посочва, че когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки: 1. дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията; 2. налагат забрани и 3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи. Разпореждането за спиране на обекта не попада в нито една от посочените хипотези, а напротив попада в хипотезата на чл. 253, ал.1, т.4 ЗВМД /отм./, която регламентира налагането на ПАМ. В ал.1 на чл. 131 ЗВМД са регламентирани правомощията на органа за даване на указания и определяне на срокове за тяхното изпълнение, което се налага с предписание и каквото е в същност предписанието, дадено в деня на издаване на разпореждането. Не могат да се споделят и изводите на първоинстанционния съд, че ищецът сам се е поставил в положение разпореждане 04/29.11.2016 г. за спиране експлоатацията на животновъдния обект да породи правното си действие за периода до неговата отмяна, като не е предприел активни действия по оспорване на предписание 18/29.11.2016 г. на главния инспектор при Областната дирекция по безопасност на храните София-област или предприемане на действия по изпълнение на дадените предписания. С решение 229 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело 1144/2016 г. по описа на Административен съд - София-област разпореждането е отменено като незаконосъобразно, като решението е оставено в сила с решение 14834 от 03.12.2018 г., постановено по адм. дело 6569/2017 г. на ВАС. Мярката е наложена преди да е изтекъл дадения с предписанието срок за отстраняване на констатираните нередности и е основана на доклад, който е от дата, следваща тази на издаване на оспорения акт, както и на предписанието 18 от 29.11.2016 г., поради което за ищеца не е съществувала възможността да предприеме действия по изпълнение на предписанието, от които действия разпореждането да изгуби правното си основание да породи спиране на обекта. Дължимото обезщетение за вреди обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от отменения акт, противоправното действие или бездействие. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие и установения за незаконосъобразен акт. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалия субект, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е бил незаконосъобразния акт, противоправното действие или бездействие. Пропусната полза се изразява в това, че даден субект пропуска да осъществи една полза, а именно да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички условия за това, като единствено увреждането го лишава от възможността да реализира една сигурна облага. Т.е. пропуснатата полза е това увеличение на имуществото на увредения, което при обикновени условия би настъпило, ако ответникът не бе го увредил, т.е. тази, която при обикновено развитие на нещата би могла с висока степен на вероятност да се очаква. В случая ищецът претендира преки вреди, изразяващи се в: заплатените неустойки по двата договора от 13.05.2016 г. и от 17.05.2016 г., сключени съответно със ЗС С. К. С. и Ависпал ООД; разликата между отчетната стойност на притежавани от дружеството сгради и оборудване и стойността, по която същите са възложени в изпълнително производство, във връзка с неизпълнен договор за предоставяне на овърдрафт от 26.04.2016 г. с Първа инвестиционна банка АД и заплатени лихви за просрочие на вноските по Договора за овърдрафт с ПИБ за периода м.11.2016 г.-м.06.2018 г. Така претендираните вреди са доказани в настоящото производство. Дружеството е притежавало регистриран животновъден обект, който към 03.05.2016 г. е бил обезпечен с необходимите технологични изисквания, функционално надежден и гарантиращ успешно производство, като основната дейност на дружеството към този период е именно продажбата на отгледани птици, видно от заключенията на назначените по делото експертизи. Установено е че от 22.04.2016 г. до 01.09.2016 г. са преминали две зареждания в обекта, като са доставени еднодневни патета 31 860 бр. и са продадени охранени патици 18 948 бр., както и че за реализиране на проекта, дружеството е сключило договори със ЗС С. К. С. и Ависпал ООД за доставка на отгледани патици със срок от 18.02.2017 г. до 31.03.2021 г., които поради спиране дейността на животновъдния обект, с отмененото разпореждане за спиране, не са изпълнени, а в последствие и прекратени. Установява се и, че ищецът е заплатил дължимите по договорите неустойки, чрез прихващане на насрещни вземания. С извършените плащания задължението на дружеството към ЗС С.С. и Ависпал ООД са били погасени изцяло, неустойките са отчетени като разход за съответния период и са намерили отражение както в счетоводството на ищеца, така и на съконтрахентите му, видно от заключенията на ССчЕ-зи. Не може да се наложи извода, че договорите с двете дружества са били сключени само за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са били желани от страните. Представените по делото фактури, ветеринарномедицински свидетелства и договори за доставка през 2016 г., в т.ч. и сключването на процесните договори, сочат на трайни търговски отношения със ЗС С.С. и Ависпал ООД. Наред с горното, достигнатият към 09.05.2016 г. капацитет по плана и функционирането на обекта, съгласно одобрения бизнес-план, сочат, че дружеството ищец е извършвало търговска дейност, свързана с отглеждането на патици и тяхната реализация основна негова дейност към този момент, съгласно заключението на ССчЕ и безспорно е обективирал намерение за изпълнение на поетите към ДФЗ ангажименти. Дружеството - ищец, непосредствено след издаване на разпореждането за спиране на обекта, е уведомило съконтрахентите си за невъзможността да изпълни договорите и тъй като страните не са договорили договорите да се считат за прекратени при такава хипотеза, непрекратяването им към този момент не може да се приеме за лична отговорност на дружеството. Изложеното по-горе е относимо и по отношение на договорената между страните неустойка, целяща обезпечаване на срочното и качествено изпълнение на договорите, като за същата е приложима и разпоредбата на чл. 309 от Търговския закон. От установеното се налага извода, че за дружеството е настъпило имуществено разместване, като същото е претърпяло реална загуба, изразяваща се в заплатените неустойки по двата договора. Претърпяната загуба представлява намаляване на имуществото му /обедняване/, като в същото се включват и вземанията от длъжници. Реално претърпяна вреда, представлява и разликата, в размер на 2 265 649,13 лв., между отчетената стойност на активи на дружеството /недвижимо имущество процесната птицеферма и движимо имущество съоръжения и машини в нея/ и сумата, за която същите са възложени в хода на изп. дело 135/2019 г. на ЧСИ 927. От доказателствата по делото се установява, че за изпълнение на одобрения бизнес-план, дружеството ищец е разчитало и на средства, отпуснати от Първа инвестиционна банка АД по сключения на 28.04.2016 г. договор за овърдрафт по разплащателна сметка за сумата от 650 000 лв., предназначени за текущи задължения. Поради непогасяване на дължимите по договора за овърдрафт задължения, договорът е станал предсрочно изискуем, като по образуваното изпълнително дело, на публична продан е продадено имуществото на дружеството процесната птицеферма, ведно с машините и съоръженията в нея. В тази връзка следва да се посочи че неправилно първоинстанционният съд приема, че публичната продан е проведена във връзка с неизпълнение на предишен договор за кредит, сключен с ПИБ АД. Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ е, че сключеният на 26.06.2015 г. договор за банков кредит е погасен чрез преводи на 23.12.2013 г. и 12.01.2016 г. и към 29.11.2016 г. задълженията по този кредит са били платени. Разликата между отчетната стойност на активи и сумата, за която същите са възложени в хода на изпълнителното дело, безспорно представлява реална вреда за дружеството. Последното не е могло да се ползва от реалната стойност на имуществото си, тъй като за погасяване на задълженията му, същото е продадено на по-ниска стойност, от което собственикът търпи загуби. В случая, ако собственикът бе продал имущественото си на свободния пазар, би могъл да реализира по-висока стойност от тази, на която същото е било продадено по изпълнителното дело. Претърпяна загуба представляват и заплатените лихви за забава по договора за овърдрафт. Заплащането на лихва върху просрочено задължение представлява реално претърпяна вреда, тъй като с платените лихви имуществото на дружеството намалява и е налице обедняване. Както бе посочено по-горе, на обезщетение подлежат настъпилите вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен административен акт и са непосредствена последица от него. Такава връзка е налице, когато вредите са нормално настъпваща последица от незаконосъобразния акт, т.е. логично негово следствие. Настоящият състав намира, че по отношение посочените по-горе реално претърпени вреди безспорно е налице такава причинно следствена връзка. Разпореждането за спиране дейността на обекта е препятствало ищцовото дружество да реализира приходи от продажба на отгледани патици и да покрива задълженията си към кредитори. Неизпълнението на основната стопанска дейност на дружеството за процесния период е пряка причина същото да не изпълни задълженията си по двата договора за доставка на птици и да дължи уговорената между търговци неустойка, както и до забава и пълна невъзможност да покрие задълженията си по договора за овърдрафт, в резултат на което имуществото му да бъде продадено на публична продан. По делото не се установява друга причина за невъзможността да се обслужва предоставения овърдрафт. В тази връзка необосновани и неподкрепени с доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че въпреки разпореждането за спиране, дружеството е реализирало печалби от други дейности /извън спрения от експлоатация обект/, с което до 30.06.2018 г. е покривало вноските по предоставения овърдрафт. Предвид изложените съображения, исковете за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи реално претърпени загуби, се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в претендираните от ищеца размери, а именно общо в размер на 4 213 007,78 лева. Доказана до размера от 908 802 лева се явява и претендираната пропусната полза, изразяваща се в нереализирана търговска печалба, съгласно бизнес плана за 2017 г. и 2018 г. Видно от приетите по делото заключения на СЗЕ и ССчЕ, е че обектът на дружеството е бил обезпечен с необходимите технологични изисквания, функционално надежден, гарантиращ успешно производство и бизнес плана е напълно изпълним; че дружеството е имало финансова /разполагал е с необходимите парични средства/, материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на Анекс от 29.03.2016 г., сключен с ДФЗ и на договорите от 13.05.2016 г. и от 17.05.2016 г. за доставка на отгледани птици, като по предоставените баланс и ОПР на дружеството за периода м.март м.ноември 2016 г. балансовото число не е отрицателна величина, както и че заложената печалба по бизнес-плана за периода 2017 г.-2018 г., в размер на 908 802 лв., е могла да бъде реализирана в пазарни условия. Следователно посочената печалба е реално осъществима, т.е. приходите, които дружеството е могло да реализира са обвързани от конкретни факти и обстоятелства, сочещи на сигурното им получаване. Установява се и причинната връзка между отмененото разпореждане за спиране на животновъдния обект и пропусната полза от нереализираната търговска печалба. Ако дейността на дружеството не бе спряна, няма данни за обективни пречки, които да препятстват увеличението на имуществото му с печалбата, заложена в одобрения от ДФЗ бизнес-план. Този извод не се променя и предвид сочените от ответника заповеди РД11-2279/03.11.2017 г. и РД11-2332/10.11.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Действително, с първата заповед се забранява населването с еднодневни водоплаващи птици в животновъдните обекти на Република България, но с втората заповед се дефинират редица изключения от тези забрани, при които населването е разрешено при спазване на определени условия. Поради това не може да се приеме, че заповедите въвеждат абсолютна забрана за населване и отглеждане на водоплаващи птици в Република България в периода след издаването им. По изложените съображения предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от нереализирана търговска печалба, съгласно бизнес плана за 2017 г. и 2018 г., като основателен, ще следва да бъде уважен в доказания размер от 908 802 лв., като в останалата част до пълния претендиран размер от 1 436 791,03 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Касационната жалба е неоснователна по отношение на претендираното обезщетение за пропуснати ползи от отказано от ДФЗ финансиране по заявление за подпомагане УИН 23/04/1/0/02200 от 07.12.2016 г., подадено от дружеството с обект на инвестицията Разширение на комплекс от птицеферми за отглеждане на патици с битово-административна сграда в размер на 950 987,16 лв. и за сумата от 4 458,94 лв., представляваща законна лихва върху платените на ПИБ лихви за забава по Договор за овърдрафт с ПИБ, за периода 01.01.2017 г. - 30.10.2020 г. Отказът за финансиране по проект 23//04/0.0.2200 по заповед 03-РД/2613/27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не може да се разглежда като последица от отмененото разпореждане, тъй като е издаден в самостоятелно административно производство с друг предмет, а и подадената срещу този отказ жалба е била отхвърлена от съда. Ето защо и претендираната сума не се явява пропусната полза, тъй като увеличаването на имуществото на дружеството не е било сигурно. Неоснователен е и искът за сумата от 4 458,94 лв., представляваща законна лихва върху платените на ПИБ лихви за забава по Договор за овърдрафт с ПИБ, за периода 01.01.2017 г. - 30.10.2020 г. Независимо, че заплащането на лихва върху просрочено задължение представлява реално претърпяна вреда, в търговския оборот не е допустимо върху тези лихви да се начисляват лихви за забава, тъй като се получава двойно олихвяване. Т.е. налице е забрана за заплащане на лихва върху лихвата. По изложените съображения искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от нереализирана търговска печалба, съгласно бизнес плана за 2017 г. и 2018 г. и искът за сумата от 4 458,94 лв., представляваща законна лихва върху платените на ПИБ лихви за забава по Договор за овърдрафт с ПИБ, за периода 01.01.2017 г. - 30.10.2020 г., като неоснователни правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд и в тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ на страните се дължат разноски. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, платено по адм.д. 7380/2022 г. по описа на ВАС. Същото не съответства на изискванията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, многократно надвишава изплатеното за първата инстанция адвокатско възнаграждение, при проведено едно съдебно заседание във ВАС и непредставяне на писмени доказателства, поради което същото ще следва да бъде определено в размер на 121 772 лв. минималния размер с ДДС, съгласно чл.7, ал.2, т.7 от действащата към момента на приключване на устните състезания Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения. Останалите заплатени от страните адвокатски възнаграждения са определени към действащите към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие минимални размери на адвокатските възнаграждения. След извършване на съответните аритметични изчисления и съразмерно на уважената част на исковете, на ищецът се дължат разноски в размер на 398 570,10 лева, а на ответникът в размер на 50 799,87 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,