Решение № 5638 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк. Георгиева, срещу решение 28270 от 27.12.2024 г., постановено по адм. дело 10505/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), В ЧАСТТА, с която е отменено негово решение 10405/03.10.2024 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на Т. А. А., гражданин на Сирия и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молба на сирийския гражданин за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не споделя изводите на първоинстанционния съд, че е извършил неправилна преценка на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Счита, че от приобщената към преписката справка, издадена от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС е установено, че свързаното с конфликта в Сирия насилие е спорадично, но в никакъв случай не може да се определи като безогледно. Сочи, че по делото е налично и копие на заповед УРИ 5392 ПОМ-1906/23.07.2024г. на СДВР-МВР за налагане на принудителна административна мярка Връщане до страната по произход , като подадената молба за международна закрила цели осуетяването на изпълнението на наложената мярка. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Хичовски, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. Ответникът Т. А. А., гражданин на Сирия чрез процесуалния си представител адв. Недков, в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, съответно да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Т. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 10405/03.10.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото е установено, че с молба до ДАБ, подадена чрез РПЦ София с вх. В-13-930/05.08.2024 г., лицето, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, роден на [дата]; вероизповедание [заличен текст]; семейно положение женен, е поискало предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю с Рег. УП6880/21.08.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Лицето е посочило, че има роднини двама братя в Нидерландия, а съпругата и двете му деца живеели гр. Измир, Република Турция. Напуснал Сирия през април 2024г. и пребивавал около три месеца в Турция, където подал молба за международна закрила, но получил отказ. В България преминал нелегално със стълба над оградата, след което в гр. София бил задържан от полицията. Заявил, че не е отбил военната си служба в сирийската армия и е напуснал Сирия, защото смята, че ще бъде мобилизиран принудително в страната му по произход. Посочил, че останалите му роднини продължавали да живеят в Сирия, защото не можели да оставят земята и домовете си, а той напуснал страната си по произход и искал да стигне до Нидерландия. Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не членувал в политическа партия или организация, не участвал във въоръжена групировка, не участвал в религиозни организации и не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в България, защото искал да се събере със семейството си. При тези данни, преценявайки, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а за да търси по-добър живот, председателят на ДАБ е издал атакуваното пред първата инстанция решение, с което е отказал да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С атакуваното пред касационната инстанция решение административният съд е отхвърлил жалбата на Т. А. А. срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която му е отказан статут на бежанец, но приемайки наличието на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е отменил процесния акт в частта, с която му е отказан хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца за международна закрила, в тази й част. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие в случая на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, който счита за некореспондиращ с данните от приложените по делото справки относно Сирийската арабска република, както и с общоизвестните факти за политическото и обществено положение в тази държава, настъпило след свалянето от власт в началото на м. декември 2024г. на президента Башар ал Асад. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, следва да е установено безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не са налице в доказателствената съвкупност, приобщена по делото. В противовес на възприетото от първоинстанционния съд, касационната инстанция счита за правилни изводите на административния орган за отсъствие на материалноправната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава (Справка с вх. ЦУ-1624 от 12.07.2024 г., Справка с вх. МД-02-124 от 12.12.2024 г. и Справка с вх. МД-02-200 от 08.04.2025г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС) не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, търсещият закрила ясно е заявил, че не желае да отбива военната си служба и не желае да служи в казарма. Причините, които е изтъкнал като основания за напускането на страната му по произход Сирия и стигане до Нидерландия, са такива от икономически характер и не обосновават законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. Данните по делото за личното положение на чужденеца категорично не сочат на тежки заплахи срещу живота или личността му. Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е и соченото от сирийския гражданин обстоятелство /по данни от протокола от проведеното с него интервю/, че негови роднини все още живеят в Сирия. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. Приетата в касационното производство справка от ДАБ с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г. показва, че цялостното положение в Сирия се нормализира след падането на режима на Башар ал-Асад. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) се посочва, че по данни на Комисариата към 3 април 2025 г. около 372 550 души са се завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. ВКБООН продължава да оказва подкрепа на разселените лица. В статия на BBC News от 9 март 2025 г. се посочва, че лидерът на Сирия Ахмед ал Шараа обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни. На 2 март 2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Президентството обявява "сформирането на комисия от експерти", включваща две жени, натоварена с изготвянето на "конституционната декларация, която регулира преходната фаза" в Сирия. Данните, съдържащи се в посочената справка с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната му част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут на търсещия закрила, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,