Решение № 123 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 512/2010 г.

Решение № 123 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 512/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. М. Б. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 30.11.2009 г. по гр. д. № 535/2009 г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. М. Б. иск за признаване за установено правото на наследниците на Х. М. М. да им бъде възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землищата на [населено място] и [населено място] по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С определение № 924/04.10.2010 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за доказателственото значение на извършените в емлячен регистър отбелязвания и за доказателственото значение на протокола на Т. -комисия по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен за нива с площ от 1.4 дка в м. "Л. ", землището на [населено място]; нива с площ от 6.7 дка в м. "Л. ", землището на [населено място]; лозе с площ от 4.5 дка в м. "Г. с. ", землището на [населено място]; нива от 1 дка в м. "М. ", землището на [населено място]; нива от 4 дка в м. "Х. а. д. ", землището на [населено място]; нива с площ от 1.8 дка в м. "Б. ", землището на [населено място] и нива с площ от 3 дка в м. "Б. ", землището на [населено място]. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че представените по делото препис-извлечение от емлячен регистър и протокол на Т. -комисия не установяват наследодателката да е притежавала заявените за възстановяване имоти към момента на одържавяването. Поддържа, че по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ тези писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на наследодателката, доколкото законодателят изрично е предвидил възможността правото на собственост да се установява по реда на този закон посредством тези доказателства. Ответниците по касационна жалба О. с. "З. "-гр. С. и [община] не изразяват становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: По реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ Х. М. Б. е предявила иск за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на Х. М. М.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представените по делото удостоверение за записани имоти на името на наследодателката в емлячен регистър /за имотите в м. "Л. ", "Г. с. ", "М. ", "Х. а. д. " и нива в м. "Б. " с площ от 1.8 дка/ и протокол на Т. -комисия за отчуждаване и причисляване към ДПФ на нива в м. "Х. "/част от м. "Б. "/ не представляват доказателства от категорията на тези, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, с които да се установи правото на собственост върху процесните имоти. По въпроса за доказателственото значение на препис-извлечението от емлячен регистър като писмено доказателство, съдържащо данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи в ТКЗС в производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика . В представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 1382/24.07.2007 г. на Б. районен съд по гр. д. № 1347/2007 г., решение № 1959/15.01.2008 г. по гр. д. № 1664/2007 г. на Б. районен съд и решение № 1109/11.07.2008 г. по гр. д. № 2955/2007 г. на Б. районен съд е прието, че извлечението от емлячен регистър за записани на името на наследодателя земеделски земи представлява годно доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Б. окръжен съд по поставения въпрос, на основание чл. 291 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение № 1382/24.07.2007 г. на Б. районен съд по гр. д. № 1347/2007 г., решение № 1959/15.01.2008 г. по гр. д. № 1664/2007 г. на Б. районен съд и решение № 1109/11.07.2008 г. по гр. д. № 2955/2007 г. на Б. районен съд като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи може да бъде възстановено само ако се установи, че лицето, което е заявило имотите за възстановяване или неговият наследодател са притежавали правото на собственост върху тези имоти преди образуване на ТКЗС или ДЗС. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ изрично предвижда, че принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи, включени в ТКЗС към патримониума на определено лице се доказва не само с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи и решения за оземляване, в това число по ЗТПС от 1946 г., но и с протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и други писмени доказателства. Принадлежността на правото на собственост с оглед нуждите на ЗСПЗЗ следователно е допустимо да бъде установена на първо място чрез доказателства, удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост посредством определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност /нотариални актове, делбени протоколи/. На второ място изрично е предвидено, че принадлежността на правото на собственост може да бъде установена и посредством съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота, извършени преди образуване на ТКЗС или които непосредствено предхождат внасянето на имота в ТКЗС и са съставени именно по този повод /емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента/, които създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост, което законодателят е счел за достатъчно с оглед характера на производството по възстановяване на собствеността. Законът допуска установяване правото на собственост и чрез извлечение от емлячен регистър, т. е. чрез отбелязване, удостоверяващо факта на деклариране на имота и записването му на името на определено лице независимо от момента на придобиване на собствеността и основанието за това, поради което следва да се приеме, че препис-извлечението от емлячен регистър е достатъчно доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота преди образуване на ТКЗС и ДЗС. В същия смисъл е и изразеното становище в решение № 474 от 05.10.2009 г. на ВКС, II ГО по гр. д. № 2997/2009 г. и в решение на ВКС, II ГО по гр. д. № 134/2009 г., решение № 67/05.07.2010 г. по гр. д. № 330/2009 г. на I ГО на ВКС и решение на ВКС, II ГО по гр. д. № 205/2009 г. постановени по реда на чл. 290-293 ГПК. По въпроса за доказателственото значение на протокола на Т. - комисия с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика. В представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 21/11.01.2008 г. по гр. д. № 1668/2007 г. на Б. районен съд е прието, че протоколът на Т. -комисия представлява годно доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Б. окръжен съд по поставения въпрос, на основание чл. 291 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение № 21/11.01.2008 г. на Б. районен съд по гр. д. № 1668/2007 г. като съображенията за това са следните: Както вече беше отбелязано, в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост към патримониума на наследодателя към момента на включването на имотите в ДПФ или тяхното коопериране е допустимо да бъде установена не само чрез доказателства, удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост посредством определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност /нотариални актове, делбени протоколи/, но и посредством съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота, извършени преди образуване на ТКЗС или които непосредствено предхождат внасянето на имота в ТКЗС и са съставени именно по този повод /емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента/, които създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост, което законодателят е счел за достатъчно с оглед характера на производството по възстановяване на собствеността. Извършената в протокола на Т. -комисията констатация, че правото на собственост върху описаните в този протокол земеделски земи принадлежи на определено лице и именно с оглед на това същите следва да бъдат причислени към ДПФ като изявление, изхождащо от държавен орган, който е оправомощен да извършва проверка за имоти, подлежащи на причисляване към ДПФ, представлява косвено доказателство за притежаването на собствеността, годно да установи наличието на тази предпоставка в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Още повече, че въз основа на извършената от Т. -комисията проверка тези земеделски земи са преминавали в собственост на държавата по предвидения в ЗТПС ред, т. е. тези протоколи установяват не само принадлежността на правото на собственост, но и факта на одържавяването на земеделските земи. В същия смисъл е и решение № 448/05.07.2010 г. по гр. д. № 1511/2009 г. на I ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: За да се приеме, че предявената по реда на чл. 11, ал. 2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна, по делото следва да бъде установено, че лицето, в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. В случая по делото е представено удостоверение № 713/28.11.2002 г., издадено от [община], че на името на наследодателката Х. М. в емлячен регистър, стр. 961,партида 957 са записани нива от 1.8 дка в м. Б., нива от 6.7 дка в м. Л., л. от 4.5 дка в м. Г. с., нива от 4 дка в м. Х. а. д., нива от 1 дка в м. М.. В представения по делото протокол № 13/18.08.1953 г. на Т. -комисия е посочено, че се отчуждава и причислява към ДПФ от Х. М. М. нива от 3 дка в м. "Х. ", за която местност от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че представлява част от м. "Б. ", какъвто имот е заявен за възстановяване в производството по настоящето дело. Емлячният регистър и протоколите на Т. - комисия за отчуждаване и причисляване към ДПФ на земеделски земи представляват писмени доказателства, годни да удостоверят факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. С оглед характера на тези доказателства и на обстоятелството, че в закона изрично е предвидено, че отбелязването в емлячния регистър е достатъчно за установяване на релевантния факт на принадлежност на правото на собственост в производството по възстановяване на собствеността, неправилно въззивният съд е приел, че същите не представляват доказателства от категорията на тези, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, с които да се установи правото на собственост върху процесните имоти. Посочените по-горе имоти не са заявявани за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и принадлежността на правото на собственост е установена чрез изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ доказателства, поради което неправилно въззивният съд е приел, че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която касационното обжалване е допуснато и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Х. М. М.. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение