Решение № 6007 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 478/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) срещу решение 944 от 13.02.2024г., постановено по адм. д. 7175/2022г. от Административен съд - София град. С него е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба от 10.01.2022г. на С. Т. Т. и преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът се позовава на разпоредбите от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), по силата на която твърди, че Комисията е задължена да се произнесе с изричен акт и поради това не може да формира мълчалив отказ. Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество, с което жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Т. Т. оспорва касационната жалба. Ответникът Електрохолд Продажби ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд - София град е било образувано по жалба на С. Т. против мълчалив отказ на КЕВР по искане с вх. Е-11ИН-00-65/10.01.2022 г. за отнемане на лицензиите на "ЧЕЗ Електро България" АД и ЧЕЗ Разпределение БГ АД,поради нарушения на Закона за енергетиката. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд - София град е приел, че е налице мълчалив отказ, отменил е същия и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е счел, че жалбата попада в хипотезата на чл. 142 от НЛДЕ и чл. 22 от ЗЕ, поради което в правомощията на КЕВР било да я разгледа и произнесе по нея. Непроизнасянето в срок според съда в случая води до формиран мълчалив отказ. Решението е недопустимо. Мълчалив отказ по искането на С. Т. за отнемане на лицензии на посочените дружества не може да бъде формиран. Действително, съгласно чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 от НЛДЕ, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между клиенти и доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон; като произнасянето в този случай следва да е изрично. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗЕ, правомощията на Комисията се свеждат до даване на задължителни указания по прилагането на закона. В настоящия случай обаче подаденото до Комисията искане за налагане на принудителни административни мерки не може да бъде квалифицирано като жалба по чл. 22 ЗЕ. Налагането на принудителни административни мерки, съгласно чл. 201 ЗЕ, е правомощие на КЕВР, което тя упражнява служебно, а не по искане на друг правен субект. Поради това искането на С. Т. в случая има характер на сигнал и не създава задължение за комисията за произнасяне с изричен акт, респективно по това искане не се формира мълчалив отказ. Това налага обезсилване на постановеното съдебно решение и прекратяване на съдебното производство. С определение 11980/05.12.2023г. по адм. д. 11080/2023г. Върховният административен съд е констатирал, че не е налице основанието за прекратяване на производството по чл.159, т.6 АПК, а не че производството е по принцип допустимо. Върховният административен съд се произнася само по конкретния предмет на делото, с който е сезиран. С оглед изхода на спора, искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. Предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че С. Т. следва на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати на КЕВР, както и на ответниците Електрохолд Продажби ЕАД и Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД разноски за касационната инстанция в размер на по 100 лв за всеки. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,