Решение № 9756 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15386/2018 г.

Решение № 9756 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15386/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Р. Пелтеков и А. Пелтекова и двамата от [населено място], общ. [община], обл. [област], чрез процесуалния им представител адв. Пешева, против решение № 2031 от 15.10.2018 г., постановено по административно дело № 1391/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 294 от 19.03.2018 г. на Кмета на Община Родопи, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Навес", находящ се в УПИ I – 420, кв. 31 по регулационния план на [населено място], община [община] и с което жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят неправилност на извода на съда, че се касае за строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като посочват, че се касае за стар асмалък, който е бил покрит отгоре с покривни плоскости. В тази връзка твърдят и неправилност на извода, че не се касае за търпим строеж и съответно за допуснати нарушения по прилагането на § 16 от ДР на ЗУТ. Твърдят и неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърдят допуснати такива в АУАН № 98 от 13.11.2017 г. относно описанието на навеса, който е посочен с различна форма в него, а според описанието на свидетелите същият не е такъв. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендират разноски. Ответникът кметът на Община Родопи, чрез процесуалния си представител адв. Недева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни, адресати на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, издадена от Кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на Р. Пелтеков и А. Пелтекова е наредено на да премахнат незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и съдържа предвидените в закона реквизити, като при здаването й са допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че е налице строеж, представляващ навес в югозападната част на УПИ, долепен до съществуваща дворна тоалетна и жилищна сграда на вътрешната регулационна линия с УПИ II – 421 с "Г - образна форма", с посочени размери, като в западната част на навеса след тоалетната е изградена кухненска ниша с поставена мивка и долни кухненски шкафове. Приел е, че от показанията на свидетелите се установява, че навеса е изграден от дърво, дървени греди, плоскости и е разположен върху циментова площадка, като покрива е направен от греди и покрит с ламарина. Приел е, че навеса е продължение на друго съществуващо и наредено за премахване допълващо застрояване в двора, а именно пристройка. Приел е и че спорният обект е строеж и не представлява преместваем обект, тъй като не отговаря на определението по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Приел е и че не се касае за слънцезащитно съоръжение, а е налице строеж, който като извършен без строителни книжа, подлежи на премахване като незаконен. Приел е, че поради противоречие относно годината на построяване на обекта, като част от свидетелите твърдят, че е построен към 1986 – 1987 г. на мястото на асмалък, а други твърдят, че е построен към 2011 – 2013 г., не е доказано, че спорният строеж е изграден преди 2001 г. и съответно не може да се приложи § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Посочил е обаче, че дори да се приеме, че е извършен преди 2001 г., то пак не е бил допустимо по действащите норми към момента на евентуалното му извършване по ЗТСУ, нито по ЗУТ, тъй като се касае за допълващо застрояване, което макар и да е долепено до сграда на основното застрояване, не спазва нормите за устройство досежно изискването да бъде покрита калканна стена в съседен имот при установяването, че спорният навес се намира на регулационната граница със съседния имот. Решението е правилно. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно и в съответствие със събраните доказателства съдът е приел, че безспорно е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В тази връзка от доказателствата по делото е установено, че на мястото на съществувал стар асмалък е изграден спорния навес, като същият не изпълнява функциите на слънцезащитно устройство или устройство тип пергола или подпори за увивни растения – асма предвид описанието му както в констативния акт, така и в оспорената заповед, както и съобразно показанията на разпитаните свидетели. Това е така, тъй като се установява от всички доказателства и писмените и гласните такива, че навесът е изграден от дървени греди, колони и покрив от рифелова ламарина върху циментова площадка. Като това описание съответства на понятието за строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не на преместваем обект, включително тъй като не изпълнява функциите на преместваемите обекти. Правилно съдът е приел и че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не се твърди и не се установява в имота да има друг навес, което да доведе до объркване в изпълнението на заповедта, както и поради това, че е описано точно и еднозначно местоположението на навеса. Правилен е извода на съда и за липса на предпоставките за приемането на същия за търпим строеж както по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, така и по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Относно годината на построяване настоящият състав намира, че същата е установено и това е периода между 2011 г. – 2013 г., като е установено, че навеса е изграден на мястото на съществуващ и построен през 80 – те години на 20 – ти век асмалък. Като този извод се потвърждава и от саморъчно написаното от жалбоподателя Пелтеков под констативния акт, че пристройката до която е долепен навеса и всичко друго е строено през 1984 г. с изключение на навеса, построен четири години преди съставянето на констативния акт от 2017 г. Т. е. с оглед годината на построяване не може да се приеме за търпим строеж. Въпреки това е правилен извода на съда, че дори да се приеме, че спорният навес е построен в по – ранен период, то същият не отговаря на правилата по устройство на територията, тъй като като допълващо застрояване е направен на регулационната линия без да е налице покрит калкан в съседния имот. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изход на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер и като доказано в размер на 600 лв. следва да бъде уважено. Съдът взе предвид възражение от процесуалния представител на касаторите от 21.06.2019 г., пристигнало по пощата, но видно от представеното платежно нареждане, с което община Родопи е заплатила на процесуалния се представител, в него е посочено, че е извършено плащане на адв. З. Недева за изготвяне на отговор по касационна жалба по решение № 2031 от 15.10, т. е оспореното в това производство, поради което настоящият състав приема, че е доказано извършване на разноски във връзка с настоящото производство от ответника по касация община Родопи. Искането на касаторите в тази връзка и предвид изхода на спора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,