Решение № 2240 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2010 г.

Решение № 2240 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бургас, против Решение № 946/27.07.2010 г., постановено по адм. д. № 633/2010 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБ). Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С оспореното решение АСБ е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Бургас, да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 70-В-58/24.02.2010 г. на "Венис Комерс" АД, София и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Недоволен от решението, кметът на община Бургас го обжалва. Доводите в касационната жалба са за неправилност на решението поради неговата необоснованост и противоречието му с материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли подадената първоначална жалба на "Венис Комерс" АД като неоснователна. Ответникът - "Венис Комерс" АД, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) възприе установената фактическа обстановка от АСБ. Тя не се оспорва от касатора, въпреки заявеният довод за необоснованост на решението. Последният не е конкретизиран, поради което ВАС не може да вземе становище по него. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 70-В-58/24.02.2010 г., "Венис Комерс" АД, София, декларирайки собствеността си върху недвижим имот с идентификатор 07079.620.7, находящ се в УПИ I и УПИ IV-10, кв. 1, по плана на к-с Братя Миладинови в Бургас, е поискало от кмета на община Бургас, да му бъде предоставен достъп до обществена информация с копия от документите по обявяването, одобряване и влизане в сила на подробния устройствен план. Молят да им бъдат върнати одобрените устройствени планове за ползването им при изработването на инвестиционния им проект. Молят да им бъде издадена и скица - извадка от действащия ПУП - ПРЗ на кв. Братя Миладинови. В срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, кметът не се е произнесъл по заявлението. Липсва разпореждане за удължаване на срока в хипотезите на чл. 30 и чл. 31 от ЗДОИ. С Протоколно определение № 1224/18.05.2010 г. по делото, АСБ е разделил производството по делото, като искането за издаване на скица, като административна услуга, е отделено от производството по повод жалбата против мълчаливия отказ на кмета. В мотивите на решението е прието, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до компетентния орган, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което същият е дължал изрично произнасяне по това заявление в предписаната в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ форма на акта, който следва да съдържа изрично изброените в закона реквизити. Следва също да изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискването на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. По тези съображения, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество с нарочно и мотивирано решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа им досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред първоинстанционния съд мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ, подлежащ на отмяна, както обосновано и законосъобразно е постановил съдът. Касаторът навежда доводи в касационната жалба, че поисканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което той не е задължен субект да предостави тази информация. Твърди също, че при яснота на искането за достъп до обществена информация, за него не съществува задължение да уведоми заявителя за това, а е обвързан от искането, което единствено следва да съобрази. Доводите са неоснователни. Тези аргументи са неотносими към формата на произнасяне по заявлението. Те касаят съществото на спора и биха били предмет на обсъждане само в случай, че представляват мотиви на изричен административен кат, постановен от административния орган. Мотивите дават възможност на контролната инстанция да прецени законосъобразността на отговора, а това е още по - наложително при отказ да се предостави исканата информация. Недопустимо е съдът да "гадае", по силата на кои съображения административният отказ е отказал мълчаливо да се произнесе по искането, както и да "допълва" волята на органа. При служебната проверка на решението на АСБ по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд като обосновано и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,