Решение № 12502 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2014 г.

Решение № 12502 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Боби Прес" ООД, гр. Бургас, представлявано от управителите му: Боян Иванов Стоянов и Борис Борисов Захариев, против Решение № 648/22.04.2014 г. по адм. дело № 286/2014 г. на Административен съд-Бургас, в частта му, с която е отменен: чл. 2, ал. 3, т. 2 изр. първо в частта "тютюневи изделия и дребно пакетирани стоки" и чл. 4, ал. 2, изр. първо в частта "обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2" от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на гр. Бургас, приета с решение на ОбС-Бургас по т. 12, Протокол № 43/09 от 14.12.2010 г.; изм. и доп. с решения на ОбС -Бургас, по т. 11, Протокол № 8/27 от 29.03.2012 г.; изм. и доп. с решения на ОбС - Бургас по т. 16, Протокол № 26/23.07.2013 г. и по т. 10, Протокол № 28/29.10.2013 г., както и в частта му, с която са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 7, ал. 1 - 7 от същата Наредба. Поддържа се искане за отмяна на решението в обжалваните му части, като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Общински съвет /ОбС/-гр. Бургас, редовно призован, не се представлява. Ответникът: Сдружение с нестопанска цел "Асоциация за защита на дребния и среден бизнес", гр. Бургас, чрез пълномощника му - Димитров и процесуален представител - адв. Чечов, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират за присъждане на разноски. Ответникът: "Крис-91" ЕООД, гр. Бургас, редовно призован, не се представлява. От същия, чрез адв. Овагемова, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът: кмета на община-Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени частично разпоредбите на чл. 2, ал. 3, т. 2 и чл. 4, ал. 2, изр. първо, по отношение на изразите "тютюневи изделия и дребно пакетирани стоки" за първата и "обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2" за втората, от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на гр. Бургас, приета с решение на ОбС-Бургас по т. 12, Протокол № 43/09 от 14.12.2010 г.; изм. и доп. с решения на ОбС -Бургас, по т. 11, Протокол № 8/27 от 29.03.2012 г.; изм. и доп. с решения на ОбС - Бургас по т. 16, Протокол № 26/23.07.2013 г. и по т. 10, Протокол № 28/29.10.2013 г., съдът е приел, че в тези им части оспорените разпоредби са незаконосъобразни, поради липса на мотиви, по чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗНА, от които да е видно причините, които налагат изменението им, а оттук и да бъде извършена преценка за законосъобразността им. Не е прието, че такива мотиви се съдържат в докладните записки на кмета на община-Бургас от 12.06.2013 г. и от 9.10.2013 г. до ОбС - Бургас за приемане на изменения в Наредбата, както и в писмените мотиви към проекта за изменение на наредбата, които да отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗНА. Спрямо отменения израз на чл. 4, ал. 2, изр. първо, е приел още, че противоречи на принципа за равнопоставеност между стопанските субекти, установен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и чл. 1, ал. 5 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, тъй като създава привилегировано положение на една категория такива субекти да поставят неограничен брой преместваеми обекти от вида на изключението по чл. 2, ал. 3, т. 2 на Наредбата, спрямо останалите такива, с разрешения за поставяне само на един преместваем обект. За да обяви за нищожна разпоредбата на чл. 7, ал. 1-7 от Наредбата, като цяло, съдът е приел, че същата е приета в противоречие с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 866/30.07.2009 г. по адм. дело № 1756/2008 г. на АС-Бургас, с което е отменена идентична по съдържание разпоредба от предходно действащата и вече отменена Наредба за преместваемите обекти и рекламната и информационна дейност на територията на община-Бургас. Поради това противоречие и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, оспорената разпоредба на чл. 7 от Наредбата е обявена за нищожна. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Обосновани и в съответствие с доказателствата по делото са изводите му, че оспорените разпоредби на чл. 2, ал. 3, т. 2, изр. първо в частта на израза "тютюневи изделия и дребно пакетирани стоки" и на чл. 4, ал. 2, изр. първо, в частта на израза "обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2" от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на гр. Бургас, приета с решение на ОбС-Бургас по т. 12, Протокол № 43/09 от 14.12.2010 г.; изм. и доп. с решения на ОбС -Бургас, по т. 11, Протокол № 8/27 от 29.03.2012 г.; изм. и доп. с решения на ОбС - Бургас по т. 16, Протокол № 26/23.07.2013 г. и по т. 10, Протокол № 28/29.10.2013 г., са незаконосъобразни, поради нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗНА, изискващ всеки проект за нормативен акт или за неговото изменение да има мотиви, съответно доклад, които да съдържат причините, въз основа на които се налага изменението на нормативния акт. В случая докладните записки на кмета на община-Бургас за изменение на действащата Наредба и мотивите към проекта действително не съдържат изложение за причините, които налагат изменението на процесните разпоредби в съответните им части, посочени по-горе. Настоящата инстанция не споделя оплакванията на касатора, че такива мотиви са налице, като цитираните от него изрази от докладните записки, са общи обосновки, които не установяват конкретните причини за измененията в процесните текстове от Наредбата. Правилни са и другите изводи на съда, че изменението на чл. 4, ал. 2, изр. първо от Наредбата, по отношение на израза "обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2", нарушава и принципа на равнопоставеност на стопанските субекти, установен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и чл. 1, ал. 5 от ЗОАРАКСД, тъй като създава необосновано привилегировано положение за поставяне на неограничен брой преместваеми обекти по чл. 2, ал. 3, т. 2 от Наредбата на лица, получили разрешения за поставяне на такива обекти, спрямо останалите стопански субекти, получили разрешения за поставяне на един преместваем обект, извън тези по чл. 2, ал. 3, т. 2 от Наредбата. При установеното противоречие на оспорените разпоредби с норми от по-висока степен, каквито са цитираните разпоредби от Конституцията на РБ, от ЗНА и ЗОАРАКСД, съдът правилно ги е отменил. Като правилно в тази част обжалваното решение, следва да се остави в сила. Решението е правилно и в обжалваната част от решението, с която е обявен за нищожен чл. 7, ал. 1-7 от Наредбата. В тази част съдът правилно е установил, че Наредбата противоречи на влязлото в сила Решение по адм. дело № 1756/2008 г. на Административен съд-Бургас, поради което и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК е нищожна. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че е налице идентичност по съдържание на оспорените текстове на чл. 7, ал. 1-7 от Наредбата, с отменените, на основание цитираното влязло в сила съдебно решение, текстове на чл. 5, ал. 4, изр. 3-6 от Наредбата за преместваемите обекти и рекламната и информационна дейност на територията на община-Бургас /отменена/. ОбС-Бургас е следвало да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 1756/2008 г. на АС-Бургас и да не пренася / което е всъщност пререшаване по същество/ отменените разпоредби в текста на чл. 7, ал. 1-7 от сега действащата Наредба. Влязлото в сила решение на съда е с конститутивен характер и има действие по отношение на всички - чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК. Оспорената разпореда на чл. 7 от Наредбата, представлява повторно издаден акт със същото съдържание като отменения, поради което е нищожна и не поражда правни последици. Нищожността е по силата на закона- чл. 177, ал. 2 от АПК. Като е установил тази нищожност, съдът е приложил правилно закона. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а решението, в обжалваните му части като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника - СНЦ "Асоциация за защита на дребния и средния бизнес", гр. Бургас, разноски за касационната инстанция в размер на 150 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие, на стр. 19. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение