Решение № 5787 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. (ОПНОИР) срещу Решение 472 от 03.02.2025 г. по адм. дело 791/2024 г. на Административен съд (АС) - Благоевград. С обжалваното решение съдът е отменил Решение Р01-4 от 15.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР, с което на Община Хаджидимово е определена финансова корекция, в размер на 100 % върху допустимите разходи по Договор 14 от 01.07.2019 г. сключен със Сдружение За по-добро бъдеще, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 6 от Постановление 160 на Министерски съвет от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160/2016) във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирано по т. 1, б. а) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г., счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Счита, първоинстанционното съдебно решение за недопустимо, поради разглеждане и произнасяне по жалба, подадена по недопустим ред. Аргументирайки се с разпоредбата на чл. 18а, ал. 3 АПК, сочи, че жалбата не е подадена при спазване на разпоредбите на Закона за електронното управление (ЗЕУ), тъй като е подадена чрез административния орган посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН), но ИСУН не е нито потребителски интерфейс или електронен адрес от информационната система за сигурно електронно връчване, нито интерфейс за автоматизиран обем на данни, не е и друг начин за подаване на електронни документи за сезиране на съд чрез подаване на жалби, определен с Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. Поради това счита, че е налице невалидно сезиране на съда и практически липса на подадена жалба. При условията на евентуалност, счита че от страна на първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно установен предмет на спора. Сочи, че фактът, че разходите върху които се определя и изпълнява финансовата корекция, са верифицирани и сертифицирани, не е пречка да бъде определена финансова корекция върху тях впоследствие. Счита за неправилни и нормативно необосновани изводите на съда, че цитираните решения за верификация са влезли в сила индивидуални административни актове и изменението им е допустимо само при условията и по реда на чл. 99 АПК, като твърди, че същите нямат и не могат да имат отношение към процесния акт, тъй като издаването му не е обусловено от тях и същите не са част от производството по издаване на решение за определяне на финансова корекция. Излагайки подробни доводи в полза на защитната си теза, сочи, че неправилно от страна на съда е възприето, че верифицирайки разхода, УО е счел, че няма нередност, тъй като нито има изрично изявление в тази насока, нито това е пречка да бъде определена финансова корекция, доколкото същата се изпълнява върху верифицираните вече разходи. Счита, че от наведените от първоинстанционният съд доводи, за прескачане от УО на процедурата по чл. 99 АПК, се установява, че съдът не прави разлика между решение за верификация и решение за определяне на финансова корекция, както и на факта, че двата вида актове се издават в резултат на две самостоятелни производства. Сочи, че разпоредбата на чл. 99 АПК, в настоящия случай е неприложима, тъй като не е налице хипотеза на възобновяване. Сочи, че противно на изводите на съда, решението за определяне на финансова корекция се издава за пръв път, поради което за издаването му не важат сроковете по чл. 102 АПК, предвид което и не е налице основание за отмяната му на това основание. Прави искане за обезсилване, алтернативно за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрисконсулт И. Божинов. Ответникът по касационната жалба Община Хаджидимово - изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови процесното съдебно решение съдът е приел от фактическа страна, следното: На 18.05.2018 г. между Община Хаджидимово (кандидат) и Детска градина Надежда, Общинско предприятие Чистота, озеленяване и благоустрояване, Сдружение Инициатива за Гоце Делчев и Хаджидимово и Сдружение М.О.С.Т. (партньори) е сключено споразумение във връзка с подготовката и изпълнението на проект Успешни мерки за интегриране на уязвими групи на територията на Община Хаджидимово, по процедура за директно предоставяне на БФП на Община Хаджидимово BG05M9OP001-2.018 Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване на достъпа до образование Компонент 1, финансиран по оперативни програми Развитие на човешките ресурси и Наука и образование за интелигентен растеж. В чл. 4, ал. 1 от споразумението е посочено, че отговорност пред УО за неизпълнение на някое от задълженията по споразумението се носи от кандидата. На 07.03.2019 г. между Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. (Управляващ орган на водещата програма), УО на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 (Управляващ орган) и Община Хаджидимово (Конкретен бенефициер) е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) за изпълнение на проект: "Успешни мерки за интегриране на уязвими групи на територията на община Хаджидимово", с партньори Общинско предприятие "Чистота, озеленяване и благоустрояване", Детска градина "Надежда", Сдружение "М. О. С. Т" и Сдружение "Инициатива за Гоце Делчев и Хаджидимово". В изпълнение на посочените АДПБФП и споразумение, са сключени следните договори: На 01.07.2019 г. между Сдружение "Инициатива за Гоце Делчев и Хаджидимово" - партньор по проекта и Сдружение "За по-добро бъдеще" е сключен и Договор 14 с предмет "Организиране и провеждане на мероприятия с обучителен и образователен характер", на стойност 20 208,33 лева без ДДС, съответно 24 250,00 лева с ДДС. На 25.07.2019 г., след проведена процедура за избор на изпълнител с публична покана (обявена на 01.07.2019 г.) с възложител Сдружение "Инициатива за Гоце Делчев и Хаджидимово", е сключен договор с предмет "Организиране и провеждане на мероприятия" с изпълнител "Ивентив" ЕООД, на стойност 38 975, 00 лв. без ДДС, съответно 46 770, 00 лв. с ДДС. На 21.02.2023 г. Община Хаджидимово е уведомена за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 07.03.2023 г. Община Хаджидимово е представила възражения. На 31.03.2023 г., с Решение 1002-43, ръководителят на УО на ОПНОИР, определя на Община Хаджидимово финансова корекция в размер на 100% върху допустимите разходи по Договор 14 от 01.07.2019 г. със Сдружение "За по-добро бъдеще", за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 5 ПМС 160 във връзка с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, квалифицирано по т. 2, б. а) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. С Решение 1371 от 20.07.2023 г., на АС Благоевград по адм. дело 440/2023 г. жалбата на Община Хаджидимово срещу Решение 1002-43 от 31.03.2023 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР е отхвърлена. С Решение 2099 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. дело 10378/2023 г. е отменено Решение 1371 от 20.07.2023 г., на Административен съд Благоевград по адм. дело 440/2023 г. и е отменено Решение 1002-43 от 31.03.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. На 25.03.2024 г. ръководителят на УО на ОПНОИР е уведомил Община Хаджидимово за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 05.04.2024 г. Общината е представила възражение. На 15.05.2024 г. с Решение Р01-4 на ръководителя на УО на ОПНОИР, на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, е определил на Община Хаджидимово финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по Договор 14 със Сдружение За по добро бъдеще, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 6 ПМС 160/2016 във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, квалифицирано по т. 1, б. а) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Излагайки подробно фактите по делото, съдът е приел, че акта е издаден при допуснати от страна на административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че нарушението на чл. 2, ал. 6 ПМС 160/2016 във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, твърдяно за осъществено от Община Хаджидимово е установено след верифициране, плащане и сертифициране на разходи по засегнатия договор с избраното за изпълнител сдружение. Първоинстанционният съд е приел, че разходите в размер на 24 250, 00 лв., представляващи и размера на определената финансова корекция, са верифицирани и платени от административния орган с Решение 1002-42 от 09.02.2021 г. за сумата от 12 125, 00 лв. и с Решение 1002-58 от 15.03.2022 г. за сумата от 12 125, 00 лв., като според съда, със същите УО е приел, липса на нарушение и на нередност, верифицирайки процесните разходи. Счел е, че с издаденото решениe, с което на Община Хаджидимово е определена финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по засегнатия договор, а именно на стойност от 24 250, 00 лв., на практика административният орган е издал един нов административен акт, противоречащ на предходно постановените решения за верификация на разходи, без да спази съответната процедура по реда на чл. 99, т. 1 -7 АПК за възобновяване на производствата по издаване на административен акт. Въз основа на горното съдът е приел акта за незаконосъобразен и го е отменил. Решението е неправилно. Касаторът счита обжалваното съдебно решение за недопустимо. За да бъде едно съдебно решение недопустимо е необходимо да е постановено при липса на процесуални предпоставки за допустимост на производството и при наличие на процесуални пречки. Процесното решение е постановено по допустимо оспорване, доколкото между страните не е спорно, че жалбата на Община Хаджидимово е подадена в законоустановения срок, като същата е достигнала до знанието на ръководителя на УО. Не се спори, че е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което постановеното съдебното решение на първоинстанционния съд е допустим съдебен акт. С оглед на това твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Противно на изводите на съда, следва да се посочи, че в ЗУСЕФСУ са регламентирани два независими режима единият, относно верифицирането (одобряването) на извършените разходи по изпълнението на проекта, като се преценява тяхната допустимост с оглед на съответствието им с нормативно регламентираните условия, и другият - относно финансовите корекции за нередности. Това са два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства, от което следва, че няма пречка, след като средствата по проекта са верифицирани, в отделно производство, както е в настоящия случай, от страна на административния орган да бъде определена финансова корекция. Процедурата по извършването й е регламентирана в чл. 75 ЗУСЕФСУ, като може да се осъществи от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, а след окончателното плащане по проекта и като публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предвид изложеното, с решението на първоинстанционния съд неправилно е прието, че при постановяване на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като е приел, че е налице основание за отмяна на административния акт поради допуснати от УО нарушения на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд не е изложил правни изводи по съществото на спора, относно законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, което представлява съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. По силата на чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като в неговите мотиви не се съдържат правни изводи по отношение на преценката на съда относно приетото за осъществено от органа нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Първоинстанционният съд не е изложил и правни изводи дали нередността правилно е квалифицирана по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Поради това направеният в решението краен извод за незаконосъобразност на административния акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 6 ПМС 160/2016 във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, водещо до определяне на финансова корекция, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Отмяната на процесния административен акт, при липса на обосновани правни изводи на съда досежно посоченото от административния орган основание за определяне на финансова корекция, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, като бъдат изложени мотиви налице ли е посоченото от управляващия орган нарушение, правилно ли е квалифицирано то по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и законосъобразно ли е определен размерът на финансовата корекция. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение