Решение № 1171 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Вим груп ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Добревски, против Решение 1239 от 27.02.2023г., постановено по административно дело 5065/2021г. по описа на Административен съд София град, с което по жалбата на Националното ловно рибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците в България /НЛРС - СЛРБ/ е отменено Разрешение за строеж 4 от 14.01.2021г., издадено от Главния архитект на Район Средец на Столична община за строеж Преустройство на ресторантско част на подземен етаж за обособяване на самостоятелен обект пакетажно на хранителни продукти, находящо се в УПИ IХ - 90, кв. 392 по плана на м. Зони Г Център на гр. София, с адрес [улица] възложител жалбоподателя. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, подадена от субект, за който не е налице правен интерес от оспорване на разрешението за строеж. В тази връзка се излагат съображения за това, че жалбоподателят в първата инстанция НЛРС СЛРБ не е доказал наличието на качество на собственик или носител на ограничени вещни права върху имот, засегнат от оспореното разрешение за строеж, като в тази връзка не е доказал, че има качеството на лице по чл. 149 ал. 2 ЗУТ в някоя от описаните в него хипотези, при която е признато право на оспорване на разрешение за строеж. Излага съображения и за неправилност на извода на съда, че в случая е приложим чл. 131 ЗУТ, съответно за определяне на качеството на заинтересовано лице на жалбоподателя в първата инстанция в тези хипотези. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди в тази връзка, че е необоснован и в противоречие със закона изводът на съда, че оспореното РС е издадено в процедурата по чл. 150 ЗУТ за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ и съответно липсата на една част от изискващите се елементи одобрен регулационен план, прави РС незаконосъобразно. В тази връзка посочва, че не е заявявано и не е стартирало производство за одобряване на КПИИ, а само за издаване на РС за вътрешно преустройство. В тази връзка твърди, че по реда на реституционното производство на праводателите му са възстановени обект, включително изба 9, за която от СТЕ се установява, че изцяло съответства и попада в рамките на издаденото РС и предвиденото с него преустройство. Навежда съображения и че съдът не е изследва и не е събрал относимите към спора доказателства относно установяването на наличието на собственически права или ограничени вещни права у жалбоподателя в първата инстанция с оглед установяване на правния интерес му интерес, не е изяснил въпроса дали са налице такива права относно т.нар подземна улица, дали същата е съществуваща и предвидена за запазване по действащия към момента план. Навежда съображения, че тя е отбелязана само на една графична част към заповед 107 от 1979г., с която е одобрен регулационен и застроителен план за изграждане на ресторант Хавана, но самата улица е отбелязана на една графична част към тази заповед, която обаче не е установено дали е била одобрена. Посочва освен това, че жалбоподателя пред първата инстанция представя като доказателство за правен интерес само издадено пред 1981г. разрешение за строеж за обръщало, като първи етап на строителство, но не и доказателства за учредени права във връзка с обръщалото, а още по малко с подземна улица. Навежда съображения и за неправилност и необоснованост на извода на съда, че с разрешеното строителство се засягат кабели на електропреносната мрежа. По тези съображения иска оспореното решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, а алтернативно иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля оспорването на РС. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на район Средец на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Националното ловно рибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците в България, чрез процесуалните си представители адв. Еленков и адв. Ангелова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като навежда съображения, че има правен интерес от оспорване на РС съгласно чл. 149 ал. 2 т. 4 ЗУТ, както и навежда съображения за законосъобразност на извода на съда за наличие на основания за отмяна на оспореното разрешение за строеж. Претендират разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че процесното разрешение за строеж стъпва върху депозиран инвестиционен проект на основание чл. 142 ал. 2, чл. 150 и чл. 148 ал. 2 и ал. 4 ЗУТ по заявления с дати 12.12.2019г. и 17.12.2019г. /л. 37 от делото/. Поради това е приел, че в случая е заявено и процесното разрешение за строеж следва да бъде разгледано относно предпоставките за законосъобразност на посочените в него основания, а именно като комплексен проект за инвестиционна инициатива. Посочиле, че при КПИИ кръгът на заинтересованите лица е определен по чл. 131 ЗУТ, който е по широк от този по чл. 149 ал. 2 ЗУТ. Посочил е, че не е спорно, че обект подземна улица, водеща до обръщало, за което е издадено РС на жалбоподателя през 1981г., не съществува в действащите регулационни планове, както и в кадастралната карта, така и не е налице специализирана карта или транспортно комуникационен план към действащия ПУП, по който да е отразена или предвидена. Посочил е, че именно тази т.нар подземна улица попада в обема на собственост на Вим груп ООД по представения нотариален акт от 2015г., а именно в мазе 9 с площ от 113 кв.м. Посочил е, че за да бъде основа на разработка за процедура по чл. 150 ЗУТ, следва да е налице разработка за изменение на действащ регулационен и застроителен план, както и инвестиционен проект. Приел е, че в случая липсва първата предпоставка за позоваването на чл. 150 ЗУТ, а именно да е процедирано изменение на ПУП, тъй като подземната улица/транспортен достъп не е била нанесена в действащ регулационен и застроителен план. Приел е, че жалбоподателят в първата инстанция е заинтересовано лице от оспорването на основание чл. 150 ал. 3 ЗУТ, препращащ към чл. 131 ЗУТ относно кръга на заинтересованите лица от оспорване на КПИИ, който кръг е по широк от регламентираният в чл. 149 ал. 2 ЗУТ. Приел е, че предвид това, че с оспореният проект следва да се урегулира част от имот т.нар. транспортен достъп, както и да се промени предназначението на тази част от имота, който е съседен на имота на жалбоподателя в първата инстанция, то същият е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Приел е, че оспореното разрешение за строеж е издадено при условията на комплексен проект за инвестиционна инициатива, за който съобразно чл. 150 ЗУТ се изисква наличието на две части, а именно проект за подробен устройствен план и инвестиционен проект, въз основа на който се издава разрешение за строеж. Приел е, че в случая не са налице тези предпоставки, тъй като липсва въобще първата такава, а именно не е налице необходимото изменение на действащия подробен устройствен план чрез нанасяне на обекта, подземна улица, върху който е проектиран инвестиционния проект. Приел е, че това е съществено нарушение, поради формалната липса на тази част от документацията при процедиране по чл. 150 ЗУТ, което пък е приел, че води до несъответствие между фактическите основания и правните основания за издаване на разрешението за строеж. Приел е и че с разрешението за строеж се разрешава преустройство на съществуващ обект, но от инвестиционния проект е приел, че разрешеното не е в обема на реално съществуващ до сега обект, а включва и пристрояване. Посочил е, че макар и така предвиденото да попада в обема на собственост на Вим груп ООД съобразно представения нотариален акт за собственост /в рамките на мазе 9/, но то представлява пристрояване, а не част от съществуващия вече обем. Приел е по тези съображения незаконосъобразност на разрешението за строеж и го е отменил. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Необоснован и в противоречие със събраните по делото доказателства е извода на съда, че в случая се касае за проведено производство по чл. 150 ЗУТ, а именно за одобряване но комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/. На първо място в оспореното разрешение за строеж 4 от 14.01.2020г. никъде като правно основание не е посочен чл. 150 ЗУТ, а напротив посоченото е, че се разрешава строеж преустройство на ресторантска част на подземен етаж за обособяване на самостоятелен обект пакетажно за хранителни продукти на основание чл. 148 ал. 2 и 4 ЗУТ. Не е налице позоваване на чл. 150 ЗУТ и в подаденото заявление за издаване на разрешение за строеж от 12.12.2019г. и 17.12.2019г. /стр. 36 и 37 от първоинстанционното дело/, както и в представения инвестиционен проект към него. Не е налице позоваване на разпоредбата за КПИИ и в разглеждането на проекта и даване на положително становище да се одобри и по протокол 1 от 07.01.2020г. на РЕСУТ /стр. 19 20 от първоинстанционното дело/. Напротив в протокола на РЕСУТ е посочено, че проектът се разглежда във връзка с постъпило разпореждане 309278 от 20.12.2019г. от Софийски районен съд /СРС/ по гр.д. 21495/2017г. с указание проектът да бъде одобрен или да бъде даден мотивиран отказ на основание чл. 203 ЗУТ. Т.е. от доказателствата се установява, че във всички случаи не се касае за производство по чл. 150 ЗУТ, нито е поискано, нито е одобряван комплексен проект за инвестиционна инициатива. В тази връзка произнасяйки се в производство по чл. 150 ЗУТ, без въобще да има инициирано такова и без да е издаден акт в такова производство, съдът се е произнесъл извън предмета на спора, което представлява нарушение от категорията на съществените. В тази връзка съдът неправилно е определил и разгледал въпроса за допустимост на жалбата на плоскостта на чл. 131 ЗУТ, който в случая е неприложим, съобразно изложеното по горе. Съдът не е разгледал допустимостта на оспорването спрямо приложимата разпоредба на чл. 149 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, не е и събрал относими доказателства за това, предвид очертаните в тази разпоредба предпоставки, дали жалбоподателят в първата инстанция се явява заинтересовано лице от оспорването. При постановяване на оспореното решение съдът не е разгледал и оспорения акт съобразно приложимите разпоредби на чл. 148 ЗУТ и не е извършил проверка с оглед релевантните факти. Не е събрал и относимите в производството доказателства. Предвид цитирания протокол от 07.01.2020г. на РЕСУТ е налице индиция, че оспореното разрешение за строеж и инвестиционния проект, на който се основава, е издадено в производство по инициирана съдебна делба, т.е. в производство в случая по чл. 203 ЗУТ, за което има специални правила. Доказателства в насока дали се касае за издаване на разрешение за строеж в производство по съдебна делба не са събрани, а именно не е установено дали е образувано гр.д. 21495/2017г. на СРС, 63 състав и отнася ли се за спорния обект, съответно дали разрешението за строеж е издадено в рамките на такова производство и ако е налице ли са предпоставките по специалните разпоредби на ЗУТ чл. 203 за одобряването на инвестиционния проект и издаването на разрешението за строеж. Съдът при постановяване на решението не е събрал и доказателства във връзка с това дали действително е налице преустройство на помещения, част от съществуваща ресторантска част на подземно ниво, с обособяването на пакетажното помещение, като не са събрани такива, включително с използване на специални знания, при съпоставка на представените по делото одобрени проекти от СО ДАГ с дата от 13.01.2006г. за ресторанта с проектите за преустройство. Съдът е приел, че съобразно документите за собственост т.нар. подземна улица /която не съществува в нито един устройствен план регулационен, застроителен или специализиран/, попада в рамките на собствеността на Вим груп по нотариален акт от 2015г., а именно попада в рамките на мазе 9 с площ от 113 кв.м., но не е установил тази площ дали е била включена в рамките на ресторанта по предходни проекти. С оспореното решение съдът се е произнесъл не съобразно представените доказателства и оспорения акт, а е изложил съображения, според виждането му, как следва в бъдеще да се процедира спрямо обектите с евентуалното им бъдещо включване в подробните устройствени планове, което обаче не е предмет на съдебното административно производство, в което се извършва контрол за законосъобразност на издадените актове, съобразно изразената воля на административния орган. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказателствения материал, като за изясняване на спорните въпроси събирането на писмени доказателства е недостатъчно, съответно настоящият състав не може да се произнесе по спора по същество. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на АССГ. При новото произнасяне съдът следва да изясни на първо място допустимостта на оспорването и наличието на правен интерес у жалбоподателя Националното ловно рибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците в България по приложимите разпоредби на чл. 149 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, включително като укаже представянето на доказателства за права във връзка с изискванията на посочената разпоредба. При новото разглеждане съдът следва да установи и да събере относимите доказателства, включително с използването на специални знания, относно това в рамките на какво производство е издадено оспореното разрешение за строеж, а именно дали в производство по съдебна делба по чл. 203 ЗУТ във връзка с гр.д. 21495/2017г. на СРС, или само в производство по чл. 148 ЗУТ и съобразно тези установявания и предмета на разрешението за строеж да се произнесе в рамките на предмета на производството. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд, при новото разглеждане на делото, предвид разпоредбата на чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,