Решение № 15595 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2020 г.

Решение № 15595 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Георгиев от [населено място] чрез адвокат Георгиева против Решение № 407/10.03.2020 г. по адм. дело № 399/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № Р-02000218001278-091"001/6.11.2018 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Н. Желева на длъжност началник-сектор "Ревизии" - възложил ревизията, и Д. Златарова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас - ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение № 11/28.01.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения РА или евентуално връщане на делото за разглеждането му от нов състав на съда. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, не се явява и не представя становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата като процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, с който на ревизираното местно физическо лице са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по реда на ЗДДФЛ, определени на основание чл. 17 във вр. с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, в размер на 18 394, 27 лв., за периодите от 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г., с дължима лихва върху тях в размер на 12 530, 02 лв. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу РА. Първоинстанционният съд е преценил, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното производство, съдът е приел, че органите по приходите са доказали фактите, даващи основание да се счете, че изводите на ревизиращия орган за приход през 2011 г. в размер на 96 604, 96 евро (левова равностойност 188 942, 88 лева), който представлява доход от неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, са правилни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Настоящият касационен състав счита за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател относно реда за провеждане на ревизионното производство. Доколкото в хода на ревизията не е прието за доказан твърдения заем от [гражданство] и не е установено друго действително правоотношение като източник на паричните средства, с които ревизираното лице е извършил съответните разходи, органите по приходите са приели, че тези суми се явяват доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който следва да бъде обложен с данък общ доход по чл. 48, ал. 1 от закона. При ревизията при особени случаи - чл. 122, ал. 1 и сл. ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, визирани в т. 1-8. Текстът предоставя на органа по приходите право на преценка дали да проведе ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК или по общия ред, дори когато са налице обстоятелствата по т. 1-8. В случая, данъчната основа е безспорно установена на база декларирани доходи и реализирани разходи, при което не се налага установяване на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и съответно на така определена база за облагане по разпоредбите на материалния закон, а е допустима ревизия по общия ред, каквато е извършена, при която са обложени установената разлика за съответната данъчна година, а разликата е квалифицирана като доход на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. В смисъл, че това е допустимо, е съдебната практика на ВАС - Решение № 14223 от 22.11.2017 г. на ВАС, първо отделение, по адм. д. № 4046/2017 г., Решение № 17277/19.12.2013 г., по адм. д. № 5151/13 г., Решение № 14223 от 22.11.2017 г, по адм. д. № 4046/17 г. на ВАС, първо отделение, Решение № 1910 от 13.02.2018 г. по адм. д. № 4183/2017 г. на ВАС, осмо отделение и др. Така правилно е приел и първоинстанционният съд, което прави неоснователно касационното оплакване за неотчитане на съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на РА, като самостоятелно основание за отмяната му. /Допълнителни доводи в този смисъл са изложени подробно в Решение № 15097/7.12.2020 по адм. дело № 6462/2020 г. / Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в разместване на доказателствената тежест в процеса. След като производството не е по чл. 122 от ДОПК, разпределението на доказателствената тежест е при общите правила на доказване. В тежест на органите по приходите е да установят, че фактите, въз основа на които е издаден ревизионния акт са се осъществили така, както се твърди в него. Такова доказване е проведено, доколкото е установено получената от С. Георгиев сума. Твърденията на ревизираното лице относно произхода на тази сума следва да бъдат доказвани от него. За да потвърди РА, правилно съдът е отхвърлил като недоказани твърденията за предоставен заем от [гражданство] А. Бульйгин, а впоследствие и от дружеството от "Скарс" ЕАД. Като допълнителен аргумент освен изложеното от първоинстанционния съд, което настоящата инстанция споделя и към които мотиви препраща, е и обстоятелството, че по делото не са представени никакви доказателства за връщането на тези суми на лицата, сочени като заемодатели. Не се споделя от настоящата инстанция твърдението, че чрез подписания договор за заем със "Скарс" ЕАД се доказва, че процесната сума е постъпила в патримониума на дружеството като част от продажната цена на апартамент. Това твърдение не се подкрепя от насрещната проверка на дружеството, няма осчетоводяване на сумата като предоставяне на заемни средства, няма осчетоводено вземане от ревизираното лице в определен размер. Няма доказателства и в подкрепа на твърдението, че процесната сума е предадена на "Скарс" ЕАД за извършени и фактурирани ремонтно-довършителни работи и обзавеждане в полза на А. Бульйгин – например актове за СМР или други доказателства. Органите на приходите са извършили подробен анализ на представените счетоводни и други документи и са стигнали до обоснован извод, че същите не удостоверяват твърдените от ревизираното лице факти. Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че изложените в жалбата оплаквания се явяват изцяло неоснователни. Извършената от съда проверка на ревизионния акт е в съответствие с чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Преценени са цялостно доказателствата по делото, възраженията на жалбоподателя, изяснени са релевантните факти и обстоятелства по спора. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,