Решение № 3288 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2024 г.

Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от Р. Б. М. от [населено място], община Радомир, за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение 3935 от 02.04.2024 год., постановено по адм. д. 5438/2023 г. по описа на Върховен административен съд. В искането е посочено основанието за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 239, т. 1 от АПК, вр. с чл. 238, ал. 1 от АПК, с оглед наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от съществено значение за делото. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено. Искателят Р. Б. М., редовно призован, не се явява. Ответната страна изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, гр. София, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се явява процесуалния представител юрисконсулт Д. Христова, който изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Поддържа изложените съображения в постъпилия по делото писмен отговор на искането, като счита, че не са налице основанията за отмяна на решението на посоченото от молителя основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Счита, че соченото от молителя обстоятелство за нарушение относно разпределението на делото на съдията докладчик не обуславя основание за отмяна на посоченото в искането основание. По подробно изложените съображения моли съда да постанови решение с което да отхвърли искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение 3935 от 02.04.2024 год., постановено по адм. д. 5438/2023 г. по описа на Върховен административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК е обезсилено решение 399/08.03.2023г. по адм. дело 46/2022г. по описа на Административния съд Благоевград в частта, в която са отхвърлени предявените от Р. Б. М. срещу Агенцията по заетостта евентуално съединени искове за сумата 29 959, 80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и за сумата, възлизаща на 20% от 42 799,72 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност за реализация на пазара на труда, претърпени в периода 02.01.2012г. - 02.01.2015г. вследствие на извършено от органи и длъжностни лица на Агенцията по заетостта достатъчно съществено нарушение на чл. 20 и чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното изплащане. С решението, съдът е оставил без разглеждане предявените от Р. Б. М. срещу Агенцията по заетостта евентуално съединени искове за сумата 29 959,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, и за сумата, възлизаща на 20% от 42 799,72 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност за реализация на пазара на труда, претърпени в периода 02.01.2012г. - 02.01.2015г. вследствие извършено от органи и длъжностни лица на Агенцията по заетостта достатъчно съществено нарушение на чл. 20 и чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз, ведно със законната лихва от 03.11.2016г. до окончателното изплащане, и производството по делото в тази част е прекратено. В останалата част, Върховният административен съд е оставил в сила решение 399/08.03.2023г. по адм. дело 46/2022г. по описа на Административния съд Благоевград. Решението, предмет на настоящото производство е окончателно. Молителят сочи, че при разпределение на делото на съдията докладчик е допуснато нарушение на правилата за случайно разпределение на делата във Върховния административен съд, което не е било известно на настоящия искател, поради което представлява нови обстоятелство по смисъла на цитирания по-горе законов текст на чл. 239, т. 1 от АПК. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. В молбата на Р. Б. М. се сочи, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Твърденията на молителят за допуснато нарушение при случайното разпределение на делата при което е определен съдията докладчик не представлява нито "ново обстоятелство" нито "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Недопустимо с така наведеното твърдение в извънредното производство по отмяна страната да се прави опит за извършване на преценка за валидността на решението. Доводите за неправилното обсъждане на наведените твърдения в касационната жалба от тричленния състав на Върховния административен съд, постановил решението, предмет на настоящото производство, не могат да бъдат разглеждани в настоящото съдебно производство, защото не представляват основания за отмяна. В този смисъл твърдяното от искателят, че е налице открито ново писмено доказателство/ново обстоятелство не може да се приеме като такова, и не може да бъде основание за исканата отмяна. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 249 от АПК и своевременно направеното от ответната страна по делото искане за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, съдът намира същото за основателно и следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав