Решение № 15573 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10793/2009 г.

Решение № 15573 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10793/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Петров Чемширов, Жоржета Младенова Копринкова-Чемширова, Даниела Петрова Чемширова-Грудева и Валентин Димов Грудев, от гр. Стара Загора, срещу решение № 184/15.06.2009 г. по адм. д. № 113/2009 г. на Административен съд гр. Стара Загора. Считат обжалваното решение за неправилно и претендират отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № РД-25-14/07.01.2009 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ им е наредил да премахнат лека ажурна метална врата, поставена в УПИ IV-3508, 3509, в кв. 66, тъй като същата ограничава достъпа до западната част на дворното място, в което съществува жилищна сграда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оградата не отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 1 ЗУТ, тъй като не е поставена на регулационната линия-улична или вътрешна, а през самото дворно място, разделяйки го на две. Поради това заповедта е материалнозаконосъобразна. Така постановеното решение е неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. В този аспект съдът изобщо не е установил релевантните за приложението на нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ факти. В нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ изчерпателно са изброени обектите, които подлежат на премахване в случай, че са неподходящи по местоположение, разположение и вид. В конкретния случай няма изобщо фактическа обосновка дали оградата е неподходящия по местоположение и разположение, тоест изобщо съдът не е изследвал какви са фактическите обстоятелства, за да може да се приложи спрямо тях приетата като правно основание от административния оран норма на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Касационната инстанция обаче е инстанция по прилагане на правото. Тя се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти. Касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество. При новото разглеждане на делото първата инстанция следва да установи дали оспорената заповед е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма- чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение