Решение № 6204 от 23.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кадиев и Кадиев АД против решение 5305/02.09.2021 г., постановено по адм. дело 2552/2018 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение Ж-396/29.05.2018г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и е осъдено да заплати разноски по делото в общ размер на 400 лв. Излага доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител юрк. Ненков, в съдебно заседание, изразява становище за правилност на обжалваното решение, поради което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Ответната страна ЧЕЗ Разпределение България АД, чрез процесуалния си представител юрк. Берков, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение, поради което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Споделя изводите на първоинстационния съд, че в случай на неизпълнение на договор за присъединяване от страна на касатора, за оператора на електроразпределителната мрежа не е възникнало задължение за осигуряване на границата на собственост, мощност 400 KW. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Кадиев и Кадиев АД против Решение Ж-396/29.05.2018г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Производството пред КЕВР е образувано по жалба на дружеството срещу отказ на ЧЕЗ Разпределение България АД да издаде писмено становище относно присъединяване на новоизграден обект Пристройка към съществуваща фабрика за дървена дограма и дюбели, находящ се в гр. София, ул. Йордан Хаджиконстантинов - Джинот 97 А в УПИ II - 800, кв. 73, район Надежда. Сключен е договор 1194/30.08.2004 г. сключен между ЕТ Видира-П. Петров /праводател на Кадиев и Кадиев АД/ и Електроразпределение Столично ЕАД /праводател на ЧЕЗ Разпределение България АД/ за присъединяване към електроразпределителната мрежа за обект: Фабрика за дървена дограма, находят се в гр. София, ул. Йордан Хаджиконстантинов Джинот, 97А в УПИ II 800, кв.73, район Надежда. Съгласно последния, присъединяваното лице се задължава да извърши необходимите строителни и монтажни работи за изграждане на съоръженията и да прехвърли същите на електроразпределителното дружество. Присъединяваното лице дължи цена за присъединяване, определена съгласно Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия, като същата се прихваща еднократно от стойността на съоръженията за присъединяване. Уговорени са договорни клаузи за прекратяване, а именно, че същият се прекратява след сключване на договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване на обекта на клиента. В хода на първоинстанционното производство от страна на жалбоподателя е оспорена истинността на подписа на представляващия дружеството, фигуриращ в цитирания договор. Съдът аргументирано е посочил, че оспорването на частни документи няма обвързваща доказателствена сила, предвид което не е открил производство по чл. 193 и сл. от ГПК. Ал. 3 на същия предвижда, че тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Оспореният частен документ освен от ответника е представен и от дружеството с депозиране на жалбата. Жалбоподателя, настоящ касатор е оспорил истинността и на подписа фигуриращ в молба от ЕТ Видира-П. Петров за изкупуване на изградени съоръжения. От същата молба, дружеството следва да черпи права, а именно с нея се инициира съгласуване условията за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа, средно напрежение, в резултат на което страните биха сключили предварителен договор за присъединяване. Предвиденото съгласуване има за цел да информира енергийното дружеството за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект. От страна на ЧЕЗ Разпределение България АД са представени приемо-предавателни протоколи, писмо с което се приканва инвеститора на съоръжения изградени по договора за присъвединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗЕ към електроразпределителната мрежа, декларация за потвърждаване на предоставена мощност, договор за продажба на електрическа енергия, акт за държавна собственост на трефопост и справки удостоверяващи почасовата използвана мощност за обекта, от които е видно, че използвана мощност е в диапазон от 9 до 102 квч. Установено е, че в изпълнение на задълженията си предвидени в Наредба 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и на основание чл. 117 от Закона за енергетиката, ЧЕЗ Разпределение България АД е изискала от дружеството да му бъдат представени необходимите документи за сключване на договор за покупко-продажба на енергийните съоръжения, да му бъде заплатена дължимата цена за присъединяване, както и че в случая не може да се приеме, че уговорената мощност 400 kW е предоставена. Даден е едномесечен срок за представяне на последните. В отговор на това искане не е постъпило нищо от страна на настоящия касатор. Базирайки се на установените факти, в т.ч. договора и неизпълнението от страна на Кадиев и Кадиев АД, настоящата инстанция споделя мотивите на АССГ, че за оператора на електроразпределителната мрежа не е възникнало задължението да осигурява на границата на собственост мощност 400 kW, респективно постановяването на отказ от страна на ЧЕЗ Разпределение България АД да издаде писмено становище относно присъединяване на новоизграден обект Пристройка към съществуваща фабрика за дървена дограма и дюбели, находящ се в гр. София, ул. Йордан Хаджиконстантинов - Джинот 97 А в УПИ II - 800, кв. 73, район Надежда. При така установената от фактическа страна обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение Ж-396/29.05.2018г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно. Постановено е от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направените искания от пълномощниците на ответниците за заплащане на разноски за касационната инстанция, настоящият съдебен състав приема, че на основание чл.143, ал.3 от АПК Кадиев и Кадиев АД следва да бъде осъдено да заплати на ответниците по делото Комисия за енергийно и водно регулиране и ЧЕЗ Разпределение България АД суми в размер на 100,00 лева за всеки един от ответниците, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение