Решение № 7110 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2013 г.

Решение № 7110 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Петров Петров, от гр. Враца, против решение № 2 от 13.02.2013 г., постановено по адм. дело № 626/2012 г. по описа на Административен съд - Враца (АС-Враца), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № З-ПП-269 от 16.10.2012 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Враца, с която на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е отнето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС) до заплащане на дължимата глоба. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Враца, не взима становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС - Враца е отхвърлил жалбата на Ивайло Петров Петров срещу заповед № № З-ПП-269 от 16.10.2012 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Враца, с която на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП е наложена ПАМ "временно отнемане на СУМПС". Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с влезли в сила наказателни постановления № 1305/26.08.2010 г. и № 1563/11.10.2010 г. на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в съответния размер по всяко от тях, като към момента на издаване на процесната заповед глобите по тях не са били заплатени, което е било отразено надлежно в АУАН № 1629/12.10.2008 г. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Счел е, че фактическите основания за издаване на заповедта съставляват и материалноправно основание за налагане на обжалваната ограничителна мярка. Приел е за неоснователни доводите за недължимост на паричните задължения поради настъпила погасителна давност. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 с. з., която предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване, се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПСД" - до заплащане на дължимата глоба. Предвид относимата законова норма решаващият съд правилно е приел, че спрямо жалбоподателя са налице елементите от фактическия й състав, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената ПАМ. Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, поради изтекла погасителна давност (преповтарящи вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания) са неоснователни. Понастоящем в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В конкретния случай посочените в индивидуалния административен акт две наказателни постановление са влезли в сила на 15.03.2011 г., поради което към датата на издаване на заповедта на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Враца, изпълнителската давност не е изтекла и задълженията не са погасени. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не е налице твърдяното в нея основание за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,