Решение № 16314 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2019 г.

Решение № 16314 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община (СО), чрез юрисконсулт К. Георгиева, срещу Решение № 869 от 14.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11794 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С него е отменено Решение № СОА 17-ВК08 -14518/1/07.12.2017 г. на кмета на СО като незаконосъобразно и административната преписка му е върната за ново произнасяне. Наред с това, СО е осъдена да заплати на Д. Михайлова сума в размер на 510, 00 лв. за сторените по делото разноски. Видно от изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът в противоречие с разпоредбите на Закона за нормативните актове е придал обратна сила на материалноправната норма на чл. 92, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), обнародвана в ДВ, бр. 9/2011 г. Спорната хипотеза касае заварен случай и според касационния жалбоподател чл. 92, ал. 3 ЗГР е неприложим спрямо него. С позоваване на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗГР се оспорва и направеният от съда извод, че със заличаването на адресните регистрации ще бъде постигната целта на закона – да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицето в актуално състояние. В допълнение съдът не отчел и факта, че заличаването на адресната регистрация и автоматизираното възстановяване на предходния адрес не е свързано с необходимостта да бъдат представени документите по чл. 92, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР и друго физическо лице ще бъде поставено в идентично положение. В тази връзка заличаването на адресната регистрация според касатора нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост, разписан в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. Представя писмена защита. Ответникът – Д. Михайлова оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен адвокат. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за недопустимост на касационното производство позовавайки се на разпоредбата на чл. 92, ал. 13 от ЗГР, който предвижда окончателност на съдебното решение постановено от административния съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Според настоящия състав на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 92, ал. 14 (предишна ал. 13), изр. трето ЗГР касае, така както е посочено в нея, обжалване на решенията за заличаване на адресна регистрация, а не отказите за заличаване на такава. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с предоставените му съгласно чл. 99б, ал. 3 ЗГР правомощия, в предписаната от закона форма, като при издаването му е спазена регламентираната процедура съгласно чл. 99б, ал. 1 и ал. 2 ЗГР. Изведен е краен извод за неговата незаконосъобразност поради издаването на спорното административно решение в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че при извършване на адресните регистрации по постоянен адрес на лицата М. Самур на 20.04.2000 г. и Ф. Самур на 05.03.2002 г., както и по настоящ адрес на лицата Ф. Самур и Р. Самур на 05.03.2002 г. не е изяснено дали към този момент същите са имали основания за регистрация. Въпреки това административния орган е приел, че лицата са регистрирани при спазване на законните разпоредби на чл. 89 -99а от ЗГР в редакциите, съответстващи на датите на регистрация. Установено е че лицата не живеят на адреса, но въпреки тове е прието, че те са законно регистрирани. Според съда всяка адресна регистрация, която не отговаря на посочените в чл. 92, ал. 3 ЗГР изисквания, независимо дали е била законосъобразно извършена с оглед действащите към предишен момент редакции на разпоредбата, следва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания – в случая да бъде заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на всички лица на процесния адрес, за които няма правно основание да бъдат адресно регистрирани там. Според съда това е начинът да бъде постигната целта на закона – да се поддържа регистърът на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицето в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение по аргумент на разпоредбите на чл. 90, ал. 1, във вр. с чл. 89 ЗГР. Приел също така, че в случая кметът на общината следвало да провери не само дали са били спазени изискванията за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес към миналия момент на извършването й, а най – вече да провери дали "към настоящия момент" са налице законовите предпоставки определени лица да имат адресна регистрация на точно определен адрес. Посочил е, че от приложената административната преписка не може да се приеме, че регистрацията е извършена законосъобразно противно на приетото от административния орган. От друга страна е прието съществено нарушение на административно производствените правила при определяне на състава на комисията, която извършва проверката, поради не включването на представители на областната администрация структурното звено на МВР. По тези съображения първоинстанционният съд приел, че жалбата е основателна, поради което отменил оспореното решение и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Предвид изхода на спора осъдил СО да заплати на Михайлова сума в размер на 510, 00 лв. за сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно при съобразяване и на долуизложените съображения. Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на Д. Михайлова срещу Решение № СОА17-ВК08-1451(1)07.12.2017 г., издадено от кмета на Столична община. С него, на основание чл. 59, ал. 1 АПК и по аргумент за противното от чл. 99б, ал. 3 ЗГР, е отказано заличаването на адресните регистрации по постоянен на М. Самур и на Ф. Самур, както и по настоящ адрес на Ф. Самур и Р. Самур, извършени на адрес в [населено място], [район][жк], [жилищен адрес], тъй като е приета липсата на нарушения на чл. 92 и чл. 99а ЗГР за извършването им. Установява се, че с Възражение вх. № РСТ17-ГР94-1317 от 17.10.2017 г. по описа на СО, район "Студентски" Михайлова в качеството си на собственик на ап. [номер], ет. [номер] бл. [номер], [квартал] поискала заличаването на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес в същия имот на [гражданство] граждани М. Самур и Ф. Самур и Р. Самур. Неоснователно е касационното оплакване за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон. Направените от първоинстанционния съд изводи за издаване на спорното решение на кмета в противоречие на материалния закон и неговата цел се споделят от настоящия състав. Дори адресните регистрации по постоянен адрес на М. Самур (променен на 02.06.2000 г.) и на Ф. Самур (променен на 05.03.2002 г.) и адресните регистрации по настоящ адрес, направени на адреса в имот, собственост на оспорващата Д. Михайлова да са извършени законосъобразно, а достоверни данни за това не са събрани, доколкото не е представена заявление-декларация за съгласие за регистрация по постоянен и настоящ адрес на тези лице от собственика на имота, изцяло следва да бъдат споделени изводите на състава на първоинстанционния съд, че административният орган, респективно назначената комисия е следвало да проверят дали са били налице основания за промяна на постоянен и настоящ адрес на лицата, посочени в молбата на собственика, т. е. дали и от кога не живеят на регистрирания адрес. Нещо по-съществено – следва изцяло да бъдат споделени задълбочените мотиви на съда относно съществуването на адресна регистрация на лица, които отдавна са напуснали съответния адрес, което противоречи на целта на ЗГР. Титулярите на субективното материално право на собственост върху недвижимия имот не могат да бъдат ограничавани при упражняване на правото на собственост или което и да е от отделните правомощия на собственика и да не да разполагат с правни средства, чрез които да инициират заличаване на адресната регистрация. Философията на съждение на касатора неоправдано засяга интересите на собствениците на имота, като се дава възможност на недобросъвестни лица да продължават противоправното си бездействие чрез незаявяване на промяна на адреса, като по този начин нарушават и нормата на чл. 99, ал. 1 от ЗГрР, за което във връзка с чл. 116, ал. 2 от ЗГрР, следва да бъде ангажирана административно-наказателната им отговорност. Поради това не могат да бъдат споделени наведените от касатора доводи за липса на законова възможност за служебно заличаване на направената адресна регистрация. Застъпената от ответника теза, че при липса на установени нарушения при извършване на адресната регистрация съобразно разпоредбите, действали към онзи момент, не е налице основание за заличаването й, дори ако в момента не отговаря на законовите изисквания, освен всичко изложено дотук, нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост, регламентиран в чл. 17, ал. 3 от КРБ, както и правото на несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса на държавата в ползването на това право, регламентирано в чл. 8 ЕКЗПЧОС. Не се споделят оплакванията на касационния жалбоподател, че с обжалваното съдебно решение била придадена обратна сила на материалноправната норма на чл. 92, ал. 3 ЗГР, която въвежда изискване при извършване на адресна регистрация да се представи и изрично писмено съгласие на собственика чрез декларация. Според изложеното в касационната жалба, нормата на чл. 92, ал. 3 ЗГР е обнародвана в ДВ бр. 9/2011 г., действа занапред и не може да преуреди обществени отношения, настъпили преди нейното влизане в сила. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато липсва в ЗГР. Следва обаче да се направи разлика между "обратна сила на закона" и "действие на закона при заварени случаи". В първия случай се касае за действие на правната норма спрямо юридическите факти, които са се появили, проявили и завършили до влизане в сила на новия закон, докато при действието на закона върху заварени правоотношения се касае до юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на закона, но не са завършили действието си към този момент. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон, тоест действието е ex nunc. Затова и административното правоотношение по адресна регистрация по смисъла на чл. 91 ЗГР не приключва със заявяването и провеждането на производство по чл. 92 от закона. И това е така, с оглед разпоредбата на чл. 90 ЗГР, която създава задължение на всяко лице, подлежащо на регистрация да заявява писмено постоянен и настоящ адрес. Ето защо следва да се приеме, че юридическите факти, отнасящи се до регистрираните две лица за жилището, собственост на ответницата по касацията, не са завършили своето действие към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 92, ал. 3 ЗГР, обн. ДВ бр. 9/2011 г. и нормата намира приложение спрямо тях. Правилно първоинстанционният съд е приел, че всяка адресна регистрация, независимо дали е била законосъобразна или не към момента на извършването й, следва да бъде приведена в съответствие с действащите към момента законови изисквания. Недопустимо е адресно регистрираните лица, неизпълнили задълженията си по чл. 90, ал. 1 ЗГР да променят адресната си регистрация, да имат право на пожизнена такава на даден адрес. Такова положение би противоречало на целта на закона, а именно да се поддържа регистъра на населението в актуално състояние по отношение на настоящ и постоянен адрес на лицата. Ето защо и доколкото направените от първоинстанционния съд изводи относно незаконосъобразността на отказа за заличаване на адресната регистрация на Ф. Самур, М. Самур и Р. Самур съвпадат с тези, които настоящият състав прави, решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По отношение на искането за присъждане на разноски на ответницата по касация направено в писмения отговор такива не следва присъждането тъй като не са доказани по размер и основание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение