Решение № 7747 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1832/2012 г.

Решение № 7747 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1832/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Найденов Кирков от гр. Вършец против решение от 14.12.2011 г., постановено по административно дело № 642/2011 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № В-557/11.10.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Берковица, с която е постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5/16.05.2008 г. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Берковица, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Монтана е заповед № В-557 от 11.10.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Берковица, с която на жалбоподателя е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2011/2012 г. с мотив, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07/5 на МТСП, защото средномесечният доход от предходните шест месеца в размер на 168,97 лв. е по-висок от диференцирания минимален доход 136,50 лв. за отопление. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № 9116-41/7.11.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Монтана. За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма без извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на чл. 13 от Закона за социално подпомагане, чл. 2, ал. 1 и чл. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление). Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Като общ работник и работник по временна заетост Кирков е получавал за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация средномесечен доход, по-висок от диференцирания минимален доход за отопление, което не е съответства на едно от изискванията за отпускане на целева помощ за отопление. Спорът е бил дали за изчисляване на този доход се взема предвид брутния или нетния приход на лицето. В тази насока съдът е изложил обосновани мотиви, които следва да бъдат споделени. Понятието "доходи за отпускане на социални помощи" е регламентирано в § 1, ал. 1, т. 9, б. "а" от ДР на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и това са всички брутни приходи, произтичащи от трудова дейност. В случая се констатира липса на едно от условията по чл. 2, ал. 1 от горецитираната наредба, което е мотивирало административният орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно оспорената заповед, с която компетентния административен орган е отказал на касатора отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2011/2012 г., е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност, а заповедта не страда от други пороци по чл. 146 от АПК. Предвид изложеното като е отхвърлил подадената до него жалба, Монтанския административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,