Решение № 13316 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2017 г.

Решение № 13316 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Й., от [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Г. С., срещу решение № 1240/12.07.2017 г. постановено по адм. дело № 1028/2017 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на решение № 613-МИ/10.04.2017 г. на ОИК-[населено място]. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде обявена нищожността, а в отношение на евентуалност - да бъде отменен като незаконосъобразен, оспореният административен акт. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Общинска избирателна комисия-[населено място], чрез председателя си Т. Т., в писмен отговор и в открито съдебно заседание по съществото на спора, изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. Г. Й., срещу решение № 613-МИ/10.04.2017 г., с което при условията на чл. 85, ал. 4, изр. второ ИК е отхвърлено предложението за решение, направено от председателя на ОИК-[населено място], във връзка с прекратяването на пълномощията на общинския съветник Т. А. Х., избрана за общински съветник от кандидатската листа на ПП "[ПП]" съгласно решение № 524-МИ/27.10.2015 г. на ОИК-[населено място], поради избора й за народен представител с решение № 4686-НС/31.03.2017 г. на ЦИК, да обяви за избрана за общински съветник Д. Г. Й. (под № 7), следващ вписания под № 6, последен избран от листата на ПП "[ПП]" от списък А - списъка по смисъла на чл. 454, ал. 3, изр. 2 ИК (неразделна част от влязло в сила решение № 524-МИ/27.10.2015 г.). На проведеното от ОИК заседание на 10.04.2017 г., видно от съставения протокол, са присъствали общо дванадесет членове на ОИК, от които "за" така направеното предложение, са гласували петима, а седем - "против". В резултат е постановено решението "за отхвърляне по смисъла на чл. 85, ал. 4, изр. второ ИК" на ОИК-[населено място], атакувано от Д. Й. с искане за обявяване на нищожността му, а в отношение на евентуалност - за отмяната му като незаконосъобразно. С обжалваното съдебно решение, това оспорване е отхвърлено по мотиви за законосъобразността на акта, издаден при условията на горепосочената разпоредба от ИК - в хипотезата, в която не е съобразно необходимото мнозинство от поне две трети от гласовете на присъстващите членове на ОИК. Постановеното от административния съд решение е неправилно. Съдебният състав обосновано е приел, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на атакувания акт, но направеният от него краен извод за законосъобразността на същия, влиза в грубо противоречие с приложимия материален закон и по-конкретно с правилото на чл. 30, ал. 4, т. 4, вр. ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), и неговата цел. Следва да се отбележи, че както е приел и съда, между страните липсва спор относно фактите по делото. Един от избраните от листата на ПП "[ПП]", общински съветници в ОбС-[населено място] - Т. А. Х., е обявена за избрана за народен представител с решение № 4686-НС/31.03.2017 г. на Централната избирателна комисия, при което е налице предсрочно прекратяване на пълномощията й като общински съветник в ОбС-[населено място], в хипотезата на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА. Следователно, процесното произнасяне на ОИК-[населено място], в проведеното на 10.04.2017 г. заседание, е при условията на ал. 7 на чл. 30 ЗМСМА, според която в тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 30, ал. 4, т. 4 включително, общинската избирателна комисия обявява за избран за общински съветник, следващият в листата кандидат. Съдът не е отчел и, че решение № 524-МИ/27.10.2015 г. на ОИК-[населено място] за обявяване на избраните за общински съветници в Общински съвет-[населено място], ведно с приложенията му, е потвърдено с влязло в сила съдебно решение № 2322/23.02.2017 г. постановено по адм. дело № 13506/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Това изключва възможността да се извършват последващи размествания в поредността по списък А на кандидатската листа на ПП "[ПП]", а оттам и след като за общински съветник в ОбС-[населено място], от тази листа, последно е избран И. Б. П. /под № 6 в списъка/, следващо е лицето под № 7 от списъка, а именно - Д. Г. Й.. Постановявайки решение, с което по същество това лице не е избрано за общински съветник, ОИК-[населено място] е издала решение в грубо нарушение на чл. 30, ал. 7 ЗМСМА. В чл. 30, ал. 4 ЗМСМА са уредени хипотезите, при които пълномощията на избран общински съветник се прекратяват. Те могат да бъдат обособени в две основни групи - основания, при които общинския съветник по обективни или субективни причини не изпълнява задълженията си и основания, при наличие на които безусловно се прекратяват пълномощията му поради несъвместимост. Хипотезата на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА е от категорията на безусловните основания за прекратяване на пълномощията, поради наличие на несъвместимост. С оглед на уредбата на материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник, законодателят е предвидил и различни процедурни правила, като конкретно в случаите по чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА, предсрочното прекратяване на пълномощията се осъществява по реда на ал. 7 на чл. 30 ЗМСМА, който не предвижда постановяване на изричен акт - решение на общинската избирателна комисия за прекратяване на пълномощията, както това е уредено в процедурата по ал. 6, а единствено издаването на решение, с което ОИК обявява за избран общински съветник, следващия в листата. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и не може да обяви за избран друг кандидат от листата. Фактът, че общинската избирателна комисия не е събрала необходимото мнозинство при постановяването на решение в горепосочения смисъл, не влече извод за законосъобразността на "отхвърлителното" решение, доколкото и издаден при условията на чл. 85, ал. 4, изр. второ ИК, отказът да бъде обявен за избран за общински съветник следващият в листата на ПП "[ПП]", не може да дерогира изпълнението на императивното законово изискване. Съгласно принципа за законност, предвиден с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 АПК, административният орган следва да действа в рамките на правомощията си, установени от закона. Нормата на чл. 30, ал. 7 ЗМСМА е ясна и разпорежда точно дължимото действие на административния орган - да обяви за избран следващия в листата, като друга възможност не е предвидена, а оттам и обжалваният пред АС-Пловдив акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с приложимата материалноправна разпоредба. Административният съд, като не е отчел, че в приложимата хипотеза на материалния закон административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма възможност да преценява дали да обяви за избран за общински съветник, следващия кандидат в листата или друг кандидат, също е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При това и с оглед изяснеността на спора от фактическа и правна страна, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което по жалбата на Д. Й. да бъде отменено решение № 613-МИ/10.04.2017 г. на ОИК-[населено място] и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изхода от спора, основателно е предявеното от касатора искане за присъждане на разноски, поради което и ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на Д. Й., установените по представените по делото договори за правна защита, разноски за адвокатски хонорар, в размера претендиран по представения списък за разноски - от общо 2 050 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение