Решение № 3868 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2013 г.

Решение № 3868 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237-244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искането на Боряна Стефанова Йосифова, от с. Злати войвода, община Сливен, подадено чрез процесуален представител адвокат Любка Ценова, за отмяна на влязло в сила решение № 14552/20.11.2012 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. дело № 1950/2012 г., с което частично е отменено решение № 2027/28.11.2011 г. по адм. дело № 1755/2010 г. на Административен съд-Пловдив, ХV състав. Искането за отмяна е основано на чл. 239, т. 1 АПК - поради открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаване на спора в двете съдебни инстанции, каквито според подателя му съставлява допуснатото от страна на касационния състав, нарушение на принципите на ефективността и равностойността, визирани в редица решения на Съда на Европейския съюз, изразяващо се в постановения с решението по адм. дело № 1950/2012 г. на ВАС, първо отделение, отказ за отправяне на поискано от касатора, преюдициално запитване, свързано с тълкуването на чл. 325 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, без да са налице основанията за това и в противоречие с императивното правило на чл. 267, ал. 3 ДФЕС. По подробно изложените в тази връзка доводи, основани на приложими норми на общностното право, е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, първо отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав на Върховния административен съд. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт Йонка Бъчварова, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения: С решение № 14552/20.11.2012 г. постановено по адм. дело № 1950/2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 2027/28.11.2011 г. по адм. дело № 1755/2010 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, в която Ревизионен акт № 161000746/25.05.2010 г. /РА/, издаден от орган по приходите в ТД на НАП, е отменен в частта му относно определените на Боряна Стефанова Йосифова, суми за данък върху доходите й по чл. 35 ЗОДФЛ за 2003 г., 2005 г. и част от тези за 2006 г., ведно със съответно начислените по тях лихви, като наместо това жалбата на Боряна Стефанова Йосифова срещу РА, в горепосочените части, е отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила в останалата част. Подателят на искането за отмяна се позовава на пряко прилагане на норми от общностното право и по-конкретно на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, като претендира отмяна на влязлото в сила решение на ВАС при условията на чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по реда чл. 237 и сл. АПК е приложим само тогава, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания, в това число и формулираното от законодателя по т. 1, на което е основано процесното искане за отмяна и което не кореспондира с обективираните в молба фактически основания, доколкото за приложението му следва да бъдат открити нови факти или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите доказателства или обстоятелства следва да са съществували през времето на произнасяне на съдилищата, но въпреки процесуалната активност на страната, тя да не е могла да узнае за тях. Посоченото основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на неправилно тълкуване на закона, каквото се твърди по същество в молбата, по която е образувано настоящото производство, нито на бездействие на страната. Другояче казано, от съдържанието на процесното искане за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно прилагане на ДФЕС, които не обосновават наличието на основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237-244 АПК. Поради това, че молителката не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не попада в кръга на изрично изброените в чл. 239, т. 1-6 АПК, нито цитираната в искането, норма на общностното право /чл. 267 ДФЕС/, дава основание да се приеме, че предвижда особен ред за отмяна на влезли в сила решения на националните съдилища, искането й е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия