Решение № 10479 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Димитров, чрез адв. С. Георгиева, съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], срещу Решение 7943/22.12.2022 г. по адм. дело 1350/2022 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. Димитров срещу Заповед К-14/31.01.2022 г. на Министъра на външните работи, с която дългосрочното му командироване в Генерално консулство на Р България в Испания - гр. Валенсия, за изпълнение на функциите Генерален консул е предсрочно прекратено. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на делото по същество, като касационната инстанция отмени оспорената заповед и осъди ответната страна за разноски, или алтернативно- да върне делото за ново разглеждане н от друг състав на АССГ. В открито съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. Георгиева, която поддържа съображенията, изложени в касационната жалба и обръща внимание на касационния съд, че за настоящата инстанция е безплатно процесуалното представителство на касатора, който е колега. Представя списък на разноските. Заявява, че няма доказателствени искания. В хода по същество моли съда да уважи касационната жалба като основателна. Ответникът Министърът на външните работи, в открито съдебно заседание се представлява от юриск. Георгиева, която оспорва касационната жалба и поддържа депозирания писмен отговор. Няма доказателствени искания. Подробни съображения по съществото на спора развива в писмени бележи, които представя в определен от съда срок. Претендира разноски за юриск. възнаграждение в минимален размер, за което представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със Заповед К - 511/04.10.2019 г. П. Димитров Главен специалист в Министерство на външните работи- Задгранични представителства Валенсия в МВнР - Генерално консулство на Р България в Испания - гр. Валенсия, е командирован за изпълнение на функциите на Генерален консул за времето от 15.10.2019 г. до 14.10.2023 г. С Решение 4 от 7 януари 2022 г. на Министерския съвет/РМС/, прието на основание чл.64, ал.2 от Закона за дипломатическата служба е освободен П. Димитров от длъжността Генерален консул на Република България в гр. Валенсия, Кралство Испания, с консулски окръг, обхващащ автономните области Валенсия, Мурсия, Кастиля ла Манча и Балеарските острови. Със Заповед Т-45/31.01.2022 г. на Министъра на външните работи, издадена на основание чл.325, ал.2 от Кодекса на труда, във връзка с РБС 4/07.01.2022 г., е прекратено трудовото правоотношение с П. Димитров , считано от 08.02.2022 г. С процесния административен акт, предмет на съдебен контрол пред АССГ, представляващ Заповед К-14/31.01.2022 г. на Министъра на външните работи/МВнР/, считано от 08.02.2022 г. командировката на П. Димитров в Генералното консулство на Р България в Испания - гр. Валенсия, изпълняващ функциите на Генерален консул, назначен в Задгранични представителства - Валенсия на длъжност Главен специалист, е прекратена. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържащ фактически правни основания за издаването му. При извършване на проверка за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и при условията на чл.221, ал.2 от АПК не следва да се преповтарят. Решението е обосновано - направените от административният съд правни изводи се базират на цялостния анализ на събраните доказателства. Съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за мотивираност на обжалваната заповед. Съгласно чл. 69, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба дългосрочната командировка на Генерален консул окончателно се прекратява от Министъра на външните работи с нарочна заповед след изтичане на задграничния му мандат по този закон или след приемане на решение на Министерския съвет за освобождаването му. Фактическо основание за издаване на заповед като процесната е горецитираното решение на Министерски съвет за освобождаването на Димитров като Генерален консул. Оспорената заповед е съобразена и с целта на закона. Длъжността, която е изпълнявал Димитров като дългосрочно командирован служител е възможно да бъде изпълнявана само от лице, което е служител на МВънР, а видно от Заповед Т-45/31.01.2022 г. е прекратено трудовото правоотношение с П. Димитров , считано от 08.02.2022 г. Касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение