Решение № 113 от 24.4.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002900725/2024 г.

Производството е по чл.290 ГПК. „Фантастико груп“ ООД, гр. София / правоприемник на „ Ван холдинг“ ООД, гр. София/ е подал касационна жалба против решение №332 от 30.11.2023 г. по т.д. № 199/2023г. на Варненски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Н К. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че при постановяване на решението въззивният съд изцяло е игнорирал в нарушение на чл.20 ЗЗД разпоредбите на договора за комбинирани услуги от 09.06.2021г., не са били съобразени и правилата за търговия с ел. енергия. Изложени са още и подробни съображения, за това, че при постановяване на решението, въззивният съд необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че изявлението, съдържащото се в изпратеното от ответника „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД писмо от 05.10.2021 г., няма характер на предизвестие за прекратяване на договора от 09.06.2021 г., а представлява евентуално предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., с течащ от този момент срок за смяна на доставчик от последна инстанция. Навежда оплаквания, че съдът е възприел съдържанието на писмото от 05.10.2021 г., в противоречие с правилата на формалната логика- не е приел признанието на ответника в последващо писмо от 08.10.2021 г., че изявлението в уведомителното писмо от 05.10.2021 г. представлява предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., до която дата следва да се извърши смяната на доставчик от последна инстанция и в нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.20а, ал.2 ЗЗД, съставът е приел за валидно извършено с писмото от 08.10.2021 г. оттегляне на изявлението за прекратяване на договора. Развити са съображения и затова, че съставът не е съобразил спецификата и целта на сключения договор, както и наложителността за предприемане на последващи писмото от 05.10.2021г. действия за намиране на нов доставчик. Разгледани са и основания за очевидна неправилност на решението, което е неотносимо към тази фаза на производството. Ответникът по касация – „Енерго – про енергийни услуги“ ЕАД поддържа становище за правилност на изводите на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 3008 от 19.11.2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил решение №62 от 10.02.2023г. по т.д. 180/22г. на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат, съставът, след като е възпроизвел мотивите на първостепенния съд е очертал и чрез посочване на становищата на страните предмета на спор- вземане за неустойка, предвидена при неизпълнение на поето с договор между страните задължение- да бъде отправено предизвестие при едностранно прекратяване на същия на основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.18 от договора. Посочил е, че и двете страните се стремели да се прекрати договора, сключен между тях, обаче при „две напълно откъснати от договорно съгласие цели“. Така е посочено, че ищецът искал да се прекрати договора от 01.11.21г., а ответника след като преценил “ риска да понесе неустоечна отговорност“ се „завърнал“ към спазването на договорното изискване за тридесетдневното предизвестие. Решаващият състав е посочил още, че упражненото право да се прекрати договора от доставчика на ел. енергия на 08.10.21г. считано от 01.12.21г. не било обвързано от неговото упражняване по съдебен ред, докато това от 05.10.21г. не могло да породи правни последици, тъй като прекратяването на договора на основание чл.16 от него, можело да стане само по съдебен ред, а не извънсъдебно. Така е достигнат извод, че неустойката не се дължи, тъй като е налице тридесетдневно предизвестие за прекратяване на договора. За релевантен, с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса –относно необходимостта от прилагане на чл.20 ЗЗД във връзка с установяване съдържанието на конкретна договорна клауза, в съответствие с действителната воля на страните и императивните изисквания на нормативната уредба С константната, безпротиворечива практика на ВКС, /в това число и цитираната от касатора/- напр. решение №133/21 по гр.д. 3595/19 на ВКС, ІІІ г.о., решение 128/19 по гр.д. № 887/19 на ВКС, ІІ г.о., решение №64/20 по глр. Д. 350/19 на ВКС, ІІ г.о., решение №122/19 по гр.д. 3238/18г. на ВКС, ІV г.о. и др., по приложението на чл.20 ЗЗД, съставите на ВКС еднозначно приемат, че тълкуването като подчинено, зависимо, производно мислене съдейства за разкриване на съдържанието на предмета му и винаги е дейност по установяване точния смисъл на този предмет.