Решение № 11037 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, чрез проц. представител юрисконсулт Д. Македонска-Колева, против решение 59/26 март 2021 г., постановено по адм. д. 464/2020 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба от ответника Д. Кънев са депозирани своевременно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Кънев против заповед ДК-11-Сл-21 от 09 ноември 2020 г., издадена от началника на РДНСК, гр. Сливен, с която, на осн. чл. 156, ал. 3 ЗУТ и заповед РД 13-171 от 13 юни 2019 г. на началника на ДНСК е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж 343 от 23 октомври 2020 г. Разрешението за строеж е издадено от Главния архитект и е за обект "Остъкляване и покритие на тераса", находящ се в УПИ VІІІ, кв. 435 по плана на [квартал], гр. Сливен към обект с идентификатор 67338.530.207.1.2 по КК, ведно с одобрения инвестиционен проект. Съдът е отмени заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да постанови процесната заповед началникът на РДНСК, гр. Сливен е приел, че с разрешения строеж се увеличава етажността на ниското тяло, предвидена в ПУП и разгърнатата застроена площ (РЗП) на сградата, поради което Кинт на застрояване достига стойност 4.053, надвишаваща нормативно допустимата за зоната - 3.00. Законосъобразно е установено от съда , че РЗП е сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване - § 5, т.18 ДР ЗУТ. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. По аргумент от § 5, т.19 ДР ЗУТ "Интензивност на застрояване" на урегулирания поземлен имот е отношението на РЗП към площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число. Интензивност на застрояване може да се определя и общо за квартал, устройствена територия или зона, както и за части от тях. Установено е по безспорен начин, че терасата е част от РЗП на процесния обект, който се намира на втори етаж, РЗП на имота не се променя с разрешения строеж и следователно - доводът за надвишаване на Кинт е неправилен и необоснован. Доводът за промяна на етажността - също, предвид фактическото установяване, че терасата е към обект с идентификатор 67338.530.207.1.2, който се намира на втори етаж на пететажната сграда. Изводът на решаващия съд, че заповедта е издадена при липса на фактически и правни основания е обоснован. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответника Д. Кънев следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски за един адвокат в размер на 600 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав