Решение № 1107 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2012 г.

Решение № 1107 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Бетонстрой" ЕООД гр. Петрич против решение № 1135/2012 г. по адм. дело № 299/2012 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-100/19.03.2012 г. на вр. и. д. Началник на РДНСК Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи: "Масивна ограда от бетонови тухли и ламарина", находяща се в ПИ с пл. № 000738 и ПИ пл. № № 176001, 176002, 176003 и 176004, местн. Боболи, землище на гр. Петрич, в частта попадаща извън границите на ПИ пл. № 000738, както и "Масивна едноетажна постройка", находяща се в ПИ 176003. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закони, както и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответникът Началник на РДНСК Югозападен район оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима само в частта срещу решението, с което се отхвърля оспорването на заповедта в частта за премахване на "Масивната едноетажна постройка", и недопустима в частта касаеща премахването на "Масивна ограда от бетонови тухли и ламарина", която е строеж от VI категория съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 вр. чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Решенията по жалби срещу заповеди за премахване на незаконни строежи от VI категория не подлежат на касационен контрол според чл. 215, ал. 7 ЗУТ и в частта касаеща масивната ограда касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. В останалата част жалбата като подадена в законния срок и от лице с право на обжалване е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение в частта за масивната сграда, първоинстанционният съд приема, че заповедта разпореждаща премахването й, е законосъобразна, както е че този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. Характеристиките на стоежа са установени безспорно, както и че е извършен от оспорващия през 2010 г. без изискващите се одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване. Констатациите на акта по чл. 225, ал. 3 ЗУТ не са оборени от оспорващия с представяне на доказателства за законността на строежа към възражението срещу акта и в съдебното производство. Не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за връчване на акта на оспорващия, както неоснователно се твърди и в касационната жалба. Оспорващият е упражнил надлежно правото си на защита срещу констативния акт и срещу издадената въз основа на него заповед. Дори и да е допуснато нарушение, то не е съществено, тъй като не може да се отрази на крайното административно правно разрешение на компетентния административен орган. При неоснователност на касационните оплаквания решението следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК Върховният административен съд, второ отделение,