Решение № 3036 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15798/2014 г.

Решение № 3036 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15798/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова чл. 208 АПК Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП и на "Лион Трейдинг" ООД, представлявано от управителя Иван Георгиев Мянев против Решение № 2406/10.11.2014 г., постановено по адм. д. № 608/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив обжалва съдебното решение в частта, отменяща РА № 161204719/11.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 122/04.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 452.14 лв., ведно с прилежащи лихви по фактури, издадени от "Флорелис ММ" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът "Лион Трейдинг" ООД обжалва съдебното решение, в частта отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 000 лева по фактура № 48/30.11.2010 г., издадена от "Елтракт" ЕООД с предмет на доставката авансово плащане по договор. Твърди се, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част. По тези съображения се моли за отхвърляне на касационната жалба на ДД "ОДОП" Пловдив и за уважаване на жалбата на дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби на дружеството и на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на съдебното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив и на "Лион Трейдинг" ООД са неоснователни. По оспорване на "Лион Трейдинг" ООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № 161204719/11.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 122/04.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 452.14 лв., ведно с прилежащи лихви по фактури, издадени от "Флорелис ММ" ЕООД и в размер на 3 000 лева по фактура № 48/30.11.2010 г., издадена от "Елтракт" ЕООД с предмет на доставката авансово плащане по договор. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно доставките по фактурите, издадени от "Флорелис ММ" ЕООД съдът е приел, че не е налице основание за отказ за признаване на данъчен кредит по тези фактури. Приел е, че необосновано органът по приходите е приел, че РЛ не е доказало, че "Флорелис ММ" ЕООД реално е доставило описаните в процесните фактури диворастящи гъби. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на тези съображения административният съд частично е отменил ревизионния акт и частично е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив се оспорва обосноваността на направените от съда правни изводи относно наличието на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Касационните оплаквания са неоснователни. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа, на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на доказателствата. Твърди се, че нито във хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова, от страна на ДЗЛ не са представени необходимите документи за доказване реалното изпълнение на процесните доставки. Настоящата съдебна инстанция намира тези доводи за неоснователни. Касационната инстанция споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. При условията на пълно доказване е установено, че при документалното отчитане на фактурираните стоки не са допуснати нарушения, спазени са счетоводните изисквания и условия за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит при РЛ. От страна на ревизиращия екип е нарушен принципът на обективност, тъй като е следвало да бъдат установени безпристрастно фактите и обстоятелствата касаещи реалността на сделките и доставките. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката, както и декларирането й от предходния, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата. Предвид което, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. АС-Пловдив правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Това в пълна сила важи за настоящия случай, тъй като жалбоподателят сам в касационната си жалба излага, че в случая не е отказано право на данъчен кредит заради твърдението за наличие на данъчна измама нагоре или надолу по веригата от доставки. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва извода за липса на реално извършени доставки. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В хода на производството е установено извършено фактическо получаване на процесните диворастящи гъби и тяхното използване за последващи продажби. Описанието на стоковите операции във фактурите налага извода, че в случая става въпрос за покупко-продажба на стоки, определени по своя род. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. В конкретния случай, както съдът правилно е посочил са събрани безпротиворечиви доказателства, че диворастящите гъби са отделени от своя род. От водената от РЛ и доставчика счетоводна отчетност е установено по безспорен начин последваща реализациа по видове и количества гъби предмет на спорните доставки, както и, че получените гъби са вложени от ревизираното лице в търговския му оборот и са осъществени облагаеми доставки към трети лица. С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, в частта, в която е отменен РА, в частта на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Флорелис ММ" ЕООД е правилно и следва да бъде отставено в сила. По касационната жалба на "Лион Трейдинг" ООД. Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта на непризнато право на данъчен кредит по фактура, издадена от "Елтракт" ЕООД поради недоказано заплащане на аванс по доставките и поради неизпълнение на доставките на стоки за които е заплатен аванс е правилно. Изводите на съда са обосновани, тъй като са съответни на установената по делото фактическа обстановка. Констатациите на органите по приходите в предходно издаден РА за неправомерно начисляване на данъка при ненастъпило данъчно събитие е потвърден с решение № 6285/12.05.2014 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 11386/2013 г. С посоченото решение е отменено решение № 1678/19.07.2013 г. на АС - Пловдив, постановено по адм. д. № 2196/2012 г., с което е отменен РА № 161200176/23.03.2012 г. Касационната инстанция е приела, че "приложените фискални бонове с невярно съдържание, издадени от доставчика, компрометират достоверността на данните в издадените фактури." Данъкът се явява начислен неправомерно, фактурите са осчетоводени в нарушение на принципа за документална обоснованост, поради което направените разходи не се признават за данъчни цели. Решението като правилно следва да се остави в сила и в тази си част. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2406/10.11.2014 г., постановено по адм. д. № 608/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.